Както е известно, предизборният щаб на ГЕРБ, ръководен от вездесъщия Цветан Цветанов, бе ангажирал за отминалите избори
Автор: Ани Петрова
36 рекламни, пиар и социологически агенции. С това свое действие ГЕРБ наистина победи категорично, буквално с ипон, другите партии. Преценете сами: всички участници в изборите са заявили пред Сметната палата вземане-даване с общо 44 агенции.
Всъщност формулировката „агенции“ в случая е доста подвеждаща. Например „Ню медия груп“ на Ирена Кръстева и Дилян Пеевски е истинска медийна империя, включваща вестници, списания, телевизии и сайтове. От изборите през 2009 г. всички те неотклонно и надали безплатно обгрижват Бойко Борисов и ГЕРБ.
БИ МОГЛО ДА Е ПРИКАЗНО, НО НЕ Е. Политиците и партиите им сякаш по подразбиране очакват от медиите да сбъдват онази част от мокрите им сънища, в която приказката за Снежанка се развива по друг начин и всеки път, когато Лидерът попита Вълшебното огледалце кой е най-красив и печеливш, то да отговаря: Ти, господарю мой!
Няма значение дали денят е понеделник и Господарят не се бръсне от фатализъм; или е вторник и Той ухае като съблекалнята на цял футболен отбор; или е сряда и ръцете му са мръсни, защото е вкарал половината си министри на кучето под опашката, а после ги е извадил и пуснал в борбата за рейтинги...
Вълшебното огледалце трябва да отговаря по един и същи начин. Иначе ще го фраснат с крак в заучена хватка от каратето; или ще го подложат на детектор на лъжата; или ще го дадат на ДАНС, който ще отлепи цялата му амалгама, за да разкрие под нея организирана престъпна група.
Огледалце, огледалце, кой е най-красив и най-велик?
Ти, Господарю мой, в чиято десница мечът на Конан варваринът изглежда като макетно ножче.
А всъщност изобщо не е приказно. Защото обикновено възложителят или някой негов лакей удря с юмрук върху масата и те просвещава, че който плаща – поръчва и музиката.
БИ МОГЛО ДА Е ГРОЗНА КЛЕВЕТА, НО НЕ Е. Чуйте само: „Имам много тревоги за посоката на демокрацията в България. Две са главните ми безпокойства: първото ми е за свободата на печата и трябва откровено да заявя, че съм шокиран от корупцията в медиите по време на изборите; второто произтича от политическото сплашване, стигнало до равнище, което не съм виждал по-рано. Затова реших да говоря открито – както в България, така и в чужбина. Трябва да направя нещо, за да помогна на демокрацията в България“.
Тези думи принадлежат на бившия посланик на САЩ в България Джеймс Пардю и са казани в интервю за столичен всекидневник в седмицата след изборите.
Ето какво още казва дипломатът: „Имаше платени публикации в полза на определени хора и отказ да се отразяват проявите на кандидати, които не плащат на медиите. Това е важна причина за тревога, която споделих и с журналисти, и с лица, наблюдаващи медиите. Говорих и с хора, участващи в политическия процес. Те предпочитат да мълчат заради степента на политическо сплашване, но аз мога да говоря“.
Така е – експосланик Пардю говореше, но малцина го чуха. Но н. пр. Уорлик – настоящият представител на САЩ в София – неотклонно и последователно хвали ГЕРБ и лично Бойко Борисов и това се тиражира до втръсване.
МОЖЕШЕ ДА Е НОЩТА НА ИСТИНАТА, НО НЕ СТАНА. Дали само заради това, че Назначаващият Президенти заповяда: „Нека всички медии да знаят и да не ми задават повече този въпрос – аз няма да се кандидатирам за президент след 5 години“.
И наистина не му зададоха този въпрос, както и не попитаха Росен Плевнелиев дали е доволен от отредената му роля да топли 5 години креслото на следващия президент. Защото, когато Назначаващият Президенти обявяваше на няма пресконференция избраника си, увери, че следващият ще е лично Назначаващият и дори ще се задоми дотогава, за да има Първа дама.
За сведение на незнаещите – „няма пресконференция“ е медийно събитие, организирано от ГЕРБ, на което журналистите слушат прави това, което казват Бойко, Цветан и компания, а после им обясняват, че няма да има въпроси.
В нощите след първия кръг на изборите и балотажите въпроси имаше. Но какво от това, след като повечето от тях бяха по същество малки музикални форми, даващи възможност да изпъкне величието на отговарящите.
И защо ли никой представител на световна агенция или чуждестранна медия не можа или не поиска да зададе своя въпрос. И къде останаха новините, след като и победители, и победени първо бяха минали като цветарки през студиата на телевизиите, на които плащат – та за официалните пресконференции не останаха нито незададени въпроси, нито неизречени отговори.
ИМА И ОПОЗИЦИОННИ МЕДИИ, НО ПОВЕЧЕТО СА БИСЕКСУАЛНИ. За БНТ например всичко е ясно. Тя, според откровението на бившия й шеф и настоящ депутат Асен Агов, „винаги върви след победителите“. Все пак за цвят там могат да се виждат от време на време бивши победители (заради шанса някой ден пак да вземат властта), опозиционно говорещи социолози (заради вероятността някой ден именно те да са познали какво следва), дори откровено луди (чието присъствие доказва, че има плурализъм).
За bTv също всичко е ясно. Тя, по думите на големия рекламен бос и неин собственик Красимир Гергов, е като „Плод-зеленчук“ – сиреч който е в състояние да плаща, той и пазарува.
Бареков от TV7 май получава заплата от това, което колегията нарича „Доган прес“, но на практика парите идват от Корпоративна банка, в която печалбата се осигурява от депозитите на държавните фирми, зад които стои Назначаващият Президенти, който на свой ред видимо е голямата любов в живота на Николай Бареков и т.н., и т.н.
Част от тъжната истина е, че никоя медия не отразява „всички гледни точки“, или „новините такива, каквито са“, или „новините без компромиси“. В ролята на бунтари се изявяват бивши главни редактори като Тошо Тошев, които десетилетия наред виждаха себе си в ролята на тези, които разпределят порциите медийно внимание... и които създадоха не една Мадам в българската журналистика.
И още: има един вестник, който подобно на някогашната албанска телевизия (която започвала с поздрава: „Добър вечер, Енвер Ходжа!“, защото само той имал телевизор), се списва сякаш единствено за Боса на Партията... защото само Волен Сидеров може да чете сътвореното под ръководството на жена му Капка. Характерното за вестник „Атака“ е стремежът да се доказва, че всяка крива, успоредна на лъкатушещата мисъл и политика на Сидеров, е... права (по старата шега за Априлската линия на партията).
По ирония на съдбата, в седмицата между първия кръг на изборите и балотажите, проститутки излязоха в центъра на София, за да поискат легализация на занаята си. Някои медии изненадаха себе си, отразявайки и тази новина.
Други надскочиха себе си, виждайки в този протест опит да се легализира престъпният бизнес на сводниците и големите босове в проституцията. Трети се сетиха за възможните аналогии между най-древната професия и собствената си участ и... премълчаха.
Много е гадно, че повечето от хората, които обвиняват медиите в проституция, са техни редовни клиенти, не пропускащи да се пазарят за всеки платен лев.
Отвратително е, че парите винаги отиват в собствениците, които гледат на журналистите си като на евтин консуматив, но продажността се приписва на цялата гилдия.
Показателно е, че политиците никога не довеждат докрай намерението си да разкрият истинските собственици на медиите; и истинските източници на парите им; и истинските им поръчители.
Така че експосланик Пардю казва истината. За съжаление!
