С поемането в ръцете си на кормилото на Бургас, като добър водач кметът Димитър Николов си начерта предварително маршрути, които да следва в нелекия си път на градоначалник. В своя правилник за движение по пътищата, наречен „Програма за развитие на Община Бургас“, в раздела „Градоустройство“ баш шофьорът на бургазлии се закле да превърне „старата градска част в архитектурен резерват и синя
старата градска част в архитектурен резерват и синязона по модела на старите европейски градове“ и да реализира цяла „програма за съхраняване и реставрация на сградите, формиращи европейската архитектура на централната градска част“.
Тръгвайки по този път обаче, изневиделица от ъгъла на улиците Гео Милев“ и „Иларион Макариополски“ между колелата му навира прът полуфантомният силует на една от очакващите обещаното си възрождение сгради. За нея в края на 2009 г. авторът на историческото изследване „Загадъчният град“ – Митко Иванов разказа в „Десант“: „Безспорно бисерът в най-старата жилищна архитектура на Бургас е къщата на ъгъла на
„Гео Милев” и „Иларион”. Чуден е синтезът на българска традиция, ориенталски чар и белези на бароково влияние от Европа, а малка табелка на френски указва „L`UNION DE PARIS” и година – 1828 (вероятно това е застрахователна компания, ползвала сградата. Междувременно установихме, че това е годината, в която е основан въпросния френски застрахователен съюз, б. а.). Според запазени устни сведения къщата е била собственост на богат турчин. Историчката Радка Ханджиева ни разказа, че тук се е намирал руският клуб по време на руското временно управление (1878-79 г.). След Освобождението е купена от преселници българи и се е превърнала в хотел „Одрин“. Свидетел разказва за изключително здравата дървена конструкция, в която „пирон не се забива”...
Фасадата на тази сграда представяше един от редките останали в града образци на т. нар. „бургаски кьошк“. С подобен еркер са окичени само още 2 запазени стари постройки. Както се досещате, красивата къща е обявена за паметник на културата.
Митко Иванов допълва, че по време на мандата на предишния кмет е направен опит тази сграда да бъде извадена от списъка с културните ни достолепия, а след трагедията на ул. „Алабин“ в столицата, тя веднага е обявена за опасна и оградена с предпазна лента.
С това се изчерпи грижата на общината към самосрутващата се перла на автентичната бургаска архитектура, която можеше да се превърне в една от най-красивите забележителности на Бургас, ако кметът не бе кривнал волана и излязъл от пътя, водещ го към реализиране на идеята му за архитектурен резерват в старата градска част. Иначе що се отнася до посиняването на района, то вече е факт.
Всички околни сокаци сега са превърнати в „Синя зона“ – „по модела на старите европейски градове“ (цитираме кметската Програма)!
Та преди малко повече от година от страниците на вестника Митко Иванов се питаше за въпросната къща: „Ще бъде ли унищожена след няколко месеца? Ще се издигне ли на нейно място бетонно-стъклена грозотия? Ще отчетем ли след това, че Бургас е „динамичен и модерен” град?“.
Отговор на първия му въпрос бе даден във вторник, когато започна събарянето на старината от работници на общинската фирма „БКС“. Предстои да видим какво ще се появи на нейно място. А що се отнася до признанието дали Бургас е „динамичен и модерен“, спор няма – това е най-добрият град за живеене!
