Владимир Каролев: Повечето хора по света гласуват за популисти

Автор: Интервю на Лъчезар Лисицов lisicov@desant.net

Специализирал е в Канада, където е завършил магистратура по бизнес. В момента работи като икономически консултант.

- Г-н Каролев, приижда ли нова вълна на световна икономическа криза?

- Към днешна дата никой не може да каже, освен ако някой не реши да се прави на шаман. Има както положителни, така и отрицателни сигнали. Положителните идват най-вече от Азия – от големи държави като Китай, Индонезия, Япония, съседна Турция също.

Те се развиват с много високи темпове, Китай отново е на път да достигне 10 % ръст. Водещи европейски държави като Германия и Англия също се движат добре. Не е ясно дали тези икономики, които споменах, като цяло ще бъдат преобладаващи за икономиката на света.

Моето лично мнение е, че поне в краткосрочен план – края на тази и началото на следващата година – не се очаква глобална икономическа криза. Със сигурност обаче понижаването на кредитния рейтинг на САЩ от страна на „Стандарт енд пуърс“ ще бъде последвано и от други кредитни агенции. От това пък следва поскъпване на ресурса в световен мащаб.

Известен учебникарски факт е, че от доходността на американските облигации зависи оценката на активите в цяла една страна като България, а и не само в България. Навсякъде по света очаквам да има леко поскъпване на кредитния ресурс. Това от своя страна води до по-ниска делова активност.

- А това означава ли, че и депозитите също ще имат по-високи лихви?
- Точно така. Лихвите по депозитите са почти като скачени съдове с лихвите по кредитите.

- Т. е. хората трябва да бъдат спокойни за спестяванията си и да си държат парите в банките?

- Ако човек няма много пари, е добре да ги държи в банкови депозити – това е с най-малък риск, но е и с най-ниска доходност. Ако разполага с повече средства, е хубаво да направи това, което се нарича портфейл от различни инвестиционни книжа – да има примерно малко облигации и малко акции. При възможност, мисля, че не е лош моментът да се закупи и недвижим имот, особено ако той може да се отдаде под наем. Така се постига т. нар. диференциран портфейл.

- А в каква валута е най-добре да бъдат депозитите?

- Ако не си професионален валутен спекулант, най-добре е да ги държиш в такава валута, в каквато ги печелиш, в случая – в левове. При страх, че валутният ни борд може да се срути, макар че според мен това не може да стане, парите следва да се държат в евро. Всякаква друга валута ще е вид спекулация.

- Добър ход ли беше, когато преди дни Европейската централна банка (ЕЦБ) се намеси и изкупи дългови книжа на Италия и Испания?

- Това е нож с две остриета. От гледна точка на успокояване на натиска върху еврото, това е правилна мярка, тъй като имаше доста голямо предлагане на еврооблигации, но нямаше достатъчно купувачи. И всъщност, ЕЦБ като един голям купувач върна в известна степен в равновесно положение съотношението на търсене и предлагане на тези облигации.

В същото време, ако тези две държави и много други като Франция, Белгия, Унгария (макар че тя не е в Еврозоната) не започнат да намаляват бюджетните си дефицити и не реформират социалните и най-вече пенсионните си системи, то тогава ще са необходими масови инжекции, както стана с Гърция, Ирландия и Португалия.

Последните три страни обаче, събрани заедно, не представляват и половината от италианската икономика. Т. е. при евентуална сериозна финансова криза във Франция или Италия, или Испания, аз не очаквам тези защитни механизми, които бяха наскоро гласувани в Европа, да бъдат достатъчни. Тогава биха могли да станат големи поразии в Еврозоната.

- Какъв ще е крайният изход от огромните дългове на САЩ и на много държави в Европа? Защото като че ли се постоянно се отлага настъпването на една много голяма криза в световната икономика.

- Има два начина за изход. При висока задлъжнялост на една държава, ако тя не е в Еврозоната, полезен ход в краткосрочен план, особено от политическа гледна точка, е обезценяване на валутата и постигане на инфлация. Точно така правят в Унгария, Полша, Румъния. В средносрочен и дългосрочен план обаче това носи много негативи.

Един много ясен такъв ефект ще има сега в Румъния. Защото там обезцениха за две години леята си с 30 процента. Така и спестяванията на румънците паднаха с 30 процента. И сега, като излязат резултатите за 2011 г., ще видите как за първи път България ще има по-висок БВП на глава от населението от Румъния точно поради тази причина.

Следователно, единственият начин да се реши проблемът с публичния дълг е много ясен – затягане на коланите, намаляване на дефицитите, по-малко държавно харчене. Това обаче изисква болезнени реформи, иска се да не си популист, което е много трудно. Защото повечето хора, които гласуват по цял свят, са популистично настроени.

Те дават гласа си за партии, които им обещават лесен начин на живот, нови работни места, което означава ново харчене на държавни пари и поради това се стига  до един момент, в който не само две, три или четири държави са с много сериозни бюджетни дефицити, но вече са изключение тези, които нямат големи публични дългове. И тук България е един добър пример.
 
- И все пак възможна ли е световна хиперинфлация в близките месеци или години?

- Не, възможна е висока инфлация, но чак хиперинфлация, което означава стотици проценти – не е възможно да се случи. Нито в близките две-три години, нито когато и да е. Хиперинфлация би могла да стане в световен мащаб, и тя е ставала, само по време на големи войни. Но даже и по време на Втората световна война не е имало хиперинфлация. Това обаче се е случило през Първата световна война и малко по-късно пак – в началото на 20-те години на миналия век.

- Вашата компания беше ангажирана по изготвянето на икономическия анализ на АЕЦ „Белене“. Какво е развитието там?
- Срокът, който имаме, е краят на септември и ние ще успеем да си свършим работата дотогава. Към днешна дата обаче не мога да коментирам, както се казва, недостроен строеж.

- Ще признаете ли, че размразяването на АЕЦ „Белене“ без икономически анализ от страна на правителството на Сакскобургготски беше грешка?

- Грешката дойде не тогава, а през 2006 г. – вече по време на тройната коалиция. Решението от 2003 г. на правителството на Сакскобургготски бе да се направи технико-икономически анализ и обосновка и ако те са положителни, да се стартира АЕЦ „Белене“, но, подчертавам – без държавна гаранция.

По време на тройната коалиция обаче, когато и тримата важни министри – премиерът, министърът на финансите и на енергетиката, бяха от БСП, те просто започнаха да строят без да е осигурено дори финансиране. И оттам вече шест години няма реален прогрес освен да се харчат от време на време пари.

- Кандидатирахте се за кмет на София. Как върви кампанията, колко процента очаквате да получите на първи тур?

- Аз не съм почнал кампания, защото това би било нарушение на закона, както прави Георги Кадиев. Ще я стартирам на 1 септември. И сега понеже не съм в кампания, не ме включват и в социологическите проучвания. Аз обаче, вляза ли в дадено състезание, то е, за да го спечеля. Нямам навика да участвам само за спорта.


В категории: Интервю , Горещи новини