То е на 6 километра от границата, по права линия. Над него е едно от най-привлекателните за запознатите пещерняци места – Тангъръчката дупка. Дало е на България трима професори – архитекта Пейо Бербенлиев, философа Петко Граматиков и конструктора Яким Якимов. Там е родена народната певица Янка Рупкина. Запалените иманяри продължават да вярват, че край неговите гори са заровени несметни богатства от турци и хайдути.
В Бургаски окръг битува мнение, че хората оттам са несговорчиви, серт и войнствено натсроени, което си личи и от атмосферата там. Това, обаче, не е вярно. Ако поживеете няколко дни в Богданово и се запознаете с историята му, ще поискате да отидете пак. Дори и само заради кристалния въздух и невероятната природа на Странджа планина.
Богданово, Българско Алагюн.
Самото начало на съществуването на това място е интересно. Към 20- те години на 19 век по тези места върлували черкези и арнаути, които често влизали и в Турско Алагюн (сега Варовник). Веднъж се чуло, че приижда орда разбойници и всички трябва да приготвят печени кокошки, изобилни почерпки и да им прислугват, докато са там.
Беят придумал българите в селото да се съюзят с турците и заедно да отблъснат черкезите. След това се отметнал, обаче и българите сами направили бандитите на пух и прах. Озверели от това, те събрали още по-голяма орда и отново тръгнали към Варовник.
Юначните българи разбрали, че трудно ще се противопоставят, натоварили челядта на колите и хукнали към труднодостъпното тогава място, близо до Къзъл чешма. Първата Коледа посрещнали в землянки. Но запазили силния си дух.
Това, дето сте чували, че турчин е омотавал копитата на коня си с парцали, за да не тропа по пътя, е точно за Богданово. В селото правели големи борби, но всички турци, дошли да участват, на следващия ден били с една глава по-къси. А главите им гледали от някой плет, за да се знае, че в Българско Алагюн за тях място няма.
Сигурно от тези приказки за миналото е излязло име на тамошните, че по-добре с тях работа да си нямаш и при по-крив поглед веднага се хващат за ханджара. Ако се разходите из селото, обаче, ще видите останки от голямо и пълнокръвно стопанство. Места, където са се гледали хиляди глави добитък, бивши ниви, лозя, църква, родилен дом, здравна служба, поща, читалище, културен дом, кино, голямо училище с физкултурен салон, в което през 50- те години са се учили над 300 местни деца.
Деца в Богданово отдавна няма. Те идват само по празниците и стоят там само през ваканциите. От 1 300 жители с 380 къщи през 1942 година, в момента населението е...към 90, най-вече над 55 годишни. „Плановото социалистическо стопанство” отдавна си е казало тежката дума по този повод. Последвалият го „мирен демократичен преход”, пък, съвсем е размазал ситуацията.
Хората от електрифицираното още през 1959 година, с отлична водопроводна и канализационна система село, започнали да се изместват в Бургас. Оставяли земята, животните и занаятите, за да дойдат на работа в построения върху плоден чернозем Нефтохимически комбинат. И в другите градски предприятия, гордост на развития социализъм.
В началото на 80- те години на миналия век, по време на „Странджа-Сакар – републиката на младостта” няколко млади семейства наистина се излъгали да се заселят в Богданово. Поради липсата на училище, обаче, патриотичната им романтика бързо изветряла.
Сърцето ще ви заболи, докато вървите по тесните улички и отбелязвате една след друга порутени, разпаднали се на съставните си части къщи – образци на типичната странджанска архитектура. Някога били здрави домове на многобройни семейства.
Читалището е със заковани врати, гвоздеите са ръждясали много отдавна. Родилният дом още преди няколко десетилетия е хлопнал кепенци, пощата работи само когато дават пенсиите, клисарката отваря църквата само по празници, свещеник няма.
Който иска, влиза, пали свещица, прави кръстен знак и казва молитва. От доста години до Богданово няма и автобус. Изчислено е, че маршрутът е на абсолютна загуба, оттам и затам няма изгарящи от желание да пътуват.
Добре е из околностите на Българско Алагюн да ви развеждат местни. Ще видите изумителни гледки. На северозапад, например, можете да попаднете на стръмни поляни, на които от векове си стоят...железни камъни. Говори се, че това са пещи за добиване на метал още от древните траки.
Отивайки към река Факийска, стъпките ви ще отекват като на истински легионер по още запазен римски път. Преди селото, пък, дъха ви ще спре смайваща гледка – огромен 800 годишен орех, свидетел на времената български.
На юг, към границата отидете към кайнаците. Това са няколко извора, източник на водоснабдяването на селото. Мястото е страшно красиво, обраслите наполовина със зелен мъх огромни скали ви карат да се чувствате, все едно сте на планетата Пандора от филма „Аватар”. Точно над кайнаците е Тангъръчката дупка.
В тази много дълбока пещера живеят най-много прилепи в България. Тя е най-грамадният резервоар на гуано. Пещерняци твърдят, че мъж, висок 1. 75 метра затъва в него до раменете.
Над Тангъръчката дупка са „Близнаците” – два исторически върха, съвсем на края на България.
Целта на тези редове не е да разкажат пълната история на Богданово, Българско Алагюн. Ако изпитвате интерес, можете да попълните знанията си от книгата „Богданово – минало и настояще”, на родената там Мария Шивачева.
Ако ви падне случай не пропускайте да посетите селото. А ако си купите къща там, ще бъдете просто за завиждане.
