Медицинският персонал в МБАЛ-Котел се стопява с всеки изминал ден и днес там работят едва около 50 души, заедно с външните специалисти
12 Юли 2011, Вторник
Уродливата ни здравна реформа отне последната глътка въздух на 11-годишната Мария Димчева Стефанова от Котел.
Автор: Лалка Кипрова Снимки Николай Недев
Идния месец момичето трябваше да празнува рождения си ден. Вместо това близките й оплакват пет месеца от трагичната й кончина.
Мария си отива от този свят на 16 март т. г. след най-обикновена настинка. Зад медицинската диагноза – миокардит след пневмония, всъщност се крият много по-страшни факти – смъртта е настъпила в резултат на бюрократщина, куп неуредици около системата за оказване на медицинска помощ и пълна апатия от страна на лекарите.
Нелепата гибел на Мария е само епизод от черната поредица от смъртни случаи в резултат на лекарско нехайство. Вместо да назначи пълни изследвания, личната й лекарка решава да я лекува на сляпо, като й изписва антибиотици, без дори да я прегледа или да погледне направената рентгенова снимка. И след като състоянието на детето не се подобрило, тя продължила „лечението“ с... гласова терапия, като „прегледите“ се извършвали по телефона.
Парадоксите не свършват до тук – вече настанена по спешност в болницата в Котел, докато агонизира, Мария е прехвърляна като кукла от една стая в друга, за да се освободи кушетката в манипулационната за друго болно дете. Накрая, когато получила аритмия и сърчицето й щяло да изхвръкне, без консултация със специалист в областта (в болницата в Котел тесните специалисти са дефицит, понеже пари за заплати няма), лекарите решават да я изпратят за лечение в Сливен.
Но понеже, според разпоредбите на Здравното министерство, болницата в Котел няма право да транспортира пациенти извън границите на областта, линейката пред здравното заведение така си останала паркирана. А болната трябвало да почака, докато в града пристигне реаномобил от отдалечения на 70 километра Сливен.
И да пропътува обратното разстояние до областния център с него. След всички тези напълно излишни транспортни маневри, Мария издъхнала в ръцете на майка си в линейката. Така и не доживяла да бъде приета в сливенската болница.
„Джипито д-р Даниела Андонова отвори гроба на дъщеря ми, а педиатърът д-р Тодор Янчев от болницата в Котел я зари с пръстта. За да потулят престъплението си, лекарите изфабрикуваха медицинските документи и скалъпиха епикриза“ – с тези тежки думи почернената майка Христина Стефанова, здравен работник с над 20 години стаж като рехабилитатор и служител в същата тази болница, посрещна екипа на „Десант“, пристигнал във възрожденския град след сигнал за злоупотреби, крещящи примери за конфликт на интереси и сериозни финансови проблеми, избутали на втори план спасяването на човешкия живот.
Човек в бяла престилка, настоял за анонимност, сподели пред екипа ни: „Стоим без заплати месеци наред. Иначе Здравната каса превежда всички дължими пари, но те не достигат до нас. Медицинският персонал получава само жалки проценти от възнагражденията си – кога по 60 % от заплатата, кога по 50, а трети път и нищо. Повечето от специалистите – кардиолози, гастроентеролози, лабораторни лекари, анестезиолози – напуснаха заради нередовното заплащане. Тук са останали само една шепа медици“.
Печалната истина е, че „болните от Котел умират в линейките за Сливен“ – така обобщават ситуацията местните жители, станали свидетели как от един тривиален бронхит може да се стигне до ковчег.
„Здравното заведение е в ръцете на една счетоводна къща. Тя е собственост на общинския съветник от БЗНС Димитър Димитров, който се държи не като счетоводител, а като работодател. Съветът му към служителите в здравното заведение, които мизерстват, докато собственият му бизнес процъфтява, е:
„На който не му харесва да напусне“ – обяснява секретарят на общинската избирателна комисия в Котел Владимир Мартинов. В писмо до Комисията за конфликт на интереси той е поискал пълно разследване на дейността на общинският съветник – „Считам, че е недопустимо частната фирма на един общински съветник да извършва счетоводни услуги на общинска болница.
И в същото време същият този човек да прави предложение до местния парламент за отпускане на извънредни средства за нуждите на болницата. Защото парите, които се отделят от бюджета, пълнят не празните джобове на медицинския персонал, а сметките на този общински съветник, на когото болницата плаща за извършените счетоводни услуги.
Последния път за нуждите на здравното заведение бяха поискани 10 000 лева. Според данните, с които разполагам, осем от тях са били преведени на счетоводната къща на Димитров“ – уточнява Мартинов.
Общинският съветник Димитър Димитров обаче твърди, че сега лечебницата е в много по-добро състояние от това, в което я заварил. „Преди две години болницата беше с над 500 000 лева задължения. Наложи се да теглим кредит, за да погасим стари дългове. Вероятно сме единственото лечебно заведение в страната с потребителски кредит.
Парите за заплати действително са дефицит. Но държавата спря финансирането, а средствата от Здравната каса са недостатъчни, за да покрият всички разходи. Аз се опитвам да вдигна болницата на крака. Общината нехае. И не съм взел нито стотинка за това. Защото според договора, който съм сключил с управителя на лечебното заведение, месечното възнаграждение за счетоводната ми къща е 1 200 лева, но всички пари давам на съдружничката си.
Заможен човек съм, развивам процъфтяващ бизнес, водя счетоводството на още 25 фирми, имам магазини, предлагам комуникационни услуги. За мен това са жълти стотинки“, заявява той. И обяснява, че при предишното ръководство са били отпускани баснословни средства за абсолютно безполезни дейности. „Хвърлени бяха хиляди за реклама, с фалшиви подписи бяха закупувани лекарства. Аз сложих край на всичко това.
И засегнах интересите на много хора. Уличих бившия управител на болницата в злоупотреби със средства. Изпратих сигнал и за агенцията за финансов контрол, изнесох аферите му и пред кмета на града, щяхме да сезираме и прокуратурата... но никой не направи нищо, за да го изобличи.
Сегашният градоначалник предпочита да си язди конете" – изтъква Димитров, но и самият той признава, че ситуацията в момента е критична.
Медицинската помощ в Котел всъщност се е превърнала в разменна монета за дребни политически страсти. На фона на лишеното на практика от здравни грижи население, местните политици си правят тънки сметки за предстоящия вот. „Атаките срещу мен са с цел да ме очернят преди изборите, но аз ще се кандидатирам за кмет и съм сигурен, че няма кой да ме бие“ – категоричен е съветникът-счетоводител.
