Милен Любенов е доктор по политология – партолог. Преподавател в Софийския университет по дисциплините „Политически партии и движения“,„Европейски партийни системи“ и други. Потърсихме го за анализ на усложнената ситуация в „Движението за права и свободи“ след откровенията на една от най-силните фигури на етническата партия Касим Дал.
- Г-н Любенов, каква е ролята на Касим Дал за ДПС и до какво очаквате да доведе походът му срещу лидера на партията Ахмед Доган?
- Касим Дал беше едно от главните действащи лица в ДПС през изминалите години, дълго време той беше дясната ръка на Доган и се занимаваше със структурите на партията. Успехите на ДПС се дължат и на изключителната му работа по места. През последната година обаче се стигна до конфликт с лидера Ахмед Доган, поради една проста причина – партията след изборите през 2009 г. изпадна в невиждана досега обществена и политическа изолация. Осем години ДПС бе в управлението – време, през което то разчиташе на различни сфери на влияние, зад които стояха определени икономически кръгове. В момента тези кръгове се отдръпват от партията, за да не пострадат. От друга страна, стои още един съществен проблем, дискутиран в местните структури на ДПС. Той е свързан с определен морален казус, а именно – доколко ръководството на партията може да даде обяснения на нейния електорат за големия хонорар, получен от Ахмед Доган.
- Какви са мотивите на Дал да проговори?
- Доверието на електората към лидера Доган намалява и Касим Дал иска да се възползва от създалата се ситуация. Той всъщност се опита да завземе лидерския пост, но видяхме, че този опит беше неуспешен и сега очаквам Дал да изпадне в изолация.
- Можем ли в такъв случай да очакваме разцепление и зараждане на нова етническа партия?
- Според мен Касим Дал много трудно ще съумее да направи нещо извън ДПС, тъй като за него, а и за цялото партийно ръководство, е ясно, че едно разцепление ще повлияе изключително негативно на партията като цяло. В една такава ситуация тя дори може да остане и извън парламента. Така че дотам, според мен, няма да се стигне.
- Касим Дал говори доста откровено и честно за проблемите в ДПС и за лидера си, но бе незабавно изолиран и линчуван от висшите кадри в партията. Защо откровеността се наказва?
- Това е начин на управление в тази партия години наред и се е случвало и друг път. Спомняме си преди 10-12 години как беше изолирана една друга популярна фигура, като Осман Октай. По-късно и бившият земеделски министър Мехмет Дикме също беше отлъчен. ДПС трябва да контролира много добре своя електорат, а това може да стане единствено чрез една такава централизация. Този тип етнически партии се характеризират с ниска степен на вътрешнопартийна демокрация и мнението на инакомислещите се наказва по този начин. Т. е. това, което се случва сега, не е изненадващо. Касим Дал вероятно е подценил ситуацията, въпреки че той е много опитен и познава процесите в партията. Но може би виждайки, че неговата кауза в ДПС и влиянието му силно намалява след като загуби зам. председателския пост, просто е решил да направи последен опит, чрез който да промени по някакъв начин статуквото.
- А каква е ролята на турската държава в тези процеси? Турция като цяло има ли влияние в етническата партия?
- Не мога да твърдя категорично такова нещо. По принцип и ДПС, и турското държавно ръководство отричат да имат тесни взаимоотношения, но това, което направи впечатление по време на посещението на премиера Ердоган беше, че той тогава се видя с Касим Дал, а отказа да се срещне с лидера Ахмед Доган. Т. е. може би има кръгове в Турция, формални или неформални, които са заинтересовани от процесите, които протичат в България, особено с турската етническа общност. Възможно е да има стремежи за контрол върху ДПС. Освен това в медиите се промъкна информация, че българите, които живеят в Турция, искат промяна и не подкрепят еднозначно лидера й.
- Доган през последните години се появява все по-малко в публичния политически живот. Как тълкувате поведението му?
- Действително, особено през последната половин година той тотално изчезна от публичния живот. Сега, след случая с Касим Дал, се появи за първи път пред камери. Предполагам, че Ахмед Доган ясно осъзнава, че в момента е силно дискредитиран. А с това скриване от светлините на прожектора той просто се опитва да заглади негативния си публичен имидж, който в същото време тегне и върху партията. Само че това няма как да стане, ако той запази лидерския пост.
- От „Движението за права и свободи“ претендират, че не са етническа партия. Чии интереси всъщност защитават то?
- ДПС опита през последните няколко години да разшири своето присъствие на национално ниво и да избегне определянето си като формирование на етническа основа. Донякъде този опит беше успешен, тъй като видяхме, че през 2009 г. тя постигна най-големия си изборен резултат досега, като привлече нови за нея сегменти от обществото. И най-вече български общности, които очакваха да получат някаква изгода от това. Аз обаче се чудя защо в ДПС се притесняват да бъдат наричани етническа партия. По конституция партии на етническа основа не могат да съществуват, но етнически партии има навсякъде в Европа, така че това не е някакво лошо и негативно явление. Проблемът е именно в това – чии интереси защитава ДПС. Ако защитава правата на своя електорат, всичко ще бъде наред, но ние видяхме, че през годините партията се самозатвори и основно се зае с грижата да брани интересите на определени икономически и бизнес кръгове. Електоратът на ДПС си остана беден и нискообразован. В този смисъл партията не е постигнала основните си функции, с които е задължена към своите избиратели.
- Касим Дал казва, че Ахмед Доган е най-успешният проект на Държавна сигурност. Според вас каква е ролята на ДС в проекта ДПС изобщо?
Аз трудно мога да се ангажирам с категорично мнение, тъй като навлизаме в сферата на конспирацията. Ясно е обаче, че Ахмед Доган е бил сътрудник на Държавна сигурност и със сигурност в първите години на прехода, когато беше учредено ДПС, е имало влияние от страна на ДС. Ако не беше създадено ДПС, тогава Съюза на демократичните сили щеше убедително да спечели изборите за Велико Народно събрание, тъй като е нормално потърпевшите от Възродителния процес да гласуват за основната демократична партия. Така че чисто стратегически е било в интерес на ДС, а и на клиентелата около БКП/БСП, да се създаде една такава партия – балансьор. Целта е ясна – вотът на българските турци да не отиде в СДС. Това е анализът на съвременниците на тези процеси и те според мен са напълно обективни.
