„От турско по-лошо е тук... Треперим от тях. Не сме свободни хора" - 71-годишната пенсионерка Славка Игнатова се дави в сълзи, говори накъсано, думите не стигат да опишат униженията, на които е била подложена в собствената си държава. Макар да е част от същата тази страна, имаща претенциите отдавна да е отхвърлила османското владичество, в сунгурларското село Съединение една пощенска служителка от турски произход, с нереализирани амбиции за кмет, сега се изживява
като местния онбашия.
Според разказите на българите, които живеят в селото, пощаджийката по най-безобразен начин се опитва да наложи порядки, описани в най-мрачните страници на българската история. Всъщност драматичната изповед, която баба Славка разказа пред репортер на „Десант“, можеше да звучи като чисто криминален случай, ако не бяха някои доста смущаващи детайли в поведението на държавната служителка Сениха Белялова, отскоро назначена за началник на пощенската станция в руенското село Съединение.
В този разказ не става въпрос за някакъв излишен патриотизъм или шовинизъм. Иде реч за самоуважение и зачитане на достойнството. Разказва се за това, как дни наред чиновничка се гаври с възрастна жена, как я блъска, бие, а накрая, за да „й налее акъл в главата" я заключва в коридора на пощата в Съединение. Държи я там залостена при минусови температури, а в същото време, докато Славка лежи в несвяст, през прозореца на станцията раздава пенсии на своите си хора.
„На 14 декември м. г. отидох да си взема пенсията. Парите са малко – за 34-те години, през които съм работила, получавам 144 лв, с тях се издържаме с моя дядо, купуваме лекарства, помагаме на децата. По пътя разбрах, че парите свършили, но пък вече бях тръгнала и щях да се абонирам за вестник. Влязох в пощата, обаче нямаше никой. Почуках на гишето – никой не отговори. Тъкмо да излизам, чувам кикот от стаята, в която работи Сениха. Открехнах леко вратата, но ме спря мощен рев: „Вън !". Станах по-ниска от тревата. Обясних, че съм дошла да се абонирам за вестник, друго не исках. Обаче Сениха продължи: „Вън, мръснице“. Казах си: „Боже, какво става тук“. Разревах се и си тръгнах. На другия ден моят дядо срещнал един съсед. Казал му, че раздават пенсии и тръгнах към пощата. Сениха пак ме подхвана, още на вратата: „Черна си ми пред очите" отсече тя и ме отпрати. На другия ден, помня беше много студено – виелица, студ, обаче трябваше да купя хляб. Сложих си шалтето и палтенцето, и тръгнах. Духаше силен вятър, снегът беше натрупал, краката ми бяха измръзнали, но трябваше да си взема пенсийките. Стара съм вече и се уморявам. А и скоро преживях операция. Едва изкачих баира, на който се намира пощата. Сениха, като ме видя, пак се разкрещя – „Вън, вън, мръснице". Казах й, че искам да се абонирам, пък ще взема пенсията, когато може. Само за чаша вода помолих – разказва баба Славка. – Но щом ме видя, Сениха ме блъсна от вратата навън. Развика се, бутна ме на земята и залости и двете входни врати. Колко съм лежала в коридора, не зная. Но се свестих от гласа на една съседка. Сениха й даваше пенсията. Почнах пак да се моля и накрая пощаджийката се смили и ми отключиха. Комшиите ме прибраха у дома“, споделя баба Славка.
Дъщеря й се оплакала до териториалното поделение на „Български пощи” в Бургас от държанието на тяхната служителка, но оттам в отговор от два хвърчащи листа обяснили, че всъщност Славка е отишла да си вземе пенсията в извънработно време. Какъв е графикът на пощата в Съединение обаче никой в селото не знае. По думите на местните жители пощата работи от време на време. Иначе според писмото на „Български пощи”, работното време с клиенти е от 08.00 до 14.00 часа и от 14.00 до 15.30 часа. Този понеделник обаче, когато наш екип посети Съединение, пощата бе затворена през целия ден. От ръководството на държавната институция, без изобщо да се изслушали лично разказа на баба Славка, излизат с безумното становище, че изплащането на пенсията й се било забавило, заради лошите метеорологични условия, които били възпрепятствали клиентите да си платят сметките. Поради тази причина в касата не е имало необходимата сума, за да получи баба Славка парите си. Тричасовият й арест в пощенската станция директорката на териториалното поделение в Бургас Лиляна Драгоева определя като „изчакване“. И уточнява, че все пак е взела някакви мерки след сигнала по случая: на служителката било обърнато внимание, относно „културата на обслужване, етиката при общуване с клиенти и спазването на работното време“.
„Само да звънна на шефката си, за да знам доколко мога да ви дам информация, защото не са се развили служебно нещата“ – с тези думи Сениха Белялова посрещна екипа ни на входа на дома си в Съединение. Часът бе около 15.30 и тя не бе на работното си място. Обясни ни, че точно в този ден била в отпуска. Пред репортерския ни касетофон Белялова не се притесни да проведе петминутен разговор по мобилния си телефон, за да получи указания какво точно да говори. „Василева, добър ден, във връзка с оплакването. Имам някакви журналисти при мене, които искат да им дам информация. Само да знам какво мога да им кажа. Ало... да, да, да... а така. Така че първо трябва да разговарят с някои по-служебни лица в Бургас, така ли? Мерси много, Василева“.
Слез това пощенската началничка ни заяви: „Тази жена лъже. Сигурно защото съм туркиня. Аз съм си права. С моите пощенски правила, с вътрешните правила, които действат в пощата, аз съм постъпила правилно. Знам си задълженията, знам си знам и правата”.
Толкова години сме живели заедно в селото – българи и турци един до друг сме работили. Сега хората са настръхнали. Недопустимо е в България, български граждани да се третират като поданици, казват в Съединение.
