US-прокурорът Роб Ливърмор: Българската прокуратура е неефективна
11 Юли 2011, Понеделник
Роб Ливърмор е работил 5 години в Отдела за борба с организираната престъпност и корупцията към Департамента по правосъдие.
Автор: интервю на Лора Бориславова
Той често идвав България по повод съвместни проекти за борба с наркотрафика, пране на пари и корупцията. Наскоро беше в Благоевград и Дупница, където прояви жив интерес към делото на братя Галеви.
- Съдебното разследване е твърде формално, у нас съдиите държат на буквата, а не на духа на закона. Доскоро не се признаваха СРС-та дори като доказателствен материал. Как стоят нещата в САЩ?
- В САЩ?можем да поискаме от съда да намали наказанието на даден престъпник, ако той предостави съществена помощ в разследването. Това е много полезно в случаи на организирана престъпност.
Обикновено непосредствените извършители на престъпленията са едни, а онези, които замислят и ръководят престъпните деяния, са съвсем други. Много е трудно обаче да се обвини шефа, защото той не си цапа ръцете. По тази причина в САЩ е позволено да се използват показанията на престъпници от ниските нива, за да бъдат осъдени техните босове.
- Ефективно ли е българското правосъдие?
- Българската система на наказателно правосъдие е много ефективна за обикновените престъпници и групите организирана престъпност на ниско равнище. Полагат се големи усилия да се преследват и по-високите нива на организираната престъпност. Очевиден е стремежът да се разследват не само непосредствените извършители на престъпленията, а и хората, които ги поръчват.
- Знам, че вие може да разследвате лица във всички точки на САЩ, докато в България например, районите прокурори не се занимават с босовете на организирани престъпни групи, те са подсъдни на по-висша инстанция. Прокурорите от Самоков нямат право да разследват бандити от Дупница например!?
- Работата на един прокурор в САЩ е много различна от тази на български прокурор. В САЩ прокуратурата може да работи по усмотрение. Това означава, че макар да има извършено престъпление, ние не сме длъжни да го преследваме.
Ако аз съм твърде зает с други случаи, ако доказателството е твърде слабо, мога да кажа „не“ по телефона на следователя без да се мотивирам за това писменo. Така можем да отделим много време върху най-важните случаи.
А ми е направило впечатление, че българските прокурори прекарват голяма част от деня си в писане. Te oтделят много време и за работа по случаи, които всеки знае, че нямат никакъв шанс за успех или над сравнително маловажни случаи и други административни въпроси. Тъй като са длъжни да правят това по закон, излиза, че именно законът ги прави крайно неефективни.
