Проф. Станьо Нейчев: Основен източник на печалба у нас е... спекулата

Автор: Интервю на Диана Славчева Снимка Николай Недев

Дълги години преподава в университет „Проф. д-р Асен Златаров” в Бургас. Автор на множество научни трудове в областта на производителността на труда, заетостта и инвестициите като източници на икономическия растеж, публикувани в различни специализирани издания и учебни помагала.
Организация, качество, производителност на труда. От 1997 г. работи по темата “Заетостта, производителността на труда и инвестициите – източници на икономическия растеж”. От 2001 г. е председател на Съюза на учените в България – клон Бургас.

- Проф. Нейчев, според една ваша теория ключово значение за разрушителното съдържание на икономическата криза в България има спекулативната свръхпечалба. Кои са основните фактори, които я пораждат?
- Свръхпечалбата е последица от спекулативни, разпределителни и преразпределителни процеси. Нейни източници са картелирането и инфлацията, кредитната експанзия, нарасналата парична маса, жилищното строителство и данъчната система.
- Бихте ли разяснили по-подробно същността на по-важните от тях?
- Картелите, разглеждани като споразумения между отделните предприятия от един отрасъл за равнището на цените, у нас бяха потвърдени през септември 2010 г. от Върховния административен съд. Магистратите установиха, че през 2007 г. редица асоциации на фирми, производители на жизненоважни за населението продукти – хляб, олио, мляко, сирене – както и застрахователни компании, са повишили рекордно цените на своите стоки и услуги.
Разбира се, да се приеме, че потребителите са жертва единствено на тези картели би било наивно. Защото съразмерно на икономическата мощ и пазарната власт на водещите фирми се променят производствените разходи, стойността и печалбата, следователно и пазарната цена на произвежданите и предлаганите продукти.
- Всеки усеща по джоба си непрекъснато нарастващите цени на най-нужните за всяко домакинство продукти. Нима изпразването на нашите портфейли, следствие на тяхното поскъпване, всъщност пълни банковите сметки на избрана шепа икономически субекти, а не е естествен резултат от настъпилата криза?
- Повишаването на цените на продуктите и услугите – особено на жизненонеобходимите (рязко или плавно), практически винаги води до намаляване на покупателната сила на паричната единица и на покупателната способност на гражданите и се отразява отрицателно върху качеството на живот.
Спекулативното повишаване на ценовото равнище на жизненонеобходимите продукти, и преди всичко на хляба, олиото и брашното, се предшестваше от необоснована, подчертано некомпетентна и поради това дълбоко цинична словесна подготовка.
Представители на отделни асоциации и сдружения (на хлебопроизводителите, зърнопроизводителите, животновъдите и пр.) защитиха високите цени на хляба, олиото и  сирената например, „опровергавайки“ със завидна лекота основни принципи на теоретичната икономика и на социалната практика.
Те установиха, че „спекулата крепи пазарната икономика“, „откриха“, че хлябът е пазарна стока, а цената на олиото поставиха в зависимост от международните стойности на слънчогледа, пренебрегвайки съществената несъразмерност между доходите у нас и в икономически развитите страни.
Нужно е също да се подчертае, че хлябът – особено в нашата страна – е важен, жизненонеобходим продукт, който хората потребяват ежедневно, за да гарантират не само физическото си оцеляване, но и своето възпроизводство и развитие като носители на работна сила.
Непосредствено след дълбоката „психологическа“ подготовка бяха оповестени данни, от които се установява, че цените на основните хранителни продукти отбелязват ръст от 3.5 %, а издръжката на четиричленно семейство в края на последното тримесечие на 2010 г. се е увеличила спрямо същия период на предходната година с 4.9 на сто. В структурата на общите разходи делът на средствата за храна достига 48 %  и показва, че съгласно международната практика домакинствата в България са под социалния минимум.
От казаното до тук следва същественият извод: основа на пазарната икономика не може да бъде ограбването на гражданите, а източник на печалбата не може да бъде спекулата. По тази причина нелогичните изкази на браншовите „величия“ предизвикаха дълбокото негодувание и нескритото обществено възмущение, особено сред хората, които живеят в скромни условия.
- По данни на Българската народна банка спрямо 2009 г. през миналата година редица банкови институции са отчели значими печалби. Откъде идват те?
- Безспорна е положителната обществена роля на банковата система за набиране на свободните парични средства и тяхното предоставяне на действащите икономически единици като заемен капитал; за създаване на икономически блага без ограничения от размера на функциониращия капитал. Непосредствен източник на банкова печалба обаче не са рационалните активи, непрекъснатото усъвършенстване на икономическата система и  технологическият процес. Свръхпечалбата изобщо и специално в банковата система в значителната степен отразява егоистични интереси и често е последица от използването на безнравствени средства. По своята същност това е отричане на обществените и общочовешките морални норми.
Нарасналото кредитиране преди време у нас, съчетано с нерационалната данъчна политика и несъразмерността между ръста на производителността на обществения труд и сумата на изплатените работни заплати предизвикаха безпрецедентна за страната инфлация на цените на активите, която най-значително се забелязва в жилищното строителство.
- Добре, но цените на жилищните имоти непрекъснато падат, след като се спука балонът, наречен „строителен бум“...
- Така е. През 90-те години, поради свръхвисоките печалби, цените на жилищата нарастваха изключително бързо.
В периода на свръхинвестиционна активност и кредитна експанзия при договорна цена 2340-2930 лв. на кв.м и себестойност на  строителството около 660 лв. на кв.м, спекулативната печалба е над 400 %.
След около десетгодишен период на увеличаване на цените на жилищните сгради през 2009 г. започна тяхното постепенно поевтиняване, но строителите продължиха да реализират свръхпечалба. При себестойност през последното тримесечие на 2010 г. между 580-660 лв. на кв.м и средната цена около 1660 лв. печалбата е в границите 250-280 %.
- Къде е мястото на данъчната система в пъзела на икономическата ситуация в страната?
- Данъчната система упражнява непосредствено влияние върху производителността, величината на икономическия продукт и на печалбата. У нас почти 40 % от публичните приходи през 2011 г. се осигуряват от корпоративните данъци, данъка върху доходите и данъка върху добавената стойност.
В България корпоративният и подоходният данъци са пропорционални или както се наричат в нашата практика – плоски. Несъблюдаването на принципите на хоризонталното равенство посредством прилагането на плоския данък, безусловно води до отнемане на най-голямото за всички благо, свеждащо се до две основни демократични правила: икономическа свобода и справедливост.
Така плоският данък се оказа социално необоснован и по отношение принципа на изгодата, тъй като всички получават еднакъв дял от услугите, независимо от техните доходи, богатство и принадлежност към различни по стандарт, стил на живот и интереси социални групи. Неговата необходимост в крайна сметка се оказа илюзорна.
С въвеждането му не се постигнаха очакваните прогнозни социално-икономически и финансови резултати. Приложената плоска 10-процентна данъчна ставка, която задължава лицата да плащат еднакъв процент от облагаемия доход, не направи „неефективно“ укриването на данъци.
През 2008 г. задълженията за данъци и осигуровки са нараствали ежемесечно с по 60 млн. лв. Само за първото тримесечие на 2009 г., предимно в презастроените бетонирани черноморски курорти са разкрити и внесени в бюджета само 7.6 млн. лв. допълнителни приходи от укрити данъци и осигуровки. Докато за период от осем месеца (от декември 2009 г. до юли 2010 г.) дълговете на бизнеса и гражданите вече са над 1.8 млрд. лв.
Плоският данък не се превърна в стимул за влагане на повече и по-качествен труд, за повишаване на неговата производителност. За периода 1997 – 2007 г. годишният ръст на обществената производителност на труда, установена на основата на реалния брутен вътрешен продукт, е в границите 2.6 – 14.2 %, а през 2008 г. и 2009 г. съответно – 1.3 -1.7 %. Понижава се възвращаемостта на капитала, материализиран в дълготрайни веществени активи; тяхната стойност на единица прираст на БВП през 2007 г. е 2.07 лв., а през 2008 г. - 2.19 лв.
- Какво е отражението на плоския данък върху работните ни заплати?
- Пропорционалният данък не намалява дела на участващите в сивата икономика и желанията им за избягване на данъчното облагане. Понастоящем относителният дял в сивия сектор е над 40 % – оттук следва, че толкова са заетите, които не плащат данъци и осигуровки, съответстващи на размера на получаваните от тях доходи.
С прилагането на плоския данък фактическото трудово възнаграждение нараства само за участващите в обществения трудов процес, които са с високи работни заплати, и се понижава за онези, които са с ниски възнаграждения. При брутни работни заплати от 220 и 350 лв. например, възнаграждението намалява съответно с 22.70 лв. и 12.90 лв. По този начин плоският данък допълнително обременява определена част от работещите и потиска трудовата им активност.
Като цяло можем да обобщим, че поради дисбалансите между парично и кредитното предлагане и на инвестициите и ръста на икономическия продукт у нас кризата по обхват и дълбочина надхвърля границите на обикновеното циклично забавяне, а продължителността и отрицателните й последици са по-големи в сравнение с редица страни от ЕС.

В категории: Интервю , Горещи новини