Светинята Рилски манастир и нейната забележителна история
Комплексът на Рилския манастир се състои и от много странични съоръжения, пръснати в околността, като метоси, параклиси, стопански сгради и др. Най-ранен от тях е метохът
На днешния ден - 13 януари, през 1833 г., в манастира избухва пожар, който изпепелява голяма част от сградния фронт.
Автор: Янко Георгиев
Една от най-значимите културни забележителности в страната ни, пазител на историческата памет и огнище на вярата, Светата Рилска обител векове наред е играла изключителна роля в българската история. Манастирът е създаден през 30-те години на Х в. на мястото на старата постница в планина Рила. Многократно разрушаван и отново възстановяван, в наши дни той е символ на духовността на нацията.
Счита се, че създател на манастира е първият български монах-отшелник, избрал пътя на аскетизма като начин за извисяване на духа, усъвършенстване и протест срещу потъпкването на истинското християнство. Почитан като светец под името Йоан Рилски, той е една от най-значимите фигури на Средновековието.
През византийското робство основаното от него братство превръща манастира в опора на българското народностно съзнание. След създаването на Второто българско царство мощите му са пренесени в тогавашната столица Велико Търново като най-важна светиня за българския народ.
През XIV в. протосеваст Хрельо Драговол, чието феодално владение се е простирало в земите около р.Струма, превръща манастира в солидно укрепен, внушителен архитектурен ансамбъл. Изградени са църква, жилищни сгради, отбранителна кула, наречена "Хрельова кула", на последния етаж на която има малък параклис, богато украсен със стенописи.
Осъзнавайки ясно ролята на Рилската обител за сплотяването на народа и културното му израстване, много български владетели са демонстрирали официалната си подкрепа към манастира, дарявали са го с имоти и средства, скрепявайки ги с дарствени грамоти.
През ХIV век манастирът е щедро даряван от българските владетели Иван-Александър и Иван Шишман, чиято дарствената грамота от 1378 година се пази и до днес. От това време е и пространното житие за св. Иван Рилски, написано от патриарх Евтимий. Светата обител достига своя апогей между 12-и и 14-и век. Подемът спира с идването на османските нашественици.
През 15 век манастирът многократно е нападан и разрушаван и само усилията на българското население от всички части на страната успяват да го възстановят. Усилията на манастирското братство са насочени към съхраняване на народното съзнание чрез вярата. В него се формира книжовна школа, която обучава духовници и книжовници и поддържа връзки с просветно-религиозни средища с останалите източно-православни страни.
През Българското възраждане манастирът разширява дейността си. Комплексът е реконструиран с помощта на заможни българи. От началото на ХІХ в. започва строителното обновяване на манастира и за половин век той се превръща в паметник на най-добрите образци на Възраждането.
Поколения строители, майстори и зографи са вложили своя труд в манастира, създавайки истински шедьоври- стенописи, дърворезба и каменна пластика. Първото описание на манастира и най-ценните сведения за изграждането му през ХІХ в. дава възрожденският просветител и духовен водач Неофит Рилски, който открива тук килийно училище.
Потвърждение за международното признание на историческата и културната стойност на Рилския манастир е вписването му в Листата на световното културно наследство през 1983 г., а ЮНЕСКО обявява целия комплекс за паметник на културата със световно значение.
През 1991 г. с постановление на Министерския съвет на Република България бе възстановен монашеският статут на манастира и неговата автономия в рамките на Българската православна църква. Рилският манастир е обявен за едно от чудесата на страната ни.
