Български градове скочиха на патриотични бунтове заради антинационални прояви на държавните институции. В Брацигово са втрещени, че в новите учебници по история тяхното населено място не фигурира като участник в Априлското въстание.
Автор: Лъчезар Лисицов
Гафът е открит от внучката на бившия кмет на общинския град Илия Калинов, която е четвъртокласничка и попитала дядо си защо Брацигово празнува Априлското въстание всяка година, а в учебника не се споменава като център на боевете.
Помагалото е по предмета „Човекът и обществото“, а по темата, посветена на Априлската епопея, били споменати единствено Батак, Панагюрище, Копривщица и Клисура. За Брацигово се казвало само, че въстанието било набързо потушено след пристигането на турската войска. Всъщност, това е единственият град, който останал непревзет след 23 дни на бурни битки.
„Крайно възмутени сме - градът ни е участвал с над 1300 въстаници и конница от 80 коня”, заяви шефката на местния парламент Денка Николова.
Въпросният учебник не правел изключение – оказало се, че и в другите помагала по българска история Брацигово и местният герой и революционер от Априлското въстание Васил Петлешков били игнорирани.
Общинският съвет е изпратил протестна декларация до образователния министър Сергей Игнатов.
Във Враца пък е тръгнала инициатива да преместят 120-годишен паметник на Христо Ботев в местния музей. Предложението е внесено за разглеждане в Общинския съвет и от няколко седмици е изправило на тръни населението на града.
Учителите са патриоти –
обучават по записки
- Г-н Димитров, как ще коментирате факта, че град Брацигово и Васил Петлешков не са включени като участници в Априлското въстание в няколко учебника по история на България?
- Не се учудвам. Ако има нещо за учудване, то е, че все още се намират по няколко реда за Априлското въстание, тъй като тенденцията във всички учебници е въобще да не се споменава за него. Тези учебници ги пишат група хора около една „червена къща“ (център за култура и дебат, който обслужва протурски интереси, б.р.), които смятат Априлското въстание за махленска свада, а четата на Христо Ботев за терористи. Очевидно нашите деца ще научават истината за Брацигово и Васил Петлешков по други канали – от телевизия СКАТ, от моето предаване (по БНТ – б.а.), от вестници, списания и други – не академични книги, достъпни за обикновените читатели (в бр. 62 на “Десант” бе пуликувана голяма статия за него, б. р.).
- Каква е истината за Брацигово?
- Брацигово е единственият непобеден град в Априлското въстание. Брациговските въстаници – около 1300 души, добре въоръжени, разделени на няколко отряда, отбиват в течение на 23 дни всички атаки срещу градчето и не са победени в нито едно сражение. Когато вече турските сили виждат, че те са непреодолими, влизат в преговори с тях и успяват да ги накарат да сложат оръжие, като са арестувани само ръководителите. Загинали са едва няколко от тях, и то от самоубийство. Васил Петлешков е бил много измъчван и именно затова се е самоубил.
- А кой е виновен за това, което се случва вече толкова години с българските учебници?
- Отговорностите в такива случаи обикновено се размиват, тъй като някакъв колективен орган взима решение – комисия, съставена от няколко човека, изчита текста и се подписва с висшегласие или с консенсус и персонално никого не можеш да обвиниш. В случая комисията е към Mинистерството на просветата. Хубавото е, че живеем в условия на демокрация и децата могат и по други канали да научат какво се е случило по време на Априлското въстание.
- Какви са вашите наблюдения за възпитанието на днешните ученици в духа на патриотизма и родолюбието в училищата?
- Всичко зависи от учителите - лично съм се убедил, защото един ден дъщеря ми се завърна от училище и каза – преподавателката ни каза да не учим от учебника, а по записки. Ако учителят е патриот, той ще преподаде истината на децата. Ако е някакъв катил - естествено, че няма. По-голямата част от българските учители правилно казват на децата – няма да учите по тоя учебник, а по това, което аз ви диктувам. При мен в музея идват много групи, водени от учителите си, включително и днес (сряда – б.а.) и виждам, че като цяло българските учители по история са патриоти.
- Едно от обичайните обвинения към издателите на учебниците е, че се пише на много висок стил, непонятен за учениците. Вие имате ли такива впечатления?
- Имам, да. И се смях до сълзи оня ден, когато едно дете в трети клас на, 7-8 години, очевидно не можейки да се справи, дойде при мене. И там имаше такива въпроси като – какво се случи 1396 г. и кой век е 1396 г. Е, дявол да го вземе, може би трябва да си малко по-голям, за да решиш, че 1396 г. е датата на падане на Видинското царство и че е 14-и век. Аз мисля, че и по-големите хора трудно биха могли да определят примерно 1583 г. кой век е. Учебниците действително са написани на висок стил, но това е нормално – академичните учени, дори когато са много добри, не могат да пишат популярно, те използват и чуждици, които са приемливи в академичния език, но затруднява децата от втори, трети, четвърти клас.
- Може ли да се каже, че днес патриотичната идея преживява ренесанс?
- Да, наистина е така. Това е радостно и аз го предричах в най-тежките години. Тогава съм разговарял с вашия собственик (Валери Симеонов – б.а.), който беше леко отчаян - известно е, че той е голям патриот. Но му казах – не бой се, щом натискат силно пружината или махалото в едната посока, тя се връща със страшна сила обратно. Виждате колко патриотични и исторически предавания има по много телевизии. Книгите на историческа тематика пък са с най-голям тираж – надминават десетократно тиражите на романите. Обществото много рязко реагира на посегателствата върху българската история, какъвто беше случаят с „мита за Батак“. Навремето, с известна нескромност – аз първи започнах, но не очаквах тази реакция от всички български медии, за някои от които, като телевизия СКАТ, беше водеща тема в продължение на месеци. Не забравяйте, че в резултат на всичко това канонизирахме и мъчениците от Батак, с което забихме окончателно пирона върху ковчега на националните нихилисти поне по този случай. Ще го забиеме и по случая с Брацигово, и по случая с Враца. Не знам дали знаете, в момента и във Враца хората протестират.
- Какво точно се случва там?
- Във Враца стар паметник на Ботев, построен преди 120 години, искат да го местят в музея. Ама, той не е правен за музея, той е правен да го гледат хората, да се поклонят. Освен това на паметника са изписани имената на всички 200 Ботеви четници, които в музея няма да могат да се четат, защото ще бъдат от страните, които са скрити за зрителите. Паметникът е редно да е на площад, за да го гледат хората от всички страни, да се покланят на героите. Не бива да стои в музей.
- Казват, че във Враца имало друг паметник на Ботев и не можело да има два негови монумента.
- Ах, как да не може! Христо Ботев заслужава не два, а пет паметника.
- Чие е решението да се премести този паметник в музея?
- Е, още няма решение. Внесено е в Градския съвет, дано той се осъзнае и да не направи тази груба грешка. Но там от чуждата етническа партия (ДПС – б.а.) нямат силна структура. Така че цялата тази мъка си е наша, българска работа.
- Наскоро казахте, че на Васил Божков колекцията е законна, това малко скандализира общественото мнение.
- Защо ще го скандализира? Къде сте прочели такова нещо - няма начин. Колекцията е декларирана и регистрирана, както изисква Законът за паметниците на културата. Васил Божков я е направил – и понеже е много горд, не се защитава сам, не знам дали има достатъчно добър пиар да направи това нещо. Но аз никога няма да допусна в Националния музей да влезе частна колекция, която не е надлежно регистрирана по установения ред. И трябва да ви кажа, че като се запознах с документите, видях, че той прави нещо, което правят много руски бизнесмени - купуват изнесени съкровища и си ги връщат в държавата. Последният пример е от снощи - един руски бизнесмен за няколко милиона долара купил спускаемия апарат, с който беше изстреляно кучето Лайка. Познайте как е бил изнесен в Америка.
- И Божков ли прави същото?
- На Божков около три четвърти от паметниците-ритони са купени от чужбина, те са били вече изнесени от България в последните 200 години.
