Ждрелото на Тъжа - тайнствено, живописно и очарователно

Автор: Пламен Николов

Железопътната линия минава под величествената снага на Балкана. Въпреки че сме пътували цяла нощ, не можем да отлепим очи от гордата Стара планина. Влаковата композиция проскърцва и спира на гара Тъжа. Слизаме, поемаме глътка чист планински въздух и още с първия поглед към обагрените в алено от изгрева планински върхове забравяме неволите на пътуването с родните железници.
Село Тъжа все още спи. Дворните кучета веднага усещат присъствието ни и огласят с лая си пустите улици. За наш късмет едно от заведенията в поселището отваря рано и успяваме да се ободрим с кафе и да разпитаме за пряката пътека до хижа „Русалка”. Дотам води и коларски път, но по него разстоянието е 15-20 км.
Поемаме нагоре. Минаваме край пасища, ливади, лозя. Не след дълго навлизаме в гората. В просеките между дърветата виждаме склоновете и върховете на Средна гора и така унесени в съзерцаването им стигаме до пряката пътека. Отклоняваме се от добре отъпканите коловози на коларския път и потъваме между вековните дъбове, буки и габър.
Не след дълго тясната просека ни извежда на широка поляна. От тук можем да съзрем извисилите се към облаците върхове Ботев и  Юрушка грамада. Тепърва обаче Балканът ще ни разкрива своите прелести.
След тричасов преход пристигаме в хижа „Русалка”. Посрещат ни радушно. Стопляме се с чай, сменяме мокрите и потни дрехи, хапваме набързо и продължаваме нагоре – към Кадемлийското и Бабското пръскало.
Над хижата минава стар римски път. Не са едно и две местата из планината, където могат да се видят древните каменни пирамиди, обозначаващи разстоянието до Рим.
Вече сме в Русалийския проход. Името му е свързано с легендата за една майка, тръгнала с двете си дъщери зиме през планината. Но се загубили, замръзнали и се превърнали в русалки. Нещастните случаи обаче не са мит. Планината често взима жертви – неопитни, самонадеяни туристи или такива, които са подценили ситуацията.
Вечерта в хижата местни хора ни разказват друга легенда, от която ни настръхват косите. Турските поробители повели през планината Кера Тамара (Мара) – сестрата на последния български цар Иван Шишман, за да я отведат в харема на султан Мурад. Като стигнали на един от върховете над ждрелото, Мара се обърнала назад и заплакала. От сълзите й потекла река.
Нарекли я Тъжа – заради тъгата на царската сестра по България. А върхът, от който тя отправила прощален поглед към България, получил името Марагидик (от турското „гидик“ – „отива“).
Тъжанското ждрело ни смайва с красотите си. Почти през целия път имаме прекрасен изглед към старопланинския първенец връх Ботев с неговите 2376 м.
Спираме на една площадка – сякаш нарочно изваяна от всемогъщата ръка на природата, за да ни даде възможност да се полюбуваме на прелестите на планината. Тук се разкрива гледка към биосферния резерват „Южен Джендем”. От двете страни на реката се спускат стръмни склонове и образуват непристъпни, дълбоки стотици метри пропасти.
Вървим бавно и се наслаждаваме на чистия въздух, радостните трели на пойните птици, дочакали пролетта и на първите пролетни цветя – минзухар, синчец, кукуряк. Често спираме, за да съзерцаваме неповторимите гледки. Снегът се топи под краката ни. Прехвръкват птички, в ланската шума се провират гущери. Между дърветата забелязваме сърни.
Под нас ромони реката...Това е очарованието на живописното ждрело на река Тъжа. Пътят води към чешмата „Сладката вода” и минава по моста над Бабска река, след това и до местността Бабски рът. Оттук се отделя пътека за Бабското пръскало. Него обаче ще видим на следващия ден. Вървим под масива Триглав, съставен от три върха – вторият по височина в Стара планина Голям Кадемлия (2275 м), Малък Кадемлия (2226 м) и Пиргос или известен още като Вълчата глава (2195 м).
След около три часа сме под величественото Кадемлийско пръскало. То се спуска от височина 72 м през непристъпни, почти отвесни скали. Водопадът е част от Кадемлийската река, десен приток на Тъжа. Разположен е в подножието на връх Триглав. Наблизо има буен карстов извор и малка пещера.
До Бабското пръскало, към което се отправяме рано сутринта на следващия ден, води атрактивен екомаршрут. От местността Бабски рът се отделя стръмна пътека. Вървим през букова гора и излизаме във високопланинска безлесна зона.
Пътеката пресича заоблено било и се спуска към скока на Бабското пръскало, продължавайки през осеяна със скали поляна. Най-накрая  виждаме пръскалото. Височината на пада му е 56 м. Наблюдаваме водопада от скалния гребен на реката. По пътя на връщане към хижата спираме край изворче с чиста планинска вода, от която отпиваме с нескрито удоволствие.
Очарованието на Тъжанското ждрело ни е пленило до такава степен, че не усещаме как времето минава и позакъсняваме с графика. Разполагаме с време само да стегнем раниците. Сбогуваме се с любезните хижари Димо Мичев и жена му Надежда, която се обръща към всеки турист с „мойто”. Тук наистина разбрахме защо българското гостоприемство е пословично.
За да не изпуснем влака, се налага да препускаме по пътеката надолу. Спираме за минута, за да хвърлим последен засега поглед към едно от прелестните кътчета на Централния Балкан. Защото сме сигурни, че някога пак ще се върнем тук.



В категории: Горещи новини , Пътеводител