Валери Симеонов: България ще я има, докато я има паметта за Хайтов

Автор: Интервю на Севдалина Пенева

- Г-н Симеонов, малко хора знаят, че в офиса ви в телевизия СКАТ има пълна сбирка на всички творби на Николай Хайтов, както и на всички книги от други автори, посветени на живота и творчеството му. От какво е провокиран този ваш интерес към него?

- За мен това е най-добрият съвременен български писател, казвам го безапелационно. Само той може с малко думи, с кратки, но силни изречения, да пресъздаде цели епохи. Спомнете си разказа „Козият рог“ например.
Целият му текст е няколко странички, станали основа за сценарий на едноименния филм. А пълнометражната кинолента даже не изчерпва целия сюжет, нито пък обхваща цялата история.

Освен че има много синтезирана реч и силно перо, Николай Хайтов е спасител и възродител на българския език. В неговото творчество изобилстват такива въздействащи и ефектни думи, които ни връщат в пасторалното минало, в нашето детство, извор е на полузабравени изрази и народни мъдрости.

Всяка Хайтова творба пресъздава една неповторима българска атмосфера, в която е огромно удоволствие да се потопи човек. След като аз съм приел, че Хайтов е най-великият съвременен български писател, нормално е да събера всички негови книги, които е написал и които са издавани.

- А човекът Николай Хайтов – него как си го спомняте?

- Той беше от много рядката порода истински българи, от породата на нашите възрожденци. Това са изключителни хора, духовно непреклонни, хора - последователни и упорити, които цял живот са вървели срещу течението. Хора, на които никой не може да им попречи да кажат истината.

От друга страна пък, той притежаваше една нехарактерна за съвременния българин скромност. Мога да споделя с вас, че Хайтов беше много добър слушател. В диалог или в разговор между няколко човека обикновено този, който най-малко говореше, беше той. Предпочиташе и обичаше да слуша.

Още е пред очите ми - с лулата си, когато идваше в телевизията за предаванията „Час по България“. Как внимателно изслушваше какво говорят събеседниците му и никога не прекъсваше човек, когато говори. Това беше учудващо – цар на писменото слово, в ежедневието той много не говореше.

- СКАТ през годините направи много, за да се съхрани паметта за най-българския писател. Лично вие сте един от създателите на документалния филм „Кольо... това е“. Ще ни разкажете ли някои моменти от подготовката му, които ще помните винаги?

- Отговорът на този въпрос може да бъде безкраен. Приемам Хайтов като свой духовен баща, за мен той е кумир и образец за родолюбието. Много моменти мога да разкажа от срещите си с него, от събирането на материала за филма „Кольо... това е“, няма да ви стигнат страниците във вестника.

Да, ние в СКАТ, още докато Хайтов беше жив, направихме каквото можахме, за да помогнем във всяко отношение на творческите му реализации. От друга страна, работихме за това да не бъде изолиран в онези трудни за него времена, когато Иван Костов самодоволно твърдеше, че с българския национализъм вече е свършено.

Опитахме с каквото можем да облекчим неговата духовна мъка и терзания. И сега продължаваме да правим нужното, за да съхраним паметта за него.

В личен план – Хайтов е човекът, който ми е помогнал да изградя самия себе си като завършена личност. (Валери Симеонов е един от мъжете, носили ковчега на големия писател на погребението му, б.а.)

- Казахте, че го възприемате като свой духовен баща, може би затова вашият прочит на разказите му е малко по-особен. Както случаят с „Козия рог“, който споменахте в началото...

- Има разминаване на текста със сценария за екранната му версия. Вижда се, че там е повлияла и намесата на режисьора Методи Андонов. И тази намеса не е помогнала да се получи по-добър продукт, а напротив – до голяма степен е ощетен литературния вариант. Имам предвид подмяната на историята като замисъл.

Какво се случва – на мястото на сакатия Караиван, Андонов налага образа мъж в разцвета на силите си (актьора Антон Горчев). И съвсем нормално е зрителят да се запита – този здрав, прав мъж – защо не тръгва сам да отмъщава, да въздаде правосъдие, а започва да мъчи дъщеря си, да я направи завършен боец и убиец?

И на този въпрос във филма няма отговор. Отговорът е в разказа. Николай Хайтов е създал героя си сакат с едната ръка. Тогава вече нещата се подреждат като в перфектна мозайка.

Това обяснява защо Караиван, който е бил недъгав и лош стрелец освен това, не може да осъществи плана си за отмъщение, а се налага да използва за целта момичето. Тази логическа връзка в екранизацията просто е игнорирана и това не е в полза на по-убедителното филмово пресъздаване на историята.

- Хората около вас знаят, че вие сте много силно свързан с Родопите. Тази любов към планината следствие от вашата почит към Хайтов ли е?

- Любовта ми към Родопите е още от ученическите ми години. След една екскурзия бях запленен от тази най-хубава за мен българска планина. По същото време, това беше 1971 г., ако не се лъжа, излезе и филмът „Козият рог“ и това окончателно ме насочи към тази част от България, с цялата нейна тайнственост и неповторимост, безкрайност и красота.

- Ако искате да усетите най-добре духа на автора на „Диви разкази“, кое място бихте избрал, за да останете насаме със спомените за него - родното му село Яврово или някои от другите населени места, в които той е живял и творил?

- Може би планинският рид Дъбраш в най-западния дял на Родопите.

- Защо?

- Защото това място най-много го свързвам с неговите „Диви разкази“, с дивата обстановка, с липсата на цивилизация, с наличието на една първична, неподправена, естествена и грабваща хубост.

Другото място е Яврово - едно от най-красивите села в Родопите. От него се разкрива страхотна панорама, вижда се отсреща Средна Гора, Стара планина, вижда се цялата Тракийска низина. Мисля, че неслучайно Хайтов е роден на едно такова място – на което в краката ти е цяла България.

Знаете ли, убеден съм, че ще е добре всеки политик да мине изпит по „Дивите разкази“, преди да тръгне да се бори за властта. Ако това по някакво невероятно стечение на обстоятелствата или на живота се случи, аз съм убеден, че България ще пребъде и ще процъфтява. Защото творчеството на Хайтов прави българи.

От българите - прави по българи. Националисти и родолюбци. За съжаление, то е зле застъпено в нашите учебни програми. Странно защо „Козият рог“ е разказ, който се заобикаля и не се споменава (нали живеем във века на толерантността и етническа търпимост и какви ли не още други простотии и глупости, които промиват мозъците на хората и ги карат да говорят с шаблони и чуждици).

Истината е, че България ще я има, докато го има споменът за Хайтов. И за всички национални герои, които са направили възможно нашето съществуване, нашето битие, пребиваването ни на тази земя като българи.


В категории: Интервю , Горещи новини