Наскоро бях поканен, като председател на писателски съюз, на един дебат, организиран от Община Бургас във връзка с европейски проект за развитие на нашенската култура. Докато слушах вдъхновените тиради на общинските служители за милосърдната и напредничава Европа, която загрижено ни подава ръка като на аборигени, се сетих за народната поговорка: „Който плаща оркестъра, той поръчва музиката”, както и за Хайтовата максима, че няма никой да оправи по-добре къщата
ни от самите нас.
Всъщност на пръв поглед проектът имаше благородната цел да подкрепи родното ни изкуство, но аз винаги съм бил подозрителен към благотворителността, както и към харизаните и често пъти ненужни подаръци. Защото да почерпиш един гладен бедняк с ракия, вместо да го нахраниш ли пък му купиш фрак и черен хайвер, докато той спи на улицата или под моста, определено намирисва на черен хумор и не решава основния му проблем. Нещо подобно се случи и с въпросния европейски проект. В него беше фиксирано странното изискване парите, които се отпускат в размер на 800 000 лева, да бъдат единствено и само за иновативно изкуство.
Това вече е необяснимо. Защо само за иновативно изкуство? А какво да прави традиционното, класическото и националното ни изкуство? Нима отново някой ще го измерва със „Спирит ъф Бургас”, с карнавали „Хелоуин”, с пясъчни фигурки, с фарсове на открито, с блудкави водевили, с десетокчаствени камерни пиески и тем подобни недомислици? Или с дивашки кълчотения по морския бряг, с викове, крясъци и рокерски истерии? Защо например европейските братя не ни отпуснат пари за издаване събраните съчинения на наши класици или пък за проучвания на родния ни литературен живот, или за млади таланти, влюбени в своята родина и народ, а финансират отново и отново безжизнени и глуповати поетични абстракции, лишени от каквато и да е емоция, или пък шантави езотерични буламачи.
Нашите набедени „европейци” веднага ще гракнат, че ние спъваме развитието на новите моди в изкуството, на волния дух на творците и техните инвенции, най-после на напредничавато и авангардното в полза на закостенялото, родното и консервативното. Нищо подобно. Разбира се, че в изкуството и литературата трябва да има иновации, както във всяка друга сфера на живота, иначе той самият би трябвало да спре, а времето да тръгне назад. Но нека поне всяка една иновация да бъде на високо естетическо ниво, да бъде органична и творчески усвоена от създателя си, както и неделима от националните традиции и школи. Защото никой българин не може да напише съвършено хайку, както един японец, нито оригинална африканска, американска или руска поезия. Но затова пък може да сътвори нещо великолепно върху канавата на нашия богат и разнообразен фолклор, както и върху завоеванията на българската литература. Не можем да се представяме за индианци и викинги, щом носим български дух и българско съзнание.
За мен обяснението за щедрата материална поддръжка на иновативното изкуство е от ясно по-ясно. Просто на европейците и на тяхната масова култура изобщо не ѝ трябват хора със задълбочен и широк поглед върху културата и изкуството, още по-малко пък върху националното, тъй като целта е промиване мозъците на младото поколение и неговото превръщане в първосигнални бройлери, строени пред огромния глобалистичен казан за чорба, която ги опива с гъста нихилистична пáра.
Мотото, под което ще се подвизава този проект беше „Завръщане в Бургас”, с явната алюзия за онази шепа знаменити наши съграждани, които са далеч от нас – в други краища на отечеството или по света. Добре де, но болшинството, които са в Бургас, те къде ще се завръщат? Вкъщи ли? Някои се изказаха, че бургазлии се завръщали метафорично, в духовен план, към себе си и своя град. А досега къде са били духовно? На седмото небе или пък в рая? Да не би всички те да са шизофреници или страдащи от аутизъм? Положението на общинската администрация определено е твърде деликатно, понеже се е нагърбила да защитава и предлага нещо напълно излишно и безполезно за бургаското изкуство. Бурните дебати, които се разразиха около тези фатални 800 000 лева, които не са чак толкова много за подобна възвишена кауза, ме наведоха на мисълта, че отсега вече младоците клъвнаха отровната въдичка на европейските си благодетели. Основните въпроси, поставени от тях, се въртяха все около парите, а не толкова около проектите, които би трябвало да представят. После смехотворно се загрижиха за авторските права на идеите си, сякаш някой ще хукне да реализира щурави и недоносени иновации. Даже един момък ни увери със завиден апломб, че нямало у нас специалисти, които да оценят неговите картини. Представям си, ако трябва за всеки бургаски гений да се канят чужденци-специалисти. Те ако са от Европа пак добре, ами ако се наложи да викаме японци или ескимоси, то тогава ще види Община Бургас как се защитават проекти за иновативни изкуства и как се приемат подаръци, които не ни трябват, защото са по-скоро подаяния и гавра, отколкото благотворителност.
