Преди Великден България бе посетена от представители на Българския културен клуб в Скопие (БККС).
Автор: Със съкращения от Биволъ.бг
Те проведоха срещи с Държавната агенция за българите в чужбина и Комисията по правата на човека в парламента. За политическата ситуация в Македония, за "говора на омраза” в медиите на югозападната ни съседка, за възраждането на българския дух във Вардарско, за репресиите срещу хората, самоопределящи се като българи, и за проблемите в отношенията между София и Скопие, разговаряме с председателя на БККС Лазар Младенов.
- Докъде стигна идеята Ви Българската православна църква да възстанови историческия си диоцез на територията на Република Македония?
- Главата на непризнатата Македонска православна църква в едно свое коледно интервю нарече македонските българи „отпадъци, предатели и изроди”, с което практически ни анатемоса. И до ден днешен не сме получили никакъв сигнал или отговор на нашето писмо до МПЦ, което получи широк медиен отзвук. Вместо това, архиепископ Стефан се наслади на щедрия прием на българското посолство, който беше даден за 3-ти март в скопския хотел „Александър Палас".
Това са постюгославски тоталитарни практики за прокарване на дълбоки разделителни линии между православните християни и подкопаване на единството на обществото в нашата родина. Неприемливо е да стават такива неща в обединена Европа, още повече, че след разпада на Титова Югославия хиляди граждани на Македония възстановяват своята българска етническа принадлежност. Може би в бъдеще ще бъдем принудени да поискаме от БПЦ да възстанови историческия си диоцез в епархиите на македонска територия, защото и ние трябва да имаме елементарното човешко право на родна църква, която да се грижи за нашите духовни потребности.
- Забравиха ли българските институции молбата на БККС да помогнат за възстановяване на Бигорския манастир?
- Бигорският манастир пострада тежко от пожар през септември 2009 г., при който беше унищожена цялата манастирска библиотека.
Този манастир е от огромно значение за нашата култура и идентичност. Между другото, там е служил великият български възрожденски деятел Партений Зографски. Нашата организация се обърна с молба към българските институции да помогнат за възстановяването на манастира и впоследствие българското Външно министерство изпрати ценни богослужбени книги за монашеското братство.
Не сме ние тези, които можем да оценяваме и съдим другите колко работа са свършили – има кой да направи това, особено когато говорим за църковна благотворителност. Наш дълг е да помагаме колкото и с каквото можем.
- Очаквате ли в обозримо бъдеще София да промени дълбоко сбърканата си политика спрямо Скопие?
- За всеки един, който се интересува от Балканите, е повече от ясно, че България винаги е помагала на Македония в най-трудните за новата държава времена и очевидно така ще продължи и в бъдеще. Днес обаче гражданите на Македония са заложници на една смехотворна „антиквизация", която е в противоречие не само с историческата истина, но и със здравата логика.
Докато повечето съседи имат искрено желание да помогнат за бърза евроинтеграция на страната, „антиквизацията" изолира Македония и пречи на този процес.
От самото начало отношението на България към тази си съседка е благородно и самопожертвувателно (някои го определят дори като „мазохистично") – България често жертва собствените си интереси в името на добросъседството и просперитета на македонската държава.
Често пъти България наивно гласува доверие на така наречените „двойни играчи", които се представят на четири очи като българи или приятели на България (обикалят често българските институции, мнозина имат българско гражданство или пък децата им учат или работят в България), но от другата страна на границата говорят съвсем различни неща и дори участват в репресиите срещу изявени активисти на македонските българи.
Ето тук се корени „сбърканата политика" и липсата на селективен подход. Може би защото все още не е започнал процес на лустрация на сътрудниците на УДБА. Време е прагматично да се погледне на този хамелеонски феномен и да не се толерират хора, придобили политически позици с интригантското си поведение, вместо личности, които имат качества, достойнство, чест и визия за истински обществени промени.
- Предприема ли някакви стъпки македонската страна за реализирането на различни проекти в областта на културата с цел сближаване с България?
- За съжаление, културният обмен между двете страни си остава на маргинално ниво и, доколкото го има, често е просто проява на лицемерие от страна на официалните македонски институции. Например и до ден днешен нито една македонска телевизия не е излъчила нито един български филм или сериал, българска опера, концерт или каквото и да е, идващо от България! Чувствам, че един български сериал, посветен например на борбите за свобода по време на османското владичество, би се приел доста добре. Защо да не инициираме една първа стъпка в това отношение?
- Ще изчезне ли някога „говорът на омразата" към съседните страни, и най-вече към нас, от македонските учебници и медии?
- „Говорът на омразата” има своите корени в пропагандната машина на тоталитарна Югославия. За да бъде скрита историческата истина за Македония, бяха ангажирани цели институции, безброй медии и добре платени сътрудници на държавните служби, чиято цел беше да очернят и демонизират България повече и от самия дявол.
Докато цялата тази камарила контролира държавните и научни институции, както и медийното пространство в страната, дотогава говорът на омразата ще съществува в македонските учебници и медии.
- Защо българската дипломация според вас се оказа неспособна да реши казуса с Мирослав Ризински?
- На този въпрос най-добре да потърсите отговор от българското Външно министерство, макар че ние имаме своето обяснение. Криворазбрана дипломатичност и игнориране на категорично изразената воля на българската общественост в подкрепа на Мирослав Ризински характеризира действията на някои днешни политици, от които не може да се очаква да разрешат един такъв реален проблем. Има също едно залитане да се прехвърля винаги топката към евроинституциите, които били длъжни да оправят такива типично балкански проблеми.
Ако Брюксел и Страсбург ще ни вадят винаги кестените от огъня, за какво изобщо съществува българската дипломатическа служба и защо данъкоплатците я издържат?
- Има ли етническа дискриминация в държавната администрация на Република Македония?
- Доклади на международни институции и организации редовно потвържават тревожното състояние с човешките права и етническата дискриминация в Република Македония. Ние също многократно сме реагирали по този въпрос.
В общество, построено на антибългаризъм,
не може да се очаква друг подход към нещата. В Македония може да работиш на каквато и да е позиция в йерархията на властта, неправителствения сектор или синдикат, но не можеш да бъдеш изявен българин и едновременно да си част от постюгославската номенклатура – безкомпромисната разправа с Мирослав Ризински, Миле Йованоски, Спаска Митрова, Младен Сърбиновски, Симеон Симев и много други недвусмислено го доказва.
Единственият шанс хем да си „българин”, хем да си част от върхушката, е да си “двоен играч” – такива са най-опасни и за българщината в Македония, и за европейската интеграция. За съжаление, такива „двойни играчи" и псевдоактивисти има и на българска територия, улеснени от наивността и липсата на селективен подход, за което вече говорихме.
