Странен „саркофаг“, сочещ точно към Слънцето в дните на равноденствието, издялан върху скала с форма на пресечена пирамида,
Автор: Фани Христозова
която не прилича на никоя друга, открита по нашите земи... Скална гробница с яйцевидна форма и квадратен отвор на покрива, замазана през римската епоха с водонепроницаем хоросан...
А върху съседните канари – култови площадки, стъпала, системи от улеи и басейни... Всичко това оформя комплекс от древно езическо светилище и средновековна крепост, разположен на по-малко от километър от момчилградското родопско село Татул.
Съперничещ си по слава с близкия Перперикон, този култов обект заслужено се нарежда сред 10-те чудеса на родината ни.
Приема се, че освен светилище за пренасяне на жертви на древните тракийски божества, Татул е бил и средище за наблюдение на изгрева и залеза на Слънцето – по време на зимното слънцестоене, докато изгрява, небесното светило попадало на „мушката" на един специален скален процеп.
За това подсказва и формата на най-високата част от мегалита – вдълбан полукръг, наподобяващ изгряващо слънце. По всяка вероятност, когато денят се изравнявал с нощта, са се извършвали и жертвоприношенията, като кръвта на принесените на бога-Слънце животни се е стичала по улея, тръгващ от жертвения саркофаг в първия надземен тракийски храм.
Още през 70-те години на миналия век прочутият български историк Иван Венедиков изказва хипотезата, че става дума за светилище на самия Орфей. За да идентифицира култовия обект като такъв, експертът се обръща към античните извори.
Именно там открива специфичен погребален обред при траките, съвсем различен от познатото заравяне на мъртвите владетели под огромни могили от пръст. Според писатели като Конон и Павзаний останките на легендарния Орфей били съхранени в урна и положени върху скала.
За да остане и след смъртта си посредник между боговете и хората, костите му едновременно трябвало да бъдат скрити от слънцето, но и най-близо до него.
Разбира се, на сегашния етап от изследванията, това не може да се докаже. Факт е обаче, че описаното място е само част от много по-голям култов комплекс, който все още не е напълно проучен.
На север от него са разположени и други скални масиви с вдълбани в тях трапецовидни ниши и скални гробници. В околните ниви са откривани гробове и каменна пластика от различни епохи, антични и средновековни надписи.
На Татул се наблюдава пълна приемственост между езическите култове и християнството. Още в ранновизантийската епоха (IV-VII в.) в скалите е построена яка крепост. По-късно тя е разширявана и преустройвана многократно.
През Средновековието вероятно е имало и църква – сега напълно разрушена. От нея са останали само две колони и два каменни капитела с изобразени релефно кръстове. Самото средновековно селище се е намирало в полето под крепостта и под днешното село, близо до реката.
Там при стопански работи са откривани фрагменти от средновековна керамика и стъклени накити. Фиксирани са и няколко некропола от това време, чиито гробове са оформени по познатия начин с каменни плочи. От всичко това става ясно, че местността около Татул се е смятала за свещена от дълбока древност...
