Докато държавата безпомощно кърши ръце как да завърши така необходимия на България и света „Дунав мост“ 2,
Автор: Лалка Кипрова kiprova@desant.net
един провинциален онбашия се оказа по-чевръст и си вдигна частен мост над река Дермен дере, в края на минно селище Черно море.
Горд собственик на съоръжението е 63-годишният производител на ракия Желю Вълков. Конструкцията е уникална – не само, защото е първото подобно частно владение у нас, при това изградено в общински земи, но и защото си съществува напук на всякакви закони – без проект, без строителни книжа и без документи за експлоатация. Творението е реализирано от некачествени материали – счупени покривни панели и бетон.
Абсурдите не свършват дотук. Кметът на населеното място Любомир Събев демонстрира пълно безразличие към проблема, като признава с половин уста, че мостът е незаконен, но пък „това на никого не пречело“.
Още по-комично е становището на експертката Недялка Йорданова, титулувана като главен специалист „Строителен контрол“ от Териториална дирекция „Изгрев“, която зам.-кметът на Община Бургас Костадин Марков изпратил да извърши проверка за законността на моста. Нейното заключение е, че бетонното съоръжение е всъщност... брод.
„Обектът с конструкция от бетонови плоскости е с размери: ширина 2.50 метра, дължина – 10 метра и на разстояние от повърхността на водата 2.50 метра и представлява брод през съществуващо дере, който в летните месеци дори пресъхва“ – гласи текстът в подписания от нея официален документ.
Оказва се обаче, че т. нар. дере всъщност е пълноводна река, отбелязвана и в географските карти. Реката не само никога не е пресъхвала, но дори захранва Атанасовското езеро, което е природен резерват и защитена среда за прелетни птици.
Заради странните интерпретации на тема „Що е мост и има ли той почва у нас“ и очевидно скромните познания на експертката по география, сме длъжни да й припомним, че според тълковния речник „брод“ е форма на релефа, представляваща място, където може да бъде прегазена река, а „мост“ е конструкция, изградена за преминаването на проход, долина път, река, залив или друг воден басейн. Така че най-учтиво я молим да скъса дипломата си.
Брод към беззаконието ли е становището на Йорданова, или нелогичната й позиция се дължи на пропуски в образованието, ще кажат магистратите. Защото възмутените от действията й местни жители вече са я дали на прокурор. „Подложени сме на нечовешки унижения от един самозабравил се тип.
Същият този човек се държи като господар на минното селище и пред очите на всички върши беззакония. Хората се страхуват и не смеят да му се опълчат. Той твърди, че направил моста като щедър жест към населението, а всъщност го изгради, за да обслужва собствения му бизнес. Желю живее от другата страна на реката, там е разположил и казаните, в които вари ракия, но за да стигнат до тях, клиентите му трябвало да минат по обиколен път.
Край него пък били разположени спиртоварните на конкурентите му и съществува опасност клиентелата му да отиде при тях. Алчността му е безмерна. Ракиджията твърди, че е инвестирал 3 700 лева в този мост и настоява да му плащаме такса, ако минаваме през него.
Под дулото на оръжие ни принуждава да оттеглим писмата си, в които молим властите за помощ“ – това споделя в писма до полицията, прокуратурата, РДНСК и Община Бургас Тотю Трифонов. Обезверен от безразличието на властите, той се обърна за помощ към екипа на „Десант“.
„Минеш ли по моста, все едно си влязъл в двора ми. Влизаш в частна собственост и трябва да платиш – така разпорежда Йорданов. През март т. г., в присъствието на още седем негови близки и приятели, въоръжен с въздушна пушка и пистолет, той се изгаври с мен и съседа ми Тоню Тонев, понеже сме имали дързостта да минем от другия бряг на реката. Принудиха ни няколко пъти да минем с трудовашки колички под моста, направо през водата, а накрая даже ме простреля в крака с пушката“ – разказа Трифонов пред екипа на „Десант“.
Масивното съоръжение няма предпазни парапети и понеже вече се руши заради некачественото си изпълнение, не са рядкост случаите, когато каруци и коли падат от него. Само преди броени дни 10-тонна пожарна с огнеборци, изпратени да гасят опустошителна огнена стихия във вилната зона на съседното село Изворище, се преобърнала от същия този мост в дерето. Бетонът поддал под тежестта на возилото, откъртило се голямо парче от него и спасителната машина паднала в реката заедно с двама пожарникари.
Докато униформените стояли затиснати между ламарините, вилите насреща горели една след друга като факли, а стопаните се чудели на кой по-напред да помагат – да гасят огромните пламъци, или да спасяват огнеборците. „Не стига стреса, който преживяха момчетата, ами до нас достигна новината, че щели да ги наказват. Понеже били сбъркали маршрута. А те просто са търсели начин по-бързо да стигнат до пожара. Ако мостът беше здрав, този инцидент нямаше да се случи“ – споделят местните жители.
Срещу злополучния екип пожарникари действително в момента тече дисциплинарна проверка. Парадоксът е, че тя трябва да установи виновни ли са те за катастрофата. В същото време нито една институция не се интересува от въпроса кой е изградил незаконния мост. Никой не се наема и да го премахне. „Ами той не пречи на никого. Какво като е незаконен.
Пожарникарите сами са си виновни, трябвало е да изберат друг път. Те на своя глава са решили да минат от там. Откъде да взема пари да го съборя – нямам една стотинка даже на чистачките да платя. Аз ли да демонтирам панелите?! – опъва се кметът на минното селище, но признава, че ще склони това да стане, ако Община Бургас се заеме с този акт.
Създателят на съоръжението Желю Вълков има своя позиция по казуса: „Какво да кажа – то действително не е много законен този мост, но какво ли в държавата ни е законно?! Пък и аз съм го направил за улеснение на селото. Сега крави, овце, коли – всичко минава от тук.
Една стотинка от никого не съм взел. Кметът лично ми изказа благодарност. А тези двамата, дето са написали един топ жалби, вместо да се радват, че е направено нещо добро за селото, просто лъжат, че не съм ги пускал да минават от тук. Няма човек, който да съм спрял. Имам три деца, в тях се заклевам! Иначе всички други ми казват: „Браво, Желю. Жив и здрав да си!“.
Това е стратегическо място, и ако стане пожар или бедствие, хората няма откъде другаде да минат и да се евакуират. Нека държавата, ако иска, да строи друг мост. Ама ще трябва да хвърли за него поне 150 000 лева“ – защитава се мостростроителят.
