Николай Туртов е главен механик на кораба „Ина“, задържан на 22 юни в Гърция за контрабанда на 3000 мастербокса цигари.
Автор: Интервю на Лъчезар Лисицов lisicov@desant.net
В момента той е неформален лидер на петимата български моряци, които са с мярка за неотклонение „подписка“ и пребивават без пари и документи в курортното гръцко селище Нафлио. С шестия български моряк – помощник-капитанът Недялко Петров, те нямат връзка, но се предполага, че той е все още в ареста.
- Г-н Туртов, разбрахме, че българите, които ви помагат в Нафлио, са подложени на натиск. От кого идва той и в какво се изразява?
- Не знам от кого идва, но той се осъществява по телефона. Не искам да казвам имената на нашите сънародници, които ни помагат, защото те самите не желаят да бъдат споменавани, но знам, че и в България са били притискани да преустановят отношенията си с нас.
- Не е ясна логиката – защо са подложени на натиск тези хора? - Логика има – целта е да останем на улицата, за да извършим престъпление. Ние нямаме никакви средства, нямаме документи и не можем да работим. Ако останем без подкрепа, ще трябва да се препитаваме с криминални деяния.
- А кой има интерес от това? - Тези, които искаха да останем в затвора.
- Кого имате предвид – корабособственикът Георги Мишков или може би държавата?
- Ами, аз не знам кой на кого е представител – дали държавата на Георги Мишков, или Георги Мишков на държавата. Обаче е ясно, че благодарение на светкавичната и безкористна намеса на телевизия СКАТ, ние останахме на свобода. Иначе всичко беше режисирано така, че да останем в затвора, за да се прекъснат връзките ни със света.
- Както вероятно е станало с помощник-капитана Недялко Петров, който е все още в ареста и за когото не се знае нищо. Разговаряли ли сте с него?
- Не сме разговаряли, мъчим се да влезем във връзка. Разбрахме, че трябва да мине около месец, за да ни позволят да го посетим и съответно да му помогнем с каквото можем. Току-що обсъждахме с колегите как можем да го подкрепим.
- Той дали има адвокат, който да го представлява? - Мисля, че това е адвокатът, от който ние се отказахме, т. е. който защитава интересите на кораба, на Мишков и сие. По стечение на обстоятелствата ние не можахме да вземем Недялко Петров с нас, за да го защитава наетият от СКАТ адвокат.
- А вие защо се отказахте от юриста на корабособственика? - Отказахме се, защото през първите 7-8 дни не видяхме никакво действие, което да ни подскаже, че ни се готви защитата. После, в момента, в който трябваше да се внесе гаранцията, този човек изчезна.
Свидетел за това е и нашият консул в Пирея, който го търси многократно. Мишков му даде едни фалшиви телефони и разгеле в един момент го откри, но той се оказа на 500 км от Гърция. Как би могъл да ни защити оттам, оставям на хората с по-развита фантазия да си го представят.
- Все пак нека изясним – защо Мишков има интерес да сте в затвора? - Ако нямаше интерес, щеше ли да ни остави по този начин?! Всъщност, както вече ни се изясни от реакцията на гръцките власти – тук става въпрос за контрабанда, за която ние естествено не сме уведомени. Аз затова и не мога да си обясня защо се предприеха такива мерки срещу нас.
Аз съм главен механик – ние, моряците в машинното отделение на кораба, сме много далеч от тези неща. Освен това и корабособственикът ни обясни, че всичко е държавно, че трябва да сме спокойни и т. н. Но от този шум, който се вдигна, от мерките, които се предприеха, излиза, че са ни набутали в някакъв канал, който е извън закона. Говори се за автомати, пушки, бомби...
- Т. е. по този канал е вървял и друг вид контрабанда? - Точно така разбрахме – тук гръцката телевизия е предавала в ефир, че са задържани около седем кораба. Даже в Нафлио, в пристанището в центъра на града, има една гемия, задържана преди година и нещо – пак с цигари.
- А вашият кораб от Фамагуста къде трябваше да отиде – според една информация, сте пътували за Дуръс (Албания), а според друга – за Солун (Гърция).
- По принцип трябваше да пътуваме от Фамагуста за Солун. Но после, след натоварването и тръгването на кораба, разбрахме, че всъщност ще ходим в Дуръс.
- А защо преминахте през гръцки териториални води? - Това стана на връщане. На път за Дуръс по нареждане на Мишков спряхме до едни острови в западната част на Гърция и пак по негово нареждане тръгнахме по обратния път.
Казаха ни, че се прибираме обратно във Фамагуста, не знам защо. По този път назад вече горивото и маслото опасно привършваха, нямахме и храна и затова се отправихме към Пирея, което е обичайно място за бункеровка (презареждане – б.а.).
- Кога за последно успяхте да разговаряте с Георги Мишков? - Той нас не ни е търсил, ние го търсихме. С оскъдните средства, които имахме, купувахме телефонни карти, а на 6 юли аз лично разговарях за последно с него.
Тогава той обеща, че на другия ден ще бъдем свободни, въпреки изразеното ми недоумение – как ще стане тази работа. А той ми каза – ще видиш как ще стане, всичко ще бъде наред. На 7-ми се срещнахме с консула пред съда, чакахме някой да пристигне и да ни освободи.
Никой обаче не дойде да даде парите за гаранцията, нямаше и човек, който да подаде молба за удължаване срока за внасянето й. Накрая консулът вдигна телефона и почна да търси Георги Мишков и адвоката му. С големи трудности се свърза с Мишков, който почна нещо да го лъже.
Консулът се ядоса и го заплаши с НСБОП, тогава вече Мишков взе през 10 минути да му дава някакви информации, като се кълнеше, че е честен български офицер. Пет човека са свидетели на тази сцена.
- Защо пък офицер? - Той съм твърди така – че е бивш офицер от Военноморските сили на РБ. Това било гаранция, че не може да лъже. Така се опитваше да разсее недоверието на консула, който нееднократно го хвана в лъжа. Въпреки това излъга цяла България...
- След като телевизия СКАТ отново плати 2000 евро, за да се разгледа мярката ви за неотклонение, има ли насрочена дата за заседание на съда?
- На 27 юли, миналата сряда, имаше заседание. Там не се взе решение, но пък всички недоумяваха защо в България официалните власти мълчат. Само от СКАТ помислиха за нас. Огромна е нашата благодарност към г-н Валери Симеонов, Митко Байрактаров и целия екип, който пробяга хиляди километри, за да спаси петима българи и техните семейства.
През това време другите просто брояха секундите до натикването ни в затвора. Мъжете, знаете, че трудно изразяват благодарност, но трогателната загриженост на телевизия СКАТ към нашата съдба ни просълзи...
- Поведението на държавата наистина е необяснимо. - Необяснимо е, но дай Боже повече хора да се запитат защо е така. По някакъв начин нейните чиновници трябва да се принудят да кажат, че сме българи – не сме турци, не сме румънци, не сме гърци или пък тези измишльотини – „частни търговски лица”.
- След като властите в родината ви проявяват незаинтересованост към вашата съдба, вероятно в гръцкия съд остават с убеждение, че сте престъпници.
- Естествено, че е така. Но местните могат да съдят по нашето поведение какво представляваме... И докато управниците ни в София се чудят като какви да ни окачествят, тукашните гърци, а и българските гурбетчии в градчето, които изкарват по 200-300 евро на месец, отделят от парите си, за да ни купят цигари и храна.
Мечтата ни е скоро да се приберем у дома. Дали сме виновни, или невинни, ние сме задържани в една чужда държава. Не работим, не печелим, а на тези години сме тръгнали по моретата не от любов към спорта, а защото всеки има нужда от препитание.
