Докато вече двайсет години нашите управници нехаят за културата и просветата, турската национална доктрина от времето на Ататюрк системно и целенасочено корозира българската държава и след като безпрепятсвено нахлу в икономиката и политиката, отцепи цели райони от страната, стигна и до културата, при това до най- българското в нея – народните читалища. Една уникална българска институция, съхранила духовността ни през годините на варварския геноцид, без аналог в културна Европа.
В „Крепостта на Доган” – доминирания от ДПС вече небългарски град Кърджали (с истинско, българско име Жерково, което кой знае защо още не е възстановено!) традиционно се провежда среща на писатели от Балканите, организирана от някаква си „академия за европейска култура“, назована гръмко... „Орфеева лира”!
Преди време един луд турски държавник писа, че Омир бил... от турски произход и всъщност се казвал... Омер! Сега пък турски „писатели” и „културни дейци“ под егидата на тракийския певец на Родопа – Орфей правят нескопосан опит да обединяват писатели от полуострова, макар Турция да не е страна от Балканите и Европа, а от Азия, и въпреки че няма участници от всички страни в региона. На мястото, където тя се провежда, се вее турското знаме с полумесеца!
И всичко това се прави с пари на българските данъкоплатци – от фонда на общината, Съюза на българските писатели и най-вече от Министерството на културата, което субсидира българските народни читалища. При това в грубо нарушение на Закона за българските читалища, според който тези уникални институции трябва да служат на българската култура.
Пак в Кърджали Република Турция проведе международен конгрес по турския език! Не в Анкара, Измир или Цариград, а в българския град Кърджали?! Наистина, турската „културна” експанзия, финансирана щедро от Анкара, набира сили и вече дава горчивите си плодове, докато нашето правителство и президентът нехаят.
Повечето от читалищата в Кърджалийския район са вече напълно турцизирани. С турци – секретари и директори, управителни съвети с по един-двама българи, купени от противоконституционната партия ДПС и с дейност, свързана почти изцяло с турската пропаганда.
Там дори се правят по цели седмици тържества, посветени на... Турската република, чества се „великият Ататюрк” и неговата младотурска „република” (изклала 1,5 арменци- християни и прогонила, ограбила или избила зверски стотици хиляди тракийски българи!), пропагандират се турските обичаи и език, а в същото време това население, в това число и младите, не може да говори български и целенасочено и упорито се турцизира.
Дори невръстни деца пеят на турски език химна „Турция е в сърцето ми!”... А доскорошната ресорна зам. министърка на културата от Тройната коалиция, чалга поетесата Надежда Захариева, иначе вдовица на поета – патриот Дамян Дамянов, след като се продаде на Доган, стигна дотам, че дори предложи прекрояване на Закона за българските народните читалища в услуга на ДПС.
Пък после се чудим защо тези райони вече не приличат на райони от България и са готови всеки миг да се отцепят като Косово от Сърбия. Но нали това е заветната мечта на Ахмед Доган, когото някои наши продажни журналисти са склонни да величаят като „мъдър политик”. Самият той каза: „Вижте картата на България!”
В смисъл какво българско е останало от нея... Впрочем в Анкара вече печатат карти за училищата, в които една трета от България (засега!) попада в територията на Република Турция!
Да не говорим за последствията от тази асимилаторска „културна” политика – част от „доктрината Йозал”, за масираната турската политическа, религиозна и културна инвазия в Родопите и Пиринска Македония, за поголовното турцизиране на българите – помаци, които доскоро изобщо не знаеха турски!
Странно е как още са оцелели българските имена на някои от читалищата в кърджалийско, като тези на „Христо Ботев”, „Иван Вазов”, „Гео Милев” и „ Никола Вапцаров”, докато читалището в центъра на областта Кърджали направо се кичи с турското „Юмер Лютфи”.
Не е за вярване, но сайтът на тази културна институция има и версия на турски език, в която изявите на читалището се афишират като новини от... Булгаристан! Като прибавим и Турския държавен „професионален” театър за кючеци и маанета „Кадрие Лятифова”, който уж, се обедини с българския драматичен театър „Димитър Димов”, струващ стотици хиляди на държавата ни, картината става наистина срамна и тъжна!
Докато в същото време български театри, като например „Сълза и смях” или „Йордан Йовков” в Добрич, са превърнати в „открити сцени” или по-точно съставите им са ликвидирани! И докато българската култура едва крета, без пари и без подкрепата на държавата, турцизацията върви с ускорени темпове!
