Гъсти облаци са надвиснали над добруджанската шир. Бяла пелена е покрила безбрежното плодородно поле. Напускаме областния център Добрич и поемаме в посока към Крушари. Сигурно малко от нашите читатели знаят, че това село е общински център. На една община, в която и малкото останали българи се изселват, защото не искат децата им да дружат с връстници, които не говорят български.
Нашата цел обаче е да видим каква е демографската ситуация в селата, отдалечени само на 15-тина километра от Добрич. Стигаме до Овчарово. Приема се, че преобладаващото население тук е българско. По данни от преброяването през 2001 г. половината жители на Овчарово са се определили като българи. Преди 10 години заводът „Гарант филтър” в Овчарово все още работеше, но сега поради липса на поминък българите започнаха да напускат селото. Според данни от 2007 г. населението в Овчарово доста е нараснало, но това за съжаление не е резултат от повишена раждаемост в български семейства. Така или иначе то още е едно от населените места в Добруджа, където българите все още не са екзотика.
Стигаме до Сливенци. От двете страни на пътя са разхвърляни кирпичени и неизмазани тухлени къщи в окаяно състояние. Почти всички са украсени със сателит. Невзрачната административна сграда в центъра на селото е кметството. Над него не се вее националния трибагреник. Единственият знак за държавността е гербът върху едва забележима табела.
Присъствието ни бързо е забелязано. Към нас се приближава млад циганин с готова оферта: „Къщи ли купувате? Тази, дето я снимате, е моя. Ще ви я дам евтино”. За да се освободим от наглото му присъствие, отговаряме, че ще пратим снимките в агенция за недвижими имоти и там ще решават.
През 20-те и 30-те години на миналия век Сливенци е било с преобладаващо българско население. Днес тук живеят 240 души. Според преброяването от 2001 г. като българи са се самоопределили само 36 жителите му. 58 са отговорили, че са турци, 86 – цигани, 57 не са посочили етническа принадлежност. Статистиката обаче не отчита, че циганите християни често се определят като българи, а мюсюлманите – като турци. Днес българите реално са четирима. Единственото работещо учреждение в Сливенци е детската градина. Забавачницата се посещава от 20-ти деца. Сред тях няма българчета.
Мургавите са плъпнали и към съседните населени места – Ломница и Свобода. Само Добрево е запазило българския си характер, но пък населението там прогресивно намалява.
Гъсти облаци са надвиснали над добруджанската шир. Облакът на циганизацията виси и над много други места в родината. Той е невидим само за управляващите, които продължават да раздават помощи и да стимулират циганската раждаемост, за да си осигурят мургавите гласове на избори. Без да мислят за последствията.
