Тончо Карабулков: Книгата е частица от българската памет

Автор: Интервю на Георги Николов

Той е един от най-известните представители на българската емиграция във Франция, автор на множество книги на български и на френски език. Понастоящем е директор на френското сп. "Ревю периодик". Радетел е на изграждането на център на българската книга по света, на „емигрантската книжнина“, както самият той я определя.


- Господин Карабулков, какви са вашите впечатления – има ли виждане сред българските интелектуалци за изграждането на такава духовна структура като център на българската книга по света?

- Първите разговори с журналисти и ценители на българската книжнина са повече от  окуражителни. Някои дори бяха изненадани, че такъв център още не съществува. По-голямата част от тези, с които съм се срещал, обещават да подкрепят идеята.

Бъдещето ще покаже доколко ще успеем да реализираме този замисъл. Но е добре, че той се възприема и като естествена частица от българската памет въобще. Българската книга е пръсната по света, светеща в различни времена, творчески имена и заглавия... незабравена. Нещо повече – развиваща се и днес в естетическите виждания на новите поколения българи в диаспората.

- Когато центърът стане реален факт от културния ни живот, с какво приоритетно трябва да се заеме?

- В началото този център или институт ще има много отговорна задача. Той трябва да влезе във връзка с библиотеките – обикновено национални – на по-големите страни, за да издири публикуваните от български автори книги, които евентуално не са познати в България.

Във Франция например, много отдавна всеки издател е длъжен да изпраща поне един екземпляр от издадената книга, списание или вестник в Националната библиотека; предполагам, че така е и в другите страни (такава практика съществува и в България, б. р.). Голяма част от наличните книги в библиотеките са вече заведени информационно, за останалите е въпрос на време и на средства.
Библиотечните работници във всички страни са много услужливи.

Сигурен съм, че те ще се отнесат с готовност към исканията на бъдещия български център. Пък и във всички по-големи страни съществуват днес значителни групи млади българи, които сами издават книги или вестници. Те също могат да бъдат от полза.

Би могло да се влезе във връзка и с Държавната агенция за българите в чужбина, от която центърът да получи адресите на организациите, основани от българи и местни граждани в различните страни. Тяхната помощ ще му бъде от голяма полза.

- Кой най-успешно би реализирал подобна идея във времето?
- Дългият ми опит на автор и на издател ме е научил, че една работа ще бъде най-сигурно свършена, ако сам се натоваря с нея.

Или когато се събере малък екип, обединен от общата кауза, за която е убеден, че заслужава да бъде осъществена. Този екип не трябва да си поставя крайни срокове, а да гледа само напред. И само тогава ще успее и няма да се отчае. Затова смятам, че малкият екип, обединен днес около идеята за създаване на център за българската емигрантска литература, е не само на прав път, но той ще постигне целта си.

В този момент от нас се иска само вяра и малко труд. И постоянство – да поставим в течение на идеята колкото се може повече българи. И да отправим към средствата за информация нашия малък апел, да настояваме и да не се отчайваме.
Резултатите непременно ще дойдат!

Онези, които ръководят днес политическия и културния живот в България, не може да не се убедят, че е дошло крайно време да бъде създаден такъв център, който да събере и запази написаното от българите по света.

- Как накратко можем да представим идеята на съвременния български читател?

- Това е единство между литературните наченки в българската диаспора от края на ХІХ – началото на ХХ в. и творческата продукция на съвремието с поглед в бъдеще време. Центърът трябва да издири онези най-първи заглавия, забравени отдавна, непревеждани на български език у нас или въобще „нестъпили” в България.

Да онагледи с архив благодатната почва на българската литературна традиция по света. Да контактува с нашите писатели в различните страни и континенти. Да изгради библиотека само и изцяло от техни творби.

Да прави писателски срещи, представяния, лектории и пр. с цел съграждане на това творчество в националния ни интелектуален профил. Няма да е леко. Иска се време, постоянство и търпение. У нас рядко нещо хубаво става бързо и лесно...

- Трябва ли творците ни по света да станат част от нашата литературна история?

- Несъмнено. Те са част от културата на България в светлината на твърдението, че и ний сме дали нещо на света. Много нещо – красиво, изящно, творчески изпипано. Центърът ще вдигне завесата пред нашия съвременник, за да се запознае той с аромата на българската книга по света.

Това е нашата дан и за съзиждане на съвременна национална ценностна система, каквато, нека бъдем откровени, сега в страната просто липсва...


В категории: Интервю , Горещи новини