Една от последните снимки на Славка и Стайко заедно – на Каменната сватба край Кърджали Снимкa: личен архив
02 Август 2011, Вторник
Отказвам да поема чужда вина, затова ще взривя съда! Заплахата изрича Стайко Делчев от Кърджали, подсъдим
Автор: Златина Стоянова
по дело за убийство на македонски гражданин, извършено на 11 май 1997 г. Четиринайсет години след кървавия инцидент и след множество съдебни перипетии, магистратите последно отсъждат
– Делчев е виновен за смъртта на Киро Тодоровски (застрелян от упор на пътя край Хасково) и ще лежи в затвора 8 г. Преди да приведат присъдата в сила обаче, обявеният за убиец изчезва безследно. От 2 май т.г. насам никой не го е виждал. Но го е чувал.
Телефонният терорист първо се легитимирал
На 12 май, 10 дни след като потъва в неизвестността, осъденият звъни на телефон 112, представя се с трите си имена и заявява, че е заложил бомба в съдебната палата в Хасково. Светкавичният оглед на сградата установява, че няма опасност от взривове. Но оттогава влизащите граждани са проверявани с изключително повишено внимание.
Стайко Делчев е обявен за общодържавно издирване, но засега без успех. Полицията в Кърджали допуска, че той е в града, но се укрива. Приятелката му Славка Динева води писмена битка с институциите и праща неуморно писма с настояване за нов процес с разширен съдебен състав и непременно под контрола на медиите.
Запознали се на парти за Свети Валентин миналата година на 14 февруари. Трябвало да бъдат голяма компания, но останалите не пристигнали и двамата се забавлявали сами. После започнали да се срещат редовно, но Славка и в началото не подозирала за облаците над главата на любимия й.
Тя не е ходила с него на съдебните заседания, но пък неотдавна организира подписка за подкрепа на искането за нов процес. „В началото на май го видях за последен път, просто изчезна. Много наивно постъпи, така от правосъдие не се бяга”, казва младата жена.
Написала писмо и до Бойко Борисов, до американското посолство, смята да настоява и пред главния прокурор Борис Велчев за връщане на делото.
Неговата версия
Стайко й разказвал целия случай в най-дребните детайли. В деня на инцидента той отишъл на панаира в Пловдив да гледа летателни машини – делтапланеризмът му е и хоби, и професия.
Решил да се прибере до Кърджали на автостоп. Излязъл на магистралния път около обяд и се изпречил недалеч от полицейски автопатрул.
Цял час висял на пътя и най-после микробус с македонска регистрация спрял. Стайко се качил и бързо се разприказвали с около 60-годишния македонец Киро Тодоровски на волана. Не след дълго се качил още един стопаджия. Пътували нормално, бъбрили, но след 10-ина минути Стайко поискал да слезе на разклона за Кърджали.
Тогава вторият стопаджия убил македонеца с пистолет, в движение, уточнява Славка версията на приятеля си. Стайко е успял да задържи волана, но бусът се е ударил в дърво, а той си е счупил ръката. През това време убиецът избягал през странично задно стъкло.
Изпаднал в шок, той тръгнал да търси помощ. Първоначално случаят е разглеждан като пътнотранспортен инцидент. Когато пристигнали полицаите, мъжът неколкократно повтарял, че е стреляно, но не му обърнали внимание. Едва при аутопсията на шофьора става ясно, че е казал истина за стрелбата.
На следващия ден го арестуват.
Дрехите, с които е бил облечен предния ден, вече се ветреели изпрани на терасата. Седем месеца лежи в хасковския арест, където заболява от туберкулоза и воден плеврит. Една нощ го вдигнали, за да го транспортират в болницата при затвора в Ловеч. Оттам го връщат в Кърджали под гаранция от 500 лева в неузнаваем вид.
После в продължение на 9 години го викат в Хасково, но нищо съществено не се правело по случая. За възобновяването на делото Стайко научава 6 месеца по-късно.
Междувременно се свързал с адвокат, на когото изложил намерението си да съди държавата в Страсбург. Коментирал пред Славка, че ако не е дал гласност на идеята си да се отнесе до Европейския съд по правата на човека, делото срещу него е нямало да се върне в Хасково и изходът от него да е зад решетките.
Полицията продължава издирването му, а съдебните охранители продължават и сега да претърсват щателно всеки влизащ заради бомбените заплахи.
