Старопланинският град посреща драги гости с възрожденски дух и тънки мезета
Автор: Здравка Христова
Елена е малко възрожденско градче, сгушило се в северното подножие на Стара планина под връх Чумерна.Намира се на четиридесетина километра от Велико Търново и до него се стига за половин час път с кола. Повечето българи познават и свързват името на града с киселото мляко и „тънките“ мезета на еленските майстори.
Тук витае особена възрожденска атмосфера и това е напълно обяснимо, защото всяка втора къща е родният дом на някой бележит учител, борец за освобождението, зограф или строител на църкви.
Елена възниква около средата на 14 век.
Има няколко легенди за създаването на селището, но според най-популярната то е кръстено на българската царица Елена. Българският дух във вековете на турско робство се е запазил именно от еленските родолюбци и възрожденци.
След падането на столицата Търново, тук са се преселили спасилите се от избиване болярски родове. Дори през последвалите пет века тъмнина и гнет, градът сравнително добре е запазил независимото си управление. Населението е било изцяло българско, а това оказало влияние върху културния и духовния живот.
Всеки гост на града задължително трябва да види “Даскалоливицата”, църквите "Свети Никола" и "Успение на Пресвета Богородица", Камбуровия хан, часовниковата кула, музеят на палеонтологията или просто да седне в кръчмата и да изпие чаша червено вино, замезвайки с парче от уникалния еленски бут.
Даскалоливницата е първото българско класно училище за подготовка на учители, създадено през 1943 г. от Иван Момчилов. Тук са учили Петко Рачев Славейков, Добри Чинтулов и много други видни книжовници от онези години. Елена е била просветното огнище за България години през робството и в следосвобожденския период.
На няколко метра от "Даскалоливницата" е вкопаната в земята църква "Св. Никола", а до нея величествено е въздигната "Успение на Пресвета Богородица". Размерите и красотата й са смайващи и човек има чувството, че е нищожен пред величието на историята и вярата.
До храма, построен през 1836 г., е оформен градският център. И в днешно време местните хора си сверяват часовника по движението на стрелките на върха на часовниковата кула, построена през 1812 г.
Камбуровият хан пък е част от музейния комплекс. Сградата е била на мястото, където сега се разливат водите на язовир "Йовковци". Когато започнал строежа му, хората я разглобили камък по камък и греда по греда и я пренасят и построяват наново до учителското училище и църквите.
Елена е роден град на много видни българи – Иларион Макариополски и племенника му - поетът Стоян Михайловски, на Йосиф Брадати, Дойно Граматик, Никола Момчилов. На почти всяка къща има мраморна плоча с надпис "Тук е роден ..." и следват имена на видни български поети, писатели, общественици, учени и политици.
Тук се намира и родната къща на Петко Юрданов Тодоров, където Яворов често е гостувал. Историята на чувствата му към сестрата на писателя – красивата еленчанка Мина, е една от великите български любовни легенди.
Внимание заслужава и музеят на палеонтологията. Двувековната триетажна къща с дървена обшивка е на малко стръмно площадче и привлича с достолепието си, защото е най-голямата старинна сграда в градчето.
Тук времето е спряло. По площада хората не бързат, а ако някой си изпие кафето за по-малко от час, местните го смятат за неврастеник. Почти под всяка стряха над високите каменни дувари е закачен поне по един еленски бут.
Деликатесът е запазена марка на възрожденския град, а вкусът му е уникален. Месото стои в солта 40-45 дена и се оставя на открито да съхне. Специфичният му вкус идва не от някаква специална технология, а от специфичните условия на планинския сух и ветровит климат, където съхне поне 6 месеца.
Районът е рай за риболовците и известен с богатите си на дивеч ловни полета.
Елена е общината с най-много населени места в България - 124 селца и махалички с по една-две къщи, пръснати из Балкана. През последните години селският туризъм отбеляза бум в района с възрожденски дух и безметежно спокойствие.
