Очевидно Господ е решил да подложи рокаджиите по целия свят на серозни мъки, за да изпита вярата им в най-истинската музика. Няма друго обяснение за това, което се случи през изминалата седмица. Още изтриващи позасъхнали сълзи след голямата загуба от средата на миналата година – смъртта на Рони Джеймс Дио, Създателят реши да повика при себе си още една легенда.
На 6 февруари в по-добрите вселения премина гениалният Гери Мур. Китарист-виртуоз, певец, комопозитор, рокаджия, хевиметъл и блусар. Всички думи са безсилни, докато четете тези редове, си сипете едно питие и пуснете каквото и да е на големия Гери. Ранен рок от „Тин Лизи”, нещо от соловите му твърди изпълнения или тежък блус, какъвто той започна да свири през 90- те години. Всичко ще ви напомня за ирландчето от Дъблин, влюбено в музиката, което получава първата си раздрънкана китара едва осемгодишно. И оттогава остава завинаги нейния верен любим. При Фил Линът в „Лизи”, участия с почти всички големи имена на рока и блуса, на сцена с извънземния Би Би Кинг...
През 2007 година той заби и на българска сцена, докарвайки до френетичен екстаз около 4 000 местни фенове на рока и блуса.
Можете да си направите биографична справка по кое време с кого и къде е свирил Гери Мур, тези редове нямат подобна цел.
Те искат да ви накарат да си спомните за него и почетете отново музиката му. Жълтарските издания от Интернет и на хартия още няколко часа след това побързаха да обявят, че той се задавил по време на сън, защото бил пиян. Така разказали от персонала, приближени, съседи по стая в испанския курорт Коста Дел Сол, филанкишията... Барабанистът на „Тин Лизи” и стар негов приятел Брайън Дауни, пък, твърди, че Гери никога не е бил „жертва на рока, съсипана от дрога и алкохол.”
Всъщност, на кого му пука...
Мъката на всички, които са наясно с неговата личност, е огромна, раната е още много прясна и боли.
Екипът на „Десант” се прирсъединява към скръбта на децата, семейството и приятелите на великия Гери Мур.
Със сигурност с Рони Джеймс Дио и гръмотевичния барабанист Кози Пауъл, вече са се събрали горе и в момента умуват каква музика да измислят, за да ни успокоят, че там се чувстват добре, много добре и хич не им минава през ум да слязат отново на тази грешна земя.
Ще очакваме тази мелодия.
А дотогава си пуснете „Празни стаи” или „Парижки разходки”. Затворете очи и се замислете за Гери Мур.
Защото него вече го няма сред нас.
Гери, вечно ти небе! Осиротяхме.
С много обич!
