Катастрофиралият автобус, потопил в кръв автомагистрала „Тракия“
17 Юни 2011, Петък
Малко след полунощ в сряда автобус, нает от обвитата с печална слава бургаската фирма "Ентуртранс", пътуващ от София за Бургас
Автор: Фани Христозова Снимки Николай Недев и СКАТ ТВ
и управляван от 43-годишният Светослав Димитров, катастрофира на автомагистрала "Тракия" и се превърна в погреб за 8 души.
Шестима останаха на място, смлени от арматурите на рейса. Други двама, сред които говорителката на Областната дирекция на МВР-Стара Загора главен инспектор Йонка Георгиева, починаха по-късно в пловдивската болница.
Драмата на магистрала „Тракия“ е само част от цяла поредица катастрофи с амортизирани български автобуси. Черната статистика е смразяваща – на 4 април 2004 г. на връщане от Дубровник български автобус, превозващ ученици от Свищов и техните учители, пада в каньона на река Лим до село Гостун. Загиват 12 деца.
На 7 декември 2006 г. турчинът Синан Алиев – шофьор на неизправен камион, натоварен с жито от Държавния резерв, източено от близка до ДПС фирма, блъска градски автобус край град Бяла, който пада в река Янтра – жертвите са 18.
На 28 май 2009 г., на път за традиционния събор по Спасовден, 17 души загиват на връх Бакаджик, след като шофьорът на 20-годишен автобус „Чавдар” губи контрол върху управлението и помита група пешеходци.
На 20 юли 2010 г., рано сутринта около 7,30 часа, на автомагистрала „Тракия“ в района на „Траянови врати“ става тежка катастрофа, като малко преди тунела автобус с 30 пътници се забива в тежкотоварен камион. За щастие жертви няма, но 13 души са с наранявания...
След всяка подобна трагедия властта лицемерно се пита „Кой е виновен?“. И бързо поднася на разгневената общественост необходимия „виновник“ – това „като по закон“ е водачът на автобуса, който изкарва по принуда по 16 часа зад волана за жълти стотинки и работи без почивка всеки ден.
В повечето случаи обаче шофьорите са най-малко виновните, защото няма как те да носят отговорността, че държавата допуска саморазпадащи се автобуси да пътуват по вътрешните линии. Не те, а държавата прави компромиси с транспортните фирми и им позволява да внасят у нас рейсове, произведени едва ли не през Балканската война.
Тъкмо държавната администрация все така безгрижно не проявява воля да въведе реален контрол върху тези возила и не си мърда пръста да сложи край на фиктивните технически прегледи.
Нима седящият за волана отруден мъж е този, който разрешава на фирми с десетки актове за неизправност в досиетата си да продължават да си развяват лиценза като байрак и да продължават да извършват необезпокоявани транспортната си дейност.
Последният случай на автомагистрала „Тракия“ е доказателство за това. На практика се оказва, че бургаската дирекция на ДАИ буквално е задръстена с жалби срещу превозвача –
за потрошени автобуси, за отказали спирачки на возилата, за неработещи инсталации, за това, че това, че хора пътуват правостоящи по 340 километра, понеже фирмата била продала повече билети от реалните места и рейсовете се пръскали по шевовете...
Още през януари 2010 г. един неин пътник разпространи из интернет клипче, в което се вижда, че в 27-местен автобус се возят 36 човека.
През април следващата година друг клиент пусна в мрежата видеоматериал, който документира как автобус на същата фирма препуска по магистралата със 130 км/ч при максимално допустима скорост 100 км/ч. Въпреки многобройните актове в „актива“ на компанията обаче, както виждаме, тя продължава да рискува живота на хората. И макар че още през зимата изпада във фалит, продължава да развива успешен бизнес.
Защото предлага на пазара най-ниските цени – по 20 лева за билет до София, и така разбива конкуренцията.
За да покрие все пак изискванията за безопасност, „Ентуртранс“ купува нови „Мерцедес“-и. Но след като изпада в несъстоятелност, спира да плаща вноските по договора за покупка и преди повече от година на возилата е направен запор и те са върнати в столицата. Така в автопарка на фирмата остават само прогнилите автобуси. Това не й пречи всеки ден да реализира по четири курса само от София до Бургас.
В същото време се оказва, че собственикът на „Ентуртранс“ Ениз Ченгел е биларестуван на българо-турската граница при опит да излезе от страната. Както стана ясно, срещу него има издадена европейска заповед за арест, тъй като през 2003 г., докато все още развива преуспяващ бизнес в България, е осъден задочно от румънски съд на три години и половина затвор заради намушкване с нож.
С решение на съда в Констанца от 9 април 2010 г. обаче присъдата на базата, на която е издадена европейска заповед за арест, е отменена. И с това отпада основанието за общодържавното издирване на турския гражданин. От този момент нататък лицето не фигурира в базите данни на правоохранителните служби.
И докато българските власти умуват да отпадне ли мярката за неотклонение на бизнесмена, Ченгел успява чрез сложна схема от документни еквилибристики да прехвърли собствеността на превозваческата си фирма и „продава“ автобусите на 21-годишния си племенник и бивш съдружник Борак Саглам.
Борак пък е управител на фирма „Бургас тур 90“, която иначе няма лиценз за превоз. Именно на нея „Ентуртранс“ преотдава срещу договор автопарка от рейсовете-ветерани, с които компанията продължава да изпълнява курсовете си в страната.
С автобус от същата „партида“ е извършен и фаталният превоз на 15 юни. Отлично информирани източници разкриха пред „Десант“, че преди да бъдат пуснати в експлоатация, същите тези автобуси са преминали през сервиз в Турция, за да добият търговски вид. Ремонтът обаче очевидно е бил само козметичен.
Николай Точев, шеф на централния офис на „Ентуртранс“: Светкавицата не поразява два пъти на едно и също място
„Светкавицата не поразява два пъти на едно и също място“ – с тези думи ръководителят на централния офис на „Ентуртранс“ Николай Точев успокояваше клиентите, които в сряда буквално загряха до червено телефоните, за да питат „Безопасни ли са рейсовете на фирмата?“.
Що се отнася до това дали е гарантирана сигурността на шофьорите, Точев поясни образно пред „Десант“, че: „Ако някой падне от високо ще е или алпинист, или коминочистач. Те (шофьорите) знаят за какво става дума“ и допълни, че дори автобусът да е бил чисто нов, пак можело да стане такъв инцидент. „Освен това – уточни той – този автобус не е в най-лошото състояние“!
Николай Точев е бивш шеф на ДАИ-Бургас. Той е и ексдиректор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” към транспортното министерство. Именно това е ведомството, което издава лицензите на превозвачите и на пунктовете за технически преглед на превозни средства, а също и контролира работата им.
Метла за шефовете на ДАИ
Още в деня на инцидента министърът на транспорта Ивайло Московски измете целокупно цялото ръководство на Областната дирекция на ДАИ в Бургас и шефовете на централното управление на Автомобилна администрация към транспортното министерство и отне лиценза на фирма «Ентуртранс“, наела автобуса за фаталния курс.
След като стана белята, Московски светкавично констатира значителни пропуски в работата на подчинените му – занижен контрол и извършване на проверки, но само проформа. Подчинените му са допуснали върха на беззаконието, като необезпокоявано са оставили фирма без лиценз да превозва хора с лиценза на компания, която от месеци е в несъстоятелност и срещу която са съставени куп актове за почти всички възможни нарушения. За такива ситуации народът казва: „След дъжд качулка“.
Ден преди да бъде уволнен, шефът на ДАИ-Бургас Николай Милушев заяви пред наш репортер: „Според мен автобусите на тази фирма отдавна трябваше да бъдат спрени. Тази компания няма място на пазара – не само защото автопаркът й е остарял. Проблемът й е и че има десетки оплаквания от пътници-клиенти. И ако за един превозвач на месец имаме по един сигнал, то за „Ентуртранс" за това време постъпват поне по четири оплаквания“.
