Проф. Кръстьо Петков е роден през 1943 г. във видинското село Димово. Специализирал е социология, социология на труда, икономика и социална политика в Академията на науките в Новосибирск, в Международния институт по труда в Женева, в Университета по икономиката и политически науки в Англия. Бил е народен представител в 39-то НС. От 1997 г. е председател на Обединения блок на труда.
Автор: Здравка Христова
-Проф. Петков, вместо вече да излизаме от кризата, затъваме все повече в нея. Какво ни чака занапред?
-Българските избиратели заложиха само на един човек и на една карта. Не си зададохме въпроса дали той и неговият екип имат икономически познания да ни управляват. Компетенциите на „професионалиста“ Симеон Дянков например няма как да бъдат приложими в условията на нашата специфична преходна икономика. Би трябвало, когато гласуваме, да си задаваме въпроса владеят ли нашите избранници методите на демократичното управление или ще ни управляват с тропане на юмрук по масата и обсебване на цялата власт. В момента България на практика е премиерска република и еднолично се управлява от Бойко Борисов. Погубно е да се залага на една партия и на един човек. Вижте какво става във Франция и Германия – Саркози и Меркел получиха оглушителен шамар, от който дълго време няма да могат да се опомнят. Не изключвам арабските революции скоро да се прехвърлят в Европа, включително и у нас.
- Защо се допусна увеличение на данъците, след като от учебниците ни е известно, че увеличението на налозите не води до по-висока събираемост?
- Дянков и кабинетът са си поставили безумната задача на всяка цена бюджетът да бъде уравновесен с нисък дефицит. Когато се постигне тази цел, икономиката няма да я има. Една държава не живее само с бюджет, който се отчита в София и Брюксел. Държавата живее от производство, от потребление и приходи, а те в момента напълно липсват. Очевидно хората, които днес са на върха, са чели други учебници. Дянков е бил студент в УНСС, но се оформя като икономист в Питсбърг и Чикагската школа. В резултат той днес е краен неолиберал. За него всичко започва и завършва с бюджета и равновесието на паричните потоци. И на практика не разбира нищо от реална икономика. Неговата максима е: икономии и орязване.
- Откъде извира този фалшив оптимизъм, който е обхванал управляващите от ГЕРБ и подгласниците им от „Атака"?
- Той вече се стопява. Втрещих се от изказването на премиера: „Сбърках, че поех управлението“. От една страна, това е израз на обида на самовлюбен в себе си егоцентрик. С това той иска да ни каже: „Вие не ме заслужавате“. От друга страна, премиерът си дава сметка, че вече няма приятели, партньори и поддръжници. От 3-4 месеца в България не съм срещнал някой сериозен човек от сферата на бизнеса или интелигенцията, който да каже добра дума за това правителство и неговия титуляр.
- Преди два месеца предупредихте, че ако Бойко Борисов не смени министри, ще стигнем до предсрочни избори. Но досега преструктуриране на правителството няма.
- Времето за кадрови и структурни промени отмина. Изпусна се шансът за втори кабинет с участието на Синята коалиция, в която има капацитет. След 6 месеца идват регионални избори, които ГЕРБ ще загуби катастрофално така, както Костов загуби местните избори през 1999 г. независимо, че му внушаваха, че ще бъде абсолютен победител. ГЕРБ има проблем със спечелването и на президентските избори. Никой не иска да се коалира с тях, а сами няма как да съберат нужната подкрепа. Ако тези две прогнози се сбъднат, предсрочните избори вече се налагат по конституционен път, защото не може да си загубил местни и президентски избори и да продължиш да управляваш. Очаквам следващата зима България да отиде към предсрочни парламентарни избори.
- Защо Бойко Борисов допусна да застане в партер?
- Той се върти в омагьосан кръг и е в безизходица. Не може да предложи конструктивен ход. Трябва да започне от най-сложната и непозната за него сфера – икономиката. Вероятно съдбата му ще бъде много драматична и в бъдеще ще изпадне в пълна изолация. Няма да го запомнят с магистралите, както се надява, а ще остане изолиран подобно на Жан Виденов.
- На 25 март т. г. в Брюксел премиерът подписа присъединяването ни към новия финансов блок „Пакт – евро плюс“, с което бедна България ще спонсорира значително по-богата Европа. В какъв капан влязохме с този акт?
- Този капан е по-сериозен от валутния борд. Трябва да заделяме по 300 млн. лв., които са дължими за около година и нещо, и да разполагаме с почти 6 млрд. евро като държавна гаранция, което е непосилно за България. Това е два пъти повече от фискалния ни резерв. Друга клопка е, че поемаме ангажимент дефакто да не се увеличават заплатите и пенсиите години наред. Но едно е да ограничиш растежа на заплатите в Германия и Дания, където те средно са 3-4000 евро, друго е в България, където хората работят за по 280 евро на месец, а пенсиите са под 100 евро. Това ще направи държавата ни още по-бедна. Поели сме ангажимент и да няма индексиране според инфлацията, а тя галопира непрекъснато. Нямаме право на глас в управлението на фонда, който се създава. Когато направиха пакта, бяхме поканени само да го подпишем, без никой нищо да ни попита. Но така е, като сме се превърнали в слуги на богатите европейски държави. А прислужниците са допускани до масата, само, за да я обслужват, но не и да седнат на нея.
- Върви ли страната ни към фалит?
- В момента се поддържа формална стабилност, защото държавата не харчи пари. Приходите са обезпокоително, да не кажа катастрофално по-ниски от това, което трябва да се събира с оглед на потребностите и възможностите. Имаме още време до реалния финансов фалит, но със сигурност отиваме към ново дъно на обедняване. Като си изцедил до край бизнеса, текат верижни фалити на фирми и домакинства – парите от къде ще дойдат? България ще бъде принудена със закъснение да търси финансови средства от вън. Това вече я ориентира към Гръцкия модел.
- Парламентът има ли силите и желанието да обърне ситуацията като суспендира подписа на Бойко Борисов за участието ни във финансовия блок?
- Ако Народното събрание подкрепи решението на премиера, което е по-вероятно да стане, до юли 2013 г. България дефакто вече трябва да извърши плащанията си към пакта „Евро плюс“. Ограничителните условия са работени по безпощаден начин от екипа на Ангела Меркел, Международния валутен фонд и с участието на френски експерти, т. е. прошка няма да има. Но ако парламентът се сети, че е най-висшият орган на суверенна държава, имаме право да не ратифицираме подписаното споразумение. Съгласно европейските правила можем да упражним по същество право на вето. Но не вярвам това да стане, защото сме страна, чиито политици нямат чувство за национално достойнство и за автономност на нацията. В деня, в който Бойко Борисов се прибра от Брюксел и не обели и дума за това какво е направил, а отиде на футболни мачове, прочетох, че „Юро актив“ – най-вторитетната новинарска мрежа, съобщавайки за случилото се в този черен петък, пише „България се присъедини първа“. Значи някой е бягал по пистата, за да сложи подписа си пръв като послушко.
