Уникалният монумент „Създатели на българската държава”, изграден на Илчовия баир над Шумен точно преди 30 години, започва да се разпада. Доскоро той минаваше за най-запазения паметник в страната – първо, защото се състои от монолитни каменни и гранитни блокове и второ, защото тук винаги е имало щатен директор и денонощна охрана. От него бяха задигнати само бронзовите капаци на шахтите и на тяхно място се появиха железни.
Всичко останало преживя почти непокътнато последвалите след 1300-годишнината на България лета. До 18 февруари 2006 г., когато внезапно конят на кан Аспарух окуця. Двутонен гранитен къс от скулптурната композиция, представляваща копитото и част от глезена на яхнатото от ювиги добиче, се откъсна и стана на парчета. Само диаметърът на копитото му бе малко повече от метър и цяло чудо бе, че отломъците му не затиснаха някого. Четириногото бе една от най-ефектните фигури в ансамбъла и шуменци пазят много фамилни снимки, правени точно под същото това копито и развятата грива на дорестото животно.
Монументът над Шумен беше открит на 28 ноември 1981 г. от Тодор Живков и пълния състав на тогавашното Политбюро на ЦК на БКП по случай 1300-годишнината на българската държава. Тук по оригинален начин са представени най-изтъкнатите наши първостроители: основателят кан Аспарух, кан Тервел – дипломатът, кан Крум – законодателят, строителят кан Омуртаг. Специално място е отделено на княз Борис – владетелят, покръстил българите, както и на сина му цар Симеон, на когото дължим златния век на древната ни родина. Паметната композиция е изградена за 22 месеца, поглъщайки 50 000 куб. м. бетон, 2600 кубика гранит и 2400 тона арматурното желязо. Могъщият гранитен лъв тежи цели хиляда тона и наднича от височина, колкото 17-етажен блок.
Местните наричат монумента само „Паметника“. Отношението им към този символ на града е различно – от „осанна“, т. е. гордост, до „разпни го“ – сиреч „дай да го разрушим“. Това обаче не ти е софийския мавзолей. На практика по-скоро Шумен ще се срути, докато бетонният ансамбъл на платото няма да помръдне. Толкова бетон, достатъчен да се изгради цял един град, не е използван на нито един друг обект в цяла Европа. Освен чудовищно количество строителен материал, тук бяха хвърлени и хиляди часове доброволен бригадирски труд. На обекта се трудиха строители от цялата страна, стотици войничета, служители от всички предприятия в града и най-обикновени негови граждани. Откриването му бележи кулминацията на честванията по случай основаването на българската държава. Заради изоставящото приключване на градежа на масивния паметен монумент, по указание лично на Тато националните тържества се отлагат с няколко месеца. „Беше кучешки студ, цяла нощ войничета разчистваха снега от върха, за да могат първите хора в държавата да стъпят на паметника", разказва неговият бивш директор Васко Димов за деня, в който най-сетне лентата му е прерязана от самия бай Тошо. От престараване в суматохата хората на генерал Кашев дори не допуснали до паметника самия му автор проф. Крум Дамянов. Видният скулптор имал пропуск, но охранителите от УБО не му хванали вяра и не го допуснали до върха.
Когато копитото на канския кон се откъртва, спешно от столицата са командировани скулпторът проф. Крум Дамянов, проектантът Георги Гечев и каменоделецът Въто Цолов, изработил по-голямата част от гранитните фигури. Според професора камъкът, от който е изработено копитото, вероятно е имал скрита пукнатина. „При онези срокове беше невъзможно всеки камък да се преглежда на рентген, а тези огромни гранитни късове се получаваха от кариерите чрез взривяване". Коментарът на архитект Гечев беше, че не е изключено да е влязла вода в някоя цепнатина, която след замръзване да е разцепила камъка. „В продължение на 25 години циментовият разтвор и епоксидната смола около металните скоби, закрепващи гранитното копито, са се изронили и от нахлулата влага желязото е ръждясало“, каза тежката си дума той.
Никой от специалистите тогава не се нае да прогнозира може ли в днешни времена отново да се намери гранитен къс, от който да се изчука наново тази част от конската анатомия. Така след няколко месеца умуване на гранитния кон му надянаха пластмасова протеза, изработена от студенти на скулптора от ПВЦ с цвета на гранита. Само за това се намериха пари.
Че символът на Шумен и един от националните туристически обекти започва да се разпада, вече се вижда и от неспециалист. На малки парчета се отронват оловните фуги, поставени през 1983 г., за да не се събира лед между частите, от които е скрепен 1000-тонният лъв. А задницата на коня на кан Аспарух вече е разцепена – в нея е зейнала еднометрова пукнатина.
Градоначалникът Красимир Костов обяви, че е назначена комисия, която ще трябва да провери цялостното състояние на ансамбъла, тъй като от откриването му през ноември 1981 г. досега не му е правен ремонт. „Ще поискаме от премиера Бойко Борисов комплексът да бъде обявен за паметник с национално значение”. Въпросът със статута е особено важен, за да може да се осигурят средства за неговото поддържане. Засега за него грижи полага само шуменското кметство, което със собствени усилия успя да възстанови падналото копито. Но ерозията настъпва, а всяка зима добавя нови пукнатини във фигурите. Тези факти от общината са се постарали да ги доведат до знанието на Министерството на културата, но засега оттам няма резултат. Кметът смята, че са необходими между 1 и 2 млн. лв., за да бъде съхранен и поддържан този знаков за страната ни паметник. Все пак тази година се навършват 1 330 лета от създаването на родината ни. И хич не е редно Аспарух да накуцва от най-внушителния си гранитен монумент.
