Металурзите от Оловно-цинковия комбинат в Кърджали се вдигнаха на бунт след мистериозни заповеди и слухове за такива. Стартирала е процедура за масови съкращения, след като на 10 март т.г. е била издадена заповед от изпълнителния директор на предприятието Славея Стоянова, според която общо 350 души ще останат без работа. Заповедите на нарочените влизат в сила от 26 април т.г., а предизвестията им ще станат факт от 26 март.
Причината за драстичния ход била в това, че МОСВ е издало предписание за
незабавно прекратяване на работата на агломерационната машина от инсталацията за производство на олово и оловни сплави до преустановяване на замърсяванията на въздуха. Освен това, управата на „Интертръст холдинг” се оказала притисната от уж вече готовото предписание за закриването на оловното производство, изготвено от РИОСВ в Хасково.
Директорът на екоинспекцията Димитър Илиев обаче опроверга твърденията за съществуването на подобен документ.
От своя страна, заводската шефка Стоянова пък обясни, че никой не е луд да изпълнява инвестиционната си програма в условията на ултиматуми и натиск, и под заплаха за затваряне на производството. Всичко това довело до принудителното свиване капацитета на производството от 21 000 на 15 000 тона, както и до отлив на контрагенти.
Всезнаещите политически дами – депутатката Цвета Караянчева и областният управител Иванка Таушанова, не пропуснаха случая, без да си направят пиар. Те се срещнаха със синдикатите в завода, после обилно поляха медиите с категоричните си заключения, намерения и резки движения. Караянчева гръмко огласи, че спешно сформира кризисен щаб, който щял да се погрижи за съдбата на прокудените тъкмо срещу Великден работници. Щабът щял даже да им осигури работа.
Освен това хиперактивната депутатка щяла да привика на среща милиардера Валентин Захариев и да му потърси сметка за глупавите идеи да изхвърли металурзите. „Това, което в момента прави собственикът Захариев, е да извива ръцете на държавата! Макар засега да няма индикации, дори и да спази обещанието си до края на 2012 г. да има нов Цинков завод, тези работници ще са му нужни. Къде е ангажираността му тогава към тях и обществеността на Кърджали?”, патетично запита загрижената Караянчева. Освен това, народната избраница огласи, че МОСВ не е издавало никакви заповеди за закриване на оловния завод.
През януари т.г. в Кърджали трима министри поставиха категоричен ултиматум заводът да спре да бълва във въздуха на града серен диоксид, оловни аерозоли, кадмий и др. Тогава екоминистърът Нона Караджова огласи разтърсващи факти. За първите 25 дни на т.г. регистрираните отровни залпове са 14 на брой при допустими за цяла година 24, както е според европейското и българското законодателство, разкри тя. През 2009 г. обгазяванията са били общо 203, т.е. 180 пъти повече са превишаванията на средночасовите норми, а средноденонощните – с 23 пъти повече. Караджова все пак отчете, че се забелязва намаляване на изпусканията на вредните газове – през миналата 2010 г. превишенията на двете норми са съответно с 64 и с 6 пъти повече от допустимите.
