На 1 септември 1974 г. нареченото през 1934 г. с благозвучното име Речица селище става квартал на Сливен. В края на току-що изминалата 2010 г. обаче жителите му започнаха подписка за отделянето му от града в самостоятелна административна единица.
„В момента кварталът тъне в мизерия, кал и нищета. Причината за това са лъжливите обещания на сливенския кмет Йордан Лечков и бездействието на
кметския ни наместник” – обяснява инициаторът на подписката Живко Бъчваров.
Гневът на хората се натрупва и нараства като снежна топка вече повече от 3 години, докато чакат да започне изграждането на канализацията в квартала. Първата й копка тържествено е направена на 15 октомври 2007 г. от кмета Лечков. По това време той е в служебен отпуск, тъй като вече е започнала кандидат-кметската кампания и той се е кандидадирал за втори мандат. На трогателното събитие гладоначалникът успокоява населението, че има заделени 7 млн. лева за финансирането на първия етап от проекта, но за довършването на канализационната мрежа ще са необходими още 22 милиона, които може да се получат от европейски фондове. После юнашки се изпъчва и заявява:
„Ако трябва с колело ще отида до Брюксел
и пак пари ще намеря за Сливен”.
Само че, както винаги става – едно е на приказки, друго става на практика. Вместо да намери обещаните европейски пари, недостигащите 22 милиона са взети като заем от банка „Дексиа”. Част от тях обаче отиват за различни дейности по благоустрояването на парк „Юнак”, взет на концесия от сестрата на Лечков.
В кв. „Речица” на мястото, където кметът със замах забива кирката при първата копка за канализацията му, засега има изградена само една... градска тоалетна. При това – без врати. Майсторът, който я иззидал и до днес не си е получил парите.
Иначе, както си му е редът, е насрочена процедура по Закона за обществените поръчки, която е проведена по правилата.
Спечелилата я фирма „Булгейт” плаща съответната банкова гаранция от 1 процент върху сумата от 7,5 млн. лв. и получава аванс от 10 процента, заедно с проектите, по които трябва да работи, старателно надиплени в цели 8 папки. Когато управителят на фирмата Радостин Русев ги разгръща, установява, че проектната документация не е съобразена със специфичната за квартала хидрогеология. Работата е там, че в цяла Речица, бидейки разположена в долината на Тунджа, подпочвените води са много високи.
При копаене на дълбочина 1 метър бликват води, а при по-пороен дъжд районът се превръща в тресавище. Самият Русев има къща в квартала и знае много добре за този проблем, така че разбрал, че няма как да изпълни проекта в този му вид и поискал от общинската управа той да бъде актуализиран.
Според него единственият начин да се реши проблемът на сливенското предградие е, да се направи проект за канализация от плосък тип с припомпване, подобно на канализационната мрежа в буквално плуващата във води Холандия. Но след като не получил отговор и на двете си молби и никой от отговорните фактори не предприел нищо, за да се преработи старият и неотговарящ на ситуацията проект, бизнесменът върнал получения аванс на общината. Но и до ден днешен не е получил обратно банковата си гаранция от 75 000 лв.
А жителите на Речица ще продължават да плащат и в необозримо бъдеще по стотина лева за изпразване на септичните си ями, които подпочвените води бързо напълват отново.
Но това не е единственият им проблем. Освен че няма канализация, населеното място
на практика няма и улици.
Те не са асфалтирани повече от 20 години и в момента достойно съперничат на бейрутските сокаци след бомбандировките. Дупките, на места изродени в трапове, са една до друга. След дъжд уличната мрежа тук засенчва венецианските канали. Заради непроходимите пътни артерии линейките на „Бърза помощ” отказват да идват в квартала. Вече няколко души са си отишли на оня свят заради ненавремено оказана медицинска помощ.
В скоби ще споменен, че в Речица няма здравна служба. Започнатият да се строи преди години здравен пункт не само, че не е завършен, но неизвестно защо, както си е в строеж, на търг, проведен през 2005 г., сградата е продадена на ЕТ „Боди – Марияна Митева”, свързана с бившия кметски наместник
Неволите съпътстват не само живите жители на голямото сливенско предградие, но и неговите покойници. Новото му гробище е изградено на мястото на един бивш военен обект в ниския му край.
„Погребваме си мъртъвците във водата” –
оплакват се хората. Въпреки отпуснатите за благоустрояването на гробищните паркове на Сливен средства, в техния няма изградени алеи, нито каквато и да било друга инфраструктура. На входа на старото гробище пък, вместо параклис за опяване на предалите Богу дух, все още опечалените са посрещани от сградата на... стария селски казан за варене на ракия.
За място, където да спортуват, младежите тук не смеят и да мечтаят. Преди време Русев спечелил обществена поръчка и за изграждането на спортна площадка в Речица. Работниците му подготвили подложката за нея, но след като от Общината не му превели парите за извършените дейности, фирмата му спряла изпълнението й и сега площадката буренясва до раздрънканата детска въртележка в набедената за градски парк територия.
Като връх на грижата за хората на покрива на кварталното училище е монтирана антена на мобилен оператор. Хората тук са вдъхновени от почина на пловдивския кмет Славчо Атанасов, който забрани поставянето на такива съоръжения върху учебни сгради и здравни заведения и искат да се отърват от нейното облъчване. Но тъй като парламентът отхвърли повсеместното въвеждане на подобна забрана, никой не обръща внимание на воплите им.
Всичко това кара местните в квартала да предприемат постъпки да се отделят от Сливен като самостоятелна административна единица. Те си правят сметките, че ако данъците остават тук, шестхилядното населено място ще може да разпределя приходите от тях по целесъобразност. И дават за пример съставните села в общината, които в сравнение с квартала им благоденстват и са много по-благоустроени.
А сега се налага да разчитат на трохите от бюджета на Сливен, които отиват предимно за ромския квартал „Надежда” и за грандоманските проекти на Лечков. Който за пореден път не спази щедрите си обещания към избирателите, гарантирайки в предизборната си програма, че приоритетни ще са инфраструктурните обекти, сред които на второ място се нареждаше изграждането на улична канализация в кв. „Речица”.
***
Днешният сливенски квартал Речица съществува като населено място още от ХV в. Той се намира точно по средата на пътя между общинския център и Сливенските минерални бани. Тучните някогашни ливади, които го заобикаляли, дали основание турците да го нарекат Чаирлий (от тур. „чаир” – ливада) и привлекли Тахир ага да вдигне своите чифлици в околностите му. През 60-те години на миналия век тук се заселват много каракачански семейства, които днес определят облика му на едно от най-богатите населени места в околността. Може да се каже дори, че тъкмо то се явява нещо като столица на каракачаните, които тук са най-многобройни.
