Бивш министър, сега политик от изчезващ вид, който напомня за себе си и за маргиналната си партийка само на избори
01 Ноември 2011, Вторник
Гадно нещо е понеделникът след избори. Избирателите се събуждат, за да отидат на работа, а политиците заспиват след „нощта на истината“.
Автор: Ани Петрова
Истината обикновено е като жена с минало – многопластова, даваща пълна свобода на фантазията на политиците, оцветена с боя тип „хамелеон“.
Така е и сега. Истина е, че ГЕРБ се възползваха максимално от властта си, за да разширят присъствието си във властта – по места и в президентството. Истина е, че протестният вот не се състоя. Истина е, че някои самозабравили се политици загубиха всичко... освен маските си.
А под маските им лъснаха печално-алчните физиономии на търгаши, вече използвали всичките 400 сравнително честни начина за правене на пари.
Поименно, лека им чест!
Ако Яне Янев беше направен от пръст - подобно на първия човек, комуто Бог вдъхнал живот – след това изборно фиаско би трябвало да е само шепа прах. И да се извие вихрушка...
Вместо това Яне Янев – жив и здрав – отиде на два крака при самодържеца Бойко Борисов; заведе му дори своя провалил се кандидат за президент Атанас Семов; „прозря“, че България не може да си позволи още един президентски мандат на БСП и ДПС в услуга на руската мафия.
На теория това означава подкрепа на кандидатурата на Росен Плевнелиев на балотажа.
На практика нито Плевнелиев, нито Борисов имат нужда от единия файтон избиратели, които може да им заведе Янев.
По-важно е посланието. А то е почти библейско. Борисов показва, че на масата му винаги ще има хляб за съгрешилите негови слуги, признали греха си и завърнали се в къщата на господаря си.
Ако Волен Сидеров беше наистина фюрер, а не пудел, вече щеше да е приключил своята борба в някой бункер, вместо да оприличава първите двама в президентската надпревара на надуваеми секскукли. Но както казва политологът с лекарска диплома д-р Никола Михайлов: „За нас, професионалистите на психиатричния фронт, Волен Сидеров не е феномен, а диагноза“.
Впрочем, на пресконференцията в Международния пресцентър Борисов пощади Сидеров и не каза нито една лоша дума за него. Което подсказва, че при повелителя на караканските кучета винаги ще се намери паница и за стария пудел.
Ако Иван Костов беше наистина командир, а не бивш асистент по политикономия на социализма; и ако Мартин Димитров беше повече воин, отколкото евангелист; и ако тези двамата не робуваха на егото си и не си мереха...рейтингите – нямаше да вървят бавно и инатливо след Синята идея, чак докато върху й не затрупат буците пръст от поредния изборен погром, а да се оттеглят в който и да е политически манастир.
Впрочем бившият шеф на синьото СДС Мирослав Боршош им го каза много точно и цветисто: "Тези избори показаха категорично, че старото дясно е абсолютно мъртво. Вече никой не го помни. Катафалката на тези избори натовари Софиянски и Костов и си ги изнесе към политическото гробище“.
В този печален за десницата момент Мартин Димитров каза, че е готов да подаде оставка. А Костов реши да хваща последния влак и подари на Плевнелиев подкрепата на симпатизантите на ОДС.
Защо ли никой не се учудва?
Слухове с претенции за пророчества
От години се говори, че слуховете за смъртта на десницата (по крилатата фраза на Марк Твен) са силно преувеличени. Резултатите от последните избори в голяма степен могат да бъдат припознати като смъртен акт на старото дясно.
Но в същото време е повече от вероятно Меглена Кунева да продължи президентския си проект с основаването на нова дясна партия.
От появата на НДСВ на политическата сцена се говори за разбиване на двуполюсния модел. Имаше дори и Тройна коалиция.
В момента обаче за пореден път се наблюдава обезличаване на многопартийната демокрация и налагане на еднолична власт на всички нива на държавното управление. Диктатурата на Борисов засега е по ленински маскирана с тезата “Партията – това е нейният лидер“.
Слуховете говорят, че Росен Плевнелиев (ако стане президент) и Бойко Борисов ще разиграят на българска сцена кремълския танц между Путин и Медведев.
Самият Борисов даде ясна заявка за президентски пост след 5 години. Дори щял да се ожени, за да има и първа дама.
Мълвата сваля Сергей Станишев от лидерския пост в БСП – не толкова заради резултатите от изборите, колкото заради завръщането на Георги Първанов на „Позитано“. Станишев обаче става все по-вещ в апаратните игри, а Първанов претърпя пълно фиаско с проекта си АБВ. Сблъсъкът предстои.
На фона на всичко казано, България може да бъде оприличена на един голям аквариум, в който има богата флора и фауна, но акулата е само една. Това дава страхотен шанс на много политици за живот и след смъртта дори. У нас мъртвите политици стават прилепала и продължават да лапат!
