Вотът на 23 октомври затвърди позициите на ГЕРБ, което не вещае нищо добро за държавата
29 Октомври 2011, Събота
Завръща ли се двуполюсният политически модел и до какво ще доведе той при настоящото политическо статукво?
Автор: Десант
Това следва да се запитаме след изминалите преди седмица избори „2 в 1“.
Вярно, на места предстои втори тур, но това едва ли ще промени цялостно картината в страната. Двете най-силни партии в момента – ГЕРБ и БСП, бяха обявени логично за безспорни (и единствени) победители от родните политически анализатори.
Партията на Борисов получи 40% от вота за президент, а червените взеха близо 29%. Подобно е положението и при гласуването за общински съвети. На местния вот ГЕРБ обира около 38% от гласовете, а БСП е с 24 на сто.
Две години и половина след като взе държавната власт формацията на Борисов, заслужено или не, все още държи много стабилни електорални позиции. На практика управляващите не са загубили дела си от парламентарните избори през 2009 г. Тогава те получиха 39,72% от пропорционалния вот (да не забравяме, че тогава гласувахме и мажоритарно).
Главната опозиционна сила БСП пък бележи отчетлив ръст. През 2009 г. червените взеха едва 17,70%, което е най-съкрушителният резултат в най-новата им история. На изборите в неделя обаче те имаха с близо 10% повече.
Всички останали парламентарно представени партии получиха звучен шамар от своите избиратели.
Най-тежък е ударът за Синята коалиция с нейните има-няма 2% за кандидата й Румен Христов. Твърдият електорат на сините се топи със скоростта на светлината.
Кандидатът на „Атака“ за президент Волен Сидеров също претърпя сериозно изборно крушение. Той лично събра скромните 3,6%, а на местния вот т. нар. националисти взеха още по-малък дял, което означава, че те най-вероятно ще изпаднат от борда на следващите избори за Народно събрание. Сривът за Волен и компания към момента е трикратен след 9,36% през 2009 г.
ДПС също претърпя сериозен удар и за първи път от много време бележи видим спад. Това несъмнено се дължи и на разцеплението и напускането на знакови фигури като дясната ръка на Доган - Касим Дал и лидера на младежката организация Корман Исмаилов.
Двамата важни отцепници се прилепиха към формацията на Мария Капон – Единна народна партия, и обраха част от турските гласове. Малък дял захапаха и от другата алтернативна структура – НДПС. Според данните за местния вот, ДПС са събрали около 6,7% от гласовете, което е значително по-малко в сравнение с фамозните 14,45% от 2009 г.
РЗС също се срина и въпреки мащабната кампания кандидатът за президент Атанас Семов получи жалките 1,8%.
На практика се оказва, че ако днес има парламентарни избори, депутати биха излъчили единствено ГЕРБ, БСП и ДПС. Това си е същински двуполюсен модел с т. нар. балансираща роля на Доган, както беше през 90-те. Разликата е, че вместо СДС днес си имаме ББ и неговия партиен придатък.
Е, през онези години от време на време в НС се появяваха и по-малки партии като „Български бизнес блок“, Народен съюз, Евролевица. Но дори и бидейки в парламента, те нямаха съществено политическо влияние.
Какъв е потенциалът на по-малките формации днес?
Голямата въпросителна на този етап са 14-те процента на Меглена Кунева и нейните близо 500 хиляди избиратели. В никой случай не може да се говори за възстановяване на изчезналото царско движение НДСВ, което се потвърждава и от резултатите на партията на общинските избори.
При това Кунева ясно се представяше като надпартийна номинация. Тя обра голяма част от интелигентния проевропейски десен вот, който по принцип принадлежи на Синята коалиция.
Много от твърдите десни избиратели се ориентираха към Кунева, повлияни от социологическите проучвания и от неподходящата кандидатура на Румен Христов. Същите те обаче със сигурност за в бъдеще ще търсят и нова автентична дясна партия, ако евентуално не се случи някакъв небивал катарзис в тъмносиния сектор и той не бъде сериозно реформиран.
Това обаче не може да стане без оттеглянето на окончателно и безвъзвратно провалените Иван Костов и Мартин Димитров, което е малко вероятно.
Впрочем, не е нелогично да се запитаме дали политическа формация, водена от самата Кунева, не би обрала съществен дял от протестния вот на следващите парламентарни избори. Ще е фатална грешка, ако тя случайно реши да го направи чрез овехтялото и компрометирано НДСВ. Ще й е нужен нов проект.
Другият потенциален кандидат за разбиване на очертаващото се статукво на политическа двуполюсност, е новата партия на СКАТ – „Национален фронт за спасение на България” (НФСБ). След близо два месеца съществуване патриотичната формация успя да изпревари в лицето на своя кандидат за президент Стефан Солаков стари политически вълци като Синята коалиция, ВМРО, РЗС, БЗНС, че и ЕНП на Капон.
Тенденцията на изчезване на „Атака“, където са все още голяма част от електоралните резерви на НФСБ, също ще налее проценти в новата родолюбива партия на изборите за парламент след година и половина.
В Бургас това вече е факт – партията на СКАТ там има 11,6% на фона на едва 2% за хората на Сидеров. А безумията на Волен в последно време още повече ще ускорят леталните процеси на формацията му.
Националистическият вот не бива да бъде подценяван, тъй като срещу опасните демографски явления, свързани с масова циганизация и турцизация, към момента няма никакъв отпор от страна на властта. Това ще задълбочи проблемите в този сектор и неминуемо ще засили електоралната база на патриотичните сили, сред които водещо място очевидно ще има НФСБ.
Проблемите с икономиката, в социалната сфера и най-вече ширещата се корупция и продължаващата липса на реална борба с престъпността също ще налеят вода в мелницата на антикорупционните партии, каквато безусловно е партията на СКАТ.
След последния вот явно единствените сензации са личността с неясно бъдеще Меглена Кунева и набралият скорост и целеустремен „Национален фронт за спасение на България“. НФСБ със сигурност ще продължи да се популяризира и да разширява структурите си по места.
Ако ГЕРБ не направи изключителни гафове, то предсрочни избори за НС очевидно не можем да очакваме. За старите дребни формации оттук нататък ще е цяло чудо, ако успеят да се възстановят след удара, който получиха миналата седмица. За евентуалните нови политически играчи пък има време от около 20 месеца да се сформират и консолидират.
Другото засега е пагубен за държавата политически картел между ГЕРБ, БСП и ДПС, който, ако не бъде разбит, има реална опасност да запрати България окончателно на дъното на нейната нова история.
