„Уморих се да чакам справедливост от съда“, казва 68-годишният Филип Янев Снимки: Николай Недев
07 Ноември 2011, Понеделник
Ако със закон не мога да си върна земята, ще я взема с кръв. Уморих се да чакам справедливост от съда –
Автор: Лалка Кипрова kiprova@desant.net
безкомпромисен е 68-годишният бивш съдебен охранител Филип Янев. Той е на ръба на нервен срив, след като вече 15 години води неравностойна битка с институциите, за да отвоюва наследствените си земи.
Тринадесетте декра, завещани от баба му Ангела Атанасова, бежанка от Източна Тракия, се намират в най-атрактивното място край Бургас – местността Кьошето. Разположен в границите на Черноморски солници, морето и резервата Атанасовско езеро, районът има всички шансове да се превърне в златна мина за притежателите на парцели там.
По проект след време тук трябва да бъде вдигнат модерен комплекс за баровци. В него ще има жилищни кооперации, паркове, търговски зони, ресторанти, конгресен и изложбен център...
Предвижда се дори да бъде изградено и яхтено пристанище. Затова собствениците очакват да продадат добре земите си. Порочната ни правосъдна система обаче лишава Янев и близките му от правото да получат своя дял.
„Още през 1992 година подадохме молба до Поземлената комисия в Бургас да ни бъдат възстановени наследствените земи. Вместо парцелите в района Кьошето, които към днешна дата се оценяват на стотици хиляди левове, ни върнаха лозя в другия край на Сарафово – местността Соката, разказва Янев.
Бившият охранител разполага с документи, които удостоверяват собствеността на семейството му върху спорните парцели – има скица на терените с обозначен точен периметър на района, разполага с кадастрален план от 1929 година и нотариален акт на името на баба му, открит в Държавния архив, които доказват твърденията му.
Въпреки наличието на всички тези документи, от Поземлената комисия харизват парцелите в Кьошето на съвсем други хора, които според него никога не са притежавали земи там.
Според влезлия в сила през 1993 година план за земеразделяне на Сарафово четирима души се оказват наследници на апетитните земи, за които семейството на бившия охранител претендира.
Пред репортер на вестник „Десант“ Янев заяви, че е подал жалба в Поземлената комисия срещу плана за земеразделяне, спазил е всички срокове за обжалване, но документът е бил унищожен от чиновниците.
По-късно при проверката се установява, че такава жалба не е заведена в книгата на Поземлената комисия. През 2006 година пред съда тогавашният шеф на Поземлената комисия твърди под клетва, че изобщо не познава Янев, а секретарката му пък нямала никакви спомени „това лице да е идвало в службата“ или да е приемала жалба, без да я входира в дневниците.
Наследникът на терените пък обяснява, че по това време в дома му е бил извършен обир и всички книжа, с които можел да удостовери собствеността си, включително и входящия номер на жалбата му и нотариалния акт за собственост изчезнали.
И тъй като така и не може да удостовери с документ, че надлежно е обжалвал ощетяващия го земеразделителен план, съдът заключава, че за земите, признати за възстановяване на наследниците на Ангела Атанасова, този план е влязъл в сила. Той е обявен в бр.99/1993 година в „Държавен вестник“ и се приема, че не е обжалван от наследниците.
„Становището на Поземлената комисия е правилно“, счита Бургаският окръжен съд. Случаят се прехвърля от бюро на бюро, докато на 20 декември 2007 година петчленен състав на Върховния административен съд с председател Николай Урумов (това е същият висш магистрат, който уреди дъщеря си с апетитен парцел в Приморско като крайно нуждаеща се), потвърждава решението на бургаските си колеги. С това усилията на магистратите да въздадат справедливост приключват.
Неудовлетворен, Филип Янев се обръща за помощ към правосъдното министерство. Вместо да ревизира подопечните си обаче, тогавашния зам.-министър Сабрие Сапунджиева уведомява потърпевшия, че „министърът на правосъдието не разполага с правомощия да предприеме конкретни мерки по поставените искания, тъй като съдебната власт е независима по конституция“.
Сапунджиева обаче е така добра да му препоръча да се обърне към адвокат, който да му помогне по законен ред да защити претенциите си. Безразличие демонстрирал и омбудсманът на републиката Константин Пенчев, от когото несретникът също потърсил съдействие.
Най-скандален обаче е отговорът, който Янев получава от приемната на президента Георги Първанов, към когото той се обърнал като последна инстанция. Вместо помощ, оттам му отвърнали: „Благодарим ви за избора да се обърнете към Президента на Република България и ви желаем здраве и благополучие“.
„Баба ми турците са я прогонили от Тракия, сега тези чиновници искат мен от България да прогонят. Аз втора национализация на земите няма да допусна. Щом съдът не може, аз сам ще си взема земите“, не се отказва бившият охранител.
