„Обществото на поетите е като жив организъм, който има имунна система! А най-ужасния тумор за този организъм е плагиатството!" Ясен Ведрин
Литературни полемики за плагиатството са се водили едва ли не откакто свят светува. В този смъртен грях са били обвинявани не един голям творец на писаното
слово. Обвиненията в литературна кражба не са подминали нито дядо Вазов, нито Пенчо Славейков. Преди 13 години скандални разкрития за присвояване на чужди авторски пасажи, в които бе набъркано дори името на световноизвестния Анри Троая, разтърсиха цяла Франция. И голото теме на хитовия ездач на Пегас от най-нови времена – Пауло Коелю, също е обветряно неведнъж от полъха на вихрещи се плагиатски страсти.
Но това, което тази седмица разбуни като гнездо побеснели оси художествено-творческите среди в нашата страна, надмина всякакви световни образци. От една стихосбирка, озаглавена „Нежна стихия“, се пръкна цяло опустошително торнадо от 5-та степен, което разчисти мъглите и проясни до срамотни голотии литературния ни небосклон.
След поредица разкрития из печатни, електронни и ефирни медии, интернет форуми и телевизионни полемики стана ясно, че 23-годишната „авторка” Мария Димитрова най-безпардонно и цинично е „копнала“ и „пействала“ безсмъртни творби на Дамян Дамянов, Давид Овадия, Блага Димитрова, а покрай тях и стихове на повече и по-малко известни съвременни лирици. Като, оказва се, основно поетичната страница „Ерато“ на в. „Уикенд“ е била свърталището на нейните „музи“, които са я „вдъхновявали“.
„Шокирана съм – коментира пред „Десант“ учителката й по литература в сливенското І СОУ „Х. М. Пашов“ Анета Стоянова. – Нямам обяснение защо е постъпила така! Тя определено имаше поетични заложби. Неведнъж се е изявявала на училищно и регионално ниво. Освен това Мария е много коректна, почтена, старателна и трудолюбива, затова нейната постъпка още повече ме изненадва“.
Оказа се, че и другите преподаватели от сливенската гимназия са я запомнили като отлична ученичка. Общият успех от дипломата й е много добър 5.08, а на задължителната матура по български език изкарала добър 4.35.
Пред своите учители момичето се похвалило, че е вече е студентка във Великотърновския университет – специалност „Българска филология”. За това обаче девойката и дума не обелва нито в представянето си на корицата на стихосбирката, нито в автобиографията си, с която кандидатства за член на бургаското дружество на Съюза на свободните писатели?!
В сливенското училище знаели, че Мария се готви да издаде стихосбирка и дори самата тя обещала, че ще подари екземпляр от нея на школото. Дотам обаче така и не се стигнало, но пък копие от поетичното томче било връчено с автограф на Катя Славова – прогимназиалната учителка на „поетесата“ и
неин ментор в областта поезията
от карнобатското село Екзарх Евтимово – родното място на майка й.
Същата тази учителка препоръчала на възпитаничката си да се обърне към бургаското издателство „Божич“ да издадат „творбите й“. Във вторник във форума на сайта „Окровения“ бе тиражиран слухът, че Славова изгорила пред учениците си подарения й екземпляр на „Нежна стихия“.
Своеобразното аутодафе обяснила с думите: „Не се прави така, но тази книга го заслужава“. Мария обаче отрече пред наш репортер това да се е случило в действителност.
В същото време обвиняваните в смъртния грях, че не са разпознали в предложения им ръкопис стихове на именити наши поети издатели от „Божич”, известни в крайморския град като откриватели на не един самобитен талант, сега плащат „вината” си за това, че са „арестували” в склада си останалия тираж от „Нежна стихия”, че са заличили издателския номер на изданието в Народната библиотека и са провалили насрочената за четвъртък премиера на поетичната книга, с... писане на показания в полицейското управление.
Битката им с готвачката-„поетеса” се води вече на живот и смърт, след като във вторник бяха заплашени по телефона с убийство. В разговор с наш репортер Мария обясни, че издателите погрешно са разбрали обаждането на един неин приятел до тях, който само ги помолил да върнат останалия тираж на момичето.
Когато се заровихме по-надълбоко в този случай се оказа, че Мария Димитрова не е единствената, която е забъркала плагиаторски миш-маш в кухнята на родната ни съвременна литература.
Изумлението ни нямаше граници, когато установихме, че една от творбите в открадната стихосбирка – „Вчера, днес и утре”, се подвизава в поетичното пространство с
още цели... двама автори:
Весела Дамянова и Ивелина Димитрова!
А култовото стихотворение на Дамян Дамянов „Благословено да е нещото, което...”, може да се намери публикувано в интернет пространството, подписано и от Дора Тодорова. Същата дама претендира и за авторство на лирическата творба „Намерих те”, публикувана на 72 стр. в „Нежна стихия”.
Забавна е и историята със стихотворението „Къпането забранено“, в което между редовете прозира внушението на Фотевия стих: „Морето само живите обича, а мъртвите изхвърля на брега“. Освен, че се мъдри в скандалната стихосбирка, то може да се намери публикувано в един интернет блог с автор Маргарита Каралашева, а в сайта „Хулите“ е подписано от 22-годишен русенец с пряко cold eyes. В същото време в един форум Даниела Колева от Шумен се оплаква, че е открила преписано от Николета Карамилева от Шабла свое есе, публикувано в сайта „Антимовски хан”.
Излиза, че целият ни литературен небосклон е засенчен от грозните и уродливи облаци на неконтролируемото плагиатстване. И това е много по-градоносно от бурята на възмущение, предизвикана от появата на хорово заклеймената „Нежна стихия” на Мария Димитрова. Камъните, хвърлени по нея, всъщност счупиха кривото огледало на съвременната ни поетична действителност, формирана от тонове самиздатски произведения и десетки сайтове за лично творчество.
Едва ли някой ще отрече факта, че не се оказва никакъв контрол върху литературната продукция, която стихийно залива страната ни в последните двадесет години. Всеки, който успее да събере малко парички, може да издаде книжка. За изнемогващите в духовната ни криза издатели, всяко поръчково издание е добре дошло.
Писачите пък са щастливи,
че творческите им напъни няма да бъдат гледани под лупа от разните му там художествени съвети, на които мастити автори ще се взират в достойнствата и недостатъчните на всяка тяхна строфа. Не тяхна е тежката дума за това дали да се даде зелена светлина за стихоплетствата на даден автор. Днес този въпрос се решава единствено от консилиума на банкнотите в пачките, приготвени да заплатят издаването.
Досадното племе на литературните критици бе почти изтребено до крак, а малкото останали литературоведи са лишени от каквото и поле за публична изява, на което да размахват томахавките на професионалното си мнение.
Така създалата се демократична среда предоставя благоприятна почва за избуяването на всякакви литературни плевели със съмнително и долнопробно качество, без грам художествена стойност и творческа калоричност. А символичното присъствие в правния ни кодекс на закон за авторското право, който никой не приема на сериозно, натрапва чувството за безнаказаност и развързва ръцете на всеки литературен крадец.
Страшно е човек да си помисли какви ли са всъщност реалните мащаби на бандитските присвоявания на чужда поетична мисъл, художествен образ или творческа идея. Това, което разкри случаят „Мария Димитрова”, ни дава основание да подозираме, че не става въпрос за изолирано явление, а за твърде тревожно замърсяване на днешната ни литературна продукция с крадени творби и съмнителни авторства. Ех, колко „съчки” има за подклаждане на кладата, запалена от екзархантимовата учителка...
А Мария не я мислете – тя вече има нови творчески планове. Сега ще пише роман. Кой знае, под перото и този път може да се родят няколко нови „Тайфуни с нежни имена”!
***
Бъдещи планове
Както вече стана ясно, в момента Мария Димитрова пише роман за живота си. Покрай вълненията, които тези дни й се стовариха върху главата, тя все пак е намерила време да нахвърли вече десет идеи за заглавие на бъдещата си епична творба. Но още се колебае на кое точно да се спре. Ето кои са те:
1. „Този корав залък – животът“
2. „Ирония на страстта“
3. „Тайната на Мери Димитрова“
4. „Съдбата на сем. Димитрови“
5. „На ръба на пропастта“
6. „Цената на мълчанието“
7. „Рискът на живота ми“
8. „Любовен еликсир“ (май имаше такава опера от Гаетано Доницети, б. а.)
9. „Историята на живота ми“
10. „Животът – жесток и несправедлив“
За всички, които се съмняват, че Мария има творчески заложби, публикуваме и откъс от неозаглавения й още роман.
„Той й се обади в петък вечер.
- Утре отивам да видя татко. Искаш ли да дойдеш?
- Разбира се, нали за това правим всичко? Ти знаеш, че искам да видя баща ти!
- Добре. Ще мина да те взема около един.
Този път тя затвори първа. Тя се ядоса от студения му безразличен тон. Как е могла да лежи в обятията на този студен човек. Тя се облече и излезе по магазините“...
Снимки: Лалка Кипрова
