Сумиста и дружинката му контактуваха с медиите от стъпалата, на слизане от съдебната зала на третия етаж
22 Август 2011, Понеделник
Процесът „Килърите” срещу шестимата мъже, които според прокуратурата са извършили поне три убийства
Автор: Ева Сърнова Снимки: авторът
– на столичанина Борислав Георгиев, дясна ръка на Ковачки, на великотърновския адвокат Петър Лопов и на шуменския бизнесмен Румен Рачев, зацикли още в самото си начало.
То беше насочено към Шуменския окръжен съд, защото последното убийство, за което групата е обвинена, е на местния предприемач Рачев, извършено на 3 юли 2009 г. Дори след това групата на главния обвиняем Петър Стоянов – Сумиста да е подготвила и извършила и други убийства, те не влизат в това дело.
Последващо убийство, станало в столицата например, автоматично би пратило преписката в ръцете на софийските магистрати, за които се знае, че са кошмарът на вътрешния министър Цветан Цветанов и за неговия най-голям фен, министър-председателят Бойко Борисов.
Шуменският окръжен съд е удобен за задачата, защото неговата дългогодишна шефка Нели Батанова, след няколко провалени конкурса за нов мандат, още е вр.и.д. председател на този бастион на Темида.
Тя изплаща стари грехове за оправдателната присъда по делото за жестокото убийство през 2003 г. на българския студент в Сорбоната Мартин Борилски, която по-късно беше заменена с осъдителна от Върховния съд и признатите за виновни влязоха в затвора.
Затова се очакваше, че тандемът Нели Батанова в комбинация с младата и напориста шефка на Оръжната прокуратура Ася Петрова, ще бъде послушен и ще се стигне обезателно до тежки присъди срещу шестимата „килъри”. Но на случаен, или на неслучаен принцип делото попадна в ръцете на съдия Димчо Луков, бивш следовател.
Той е известен с железните си нерви и се говори, че не се поддава на влияния. В случая обаче магистратът получи много неофициални упреци от колегите си, че изпуска процеса, като оставя подсъдимите и техните 13 защитници, главно столични адвокати от лъв нагоре, да му се „качват” на главата.
Плановете на МВР и главно на вътрешния министър Цветанов делото да приключи шумно с поне три доживотни присъди преди изборите обаче не се изпълниха на практика. Вместо да приключи за месец, за 19-те работни дни от 27 юни до 29 юли (с една седмица почивка), съдът сколаса да разпита само 19 от прокурорските свидетели. А по списък те са общо 122.
Тази бройка не включва свидетелите на защитата, нито вещите лица, които се очертава да са общо около 40-50 души. Така, ако заседанията бъдат насрочвани по 3-4 дни месечно, най-оптимистичните прогнози на защитниците са процесът да завърши за около година и половина. След това – и при осъдителни, и при оправдателни присъди на всички инстанции, то задължително ще стигне до Страсбург.
Припомняме че срещу подсъдимите Петър Стоянов – Сумиста, Васил Костов – Кеца, Янко Попов – Туцо, търновския хотелиер Георги Вълев, Петър Атмаджов и Райчо Стойнев – Хижаря са повдигнати едни от най-тежките обвинения по нашия Наказателен кодекс за убийства, палежи, рекет, изнудване, лихварство.
Според обвинителния акт на групата се приписват три убийства, две телесни повреди, два палежа, взрив, притежаване на незаконно оръжие и боеприпаси, лихварство и организиране и участие в организирана престъпна група. Най-тежки са обвиненията срещу Сумиста, който е смятан за тартор на „отбора“.
Срещу него обвиненията са 10, срещу Валев – 7, срещу Кеца – 5, срещу бившия полицай Атмаджов – 7 и по две срещу Туцо и Хижаря. Или общо 32...
И тъкмо в обвинителния акт според адвокати се крие първият парадокс. Всичките обвинения са тежки. Натрупани камари с показания трябва да бъдат доказани в съда. Повечето свидетели са от ъндърграунда, приближени или подчинени на подсъдимите.
„По-добре е да се напишат 3-4 обвинения, но „заковани“ с неоспорими доказателства, отколкото 32, които трудно може да се докажат”, коментират адвокати.
Пародоксите в този процес с лопата да ги ринеш. Печеният адвокат Илиян Василев, защитник на Киро Японеца, на Митьо Очите и на други знакови личности от времето на прехода, а тук на Сумиста, се вихри като актьор на сцена.
Колегите му Марин Марковски, Иво Найденов, Николай Беров, бившата съдийка във Върховния касационен съд Ивет Анадолска, бившата прокурорка Розалина Апостолова и др. прилагат всички адвокатски хватки, за да объркат свидетелите и срутят обвинението.
Това е първият процес в страната, чиито заседания бяха насрочвани ден след ден в продължение на месец. След прекъсването сега делото ще се гледа от 17 септември до 8 октомври. Материалите са събрани в 95 тома. От тях 70 са явни, а 25 секретни, събирани чрез СРС-та.
За първи път в страната се разпитваха свидетели зад параван. Виждаха ги само съдиите. Съставът на съда е 5-членен с две резерви – съдия и заседател. Параванните свидетели обаче нито бяха с променена самоличност, нито анонимни, снимките им се мъдреха в материалите по делото, които притежава всеки от адвокатите.
Така зад параван говориха възлови свидетели като Пламен Лаков и жената, с която той живее на семейни начала. Според него хотелиерът Вълев му поръчал за 25 бона да убие адвоката Петър Лупов от Велико Търново, но той отказал. Те обаче първи видели зейналите врати на гаража на адвоката на 25 март 2009 г. , където той е открит смъртоносно прострелян в луксозната си кола.
Трима пък са анонимните свидетели със защитена самоличност. За тях не са знае нито името, нито възрастта им. Разпитваха ги един по един в тайна стаичка в мазата на съдебната палата, където съдът им носеше по 50-60 въпроса. Така с темпове на костенурка вървяха показанията им.
Най-големият парадокс беше разпитът на „много тайния” свидетел на обвинението Светлин Иванов – Близнака, чиято снимка я има в интернет, а самият той е нещо като „щатен свидетел” при няколко важни дела срещу Златко Баретата, Алексей Петров и др.
Човекът си лежал в килия № 16 във варненския затвор и приемал на гости някои от килърите. Там те се разприказвали. Ползвани са СРС-та, не е ясно дали „бръмбарите“ са пълзели из килията му или са били накацали по дрехата на свидетеля.
Адвокатките и трите дами от държавното обвинение – окръжната прокурорка на Шумен Ася Петрова, нейната колежка Маргарита Георгиева и Стефка Якимова от Варненската апелативна прокуратура, по женски се замеряха с ЕГН-тата си в стил – на кого е най-голямо, на кого пречи и на кого помага в делото.
„Залогът в този процес е изключително висок, доколкото касае престъпления, за които наказанието е доживотен затвор, затова нищо в залата не ме изненадва”, коментира пред журналисти прокурор Петрова. Според нея съдът е длъжен да обезпечи приключването му в разумен срок, но не се ангажира с такъв.
За първия път, поне в Шумен, медиите гледаха процеса на кино. Директната връзка със залата стигаше до т. н. Информационен център, където журналистите на монитор наблюдаваха случващото се в нея. Пазеха ги по 2-3-ма охранители заради забраната да заснемат процеса дори от екрана.
На последната пейка пък в залата стояха всеки ден по няколко елитни полицаи, работили по случая, сред които и полицай номер 1 за м. г. – шефът на отдел „Контратероризъм” към ГД БОП Валентин Цоновски.
След като медиите го „осветиха”, защитниците пожелаха в тази зала да има само журналисти и със свое решение съдия Димчо Луков прогони „външните хора”.
Така полицаите се пренесоха в претъпкания салон, където тече процесът. Само ден по-късно съдия Луков отмени решението си и върна ченгетата в информационния център с мотив, че той е част от съдебната зала, а процесът е открит.
Но журналистите така и трябваше да се задоволят само с адвокатите и да си приказват с подсъдимите, единствено докато те слизат или се качват пеша по стъпалата.
