Напоследък премиерът Борисов се държи повече от странно.
Автор: Стефан Солаков
И даже съмнително, щом започна щедро да хвали група нашенски политици, за които доскоро се изказваше с пренебрежение и дори с подигравки. „Симеон е истински диамант, той може да стане и президент на ЕС, Първанов е изключителен политик, малко са такива като него... Петър Стоянов го обичат в САЩ, Желю Желев е върховен дипломат...“
Бре, какво му стана на бате Бойко, този супермен, който довчера признаваше за авторитет и началник само Този – най-отгоре! Обяснението е елементарно – изборите свършиха, ГЕРБ лапна най-големия кокал и пътят към оправданията и шикалкавенето вече е отрязан. Дори и приятелят на Борисов посланик Уорлик му го изстреля в лицето: „Меденият месец свърши... Повече не трябва да има никакви извинения с грешките на предишните...“
Нашият министър-председател обича да се мазни и на Вашингтон, и на Москва, и на Брюксел, а и на Анкара. Умира от кеф да уверява всяка една от тези столици, че е сговорчиво момче, че няма да им скърши хатъра и ще изпълни всяко едно тяхно желание.
На руснаците – АЕЦ „Белене“, на американците – шистовия газ, на ЕС - коленопреклонно изпълнение на всички инструкции, а на турците – цяла България! Незнайно защо управляващият екип на г-н Борисов твърдо е решил, че в международните си контакти трябва да върти задник като цариградска гювендия, за да впечатли партньори и опоненти вместо с интелект и дипломатически умения – с цигански номера и тарикатски манталитет.
Борисов често признава, че се е научил на политика от височайшите клиенти, които обслужваше навремето като бодигард. Масажирайки ушите на бай Тошо, с усърдие е попивал разказите на Първия за „игричките“ му с Москва, за камарата ордени, с които е затрупвал Брежнев и го е лъгал да ни зарежда редовно с петрол и други природни блага от необятната руска земя. От Симеон Сакскобургготски бате Бойко се е научил на друг вид коварство – да използваш до дупка и после да захвърлиш като ненужни галоши най-близките съратници на царската фамилия.
Днес премиерът на България се опитва да управлява една европейска държава чрез мрачния средновековен опит на своите властолюбиви предшественици. Наблюдават го отвсякъде, а времето за оправдания с пороците на миналото отдавна се изчерпа. Много ще му бъде трудно да изпълнява поетите явни и тайни ангажименти, защото накрая някой от новите господари ще остане излъган.
И ето я дилемата – откъде да започне и на кого да угоди най-напред. Амбасадор Уорлик явно е усетил, че протежето му се колебае и побърза да го предупреди да следва пътната карта на Вашингтон. Притиснат до стената, Бойко започна да подава сигнали към кукловодите в Брюксел и Москва – комплиментите към Симеон и Първанов не са случайни!
На нас, обикновените българи, не ни остава нищо друго освен да проследим възродената народна мъдрост за ритащите се атове. За съжаление отново в ролята на страдащите магарета, които пак ще трябва да стягат коланите и да мръзнат в дългите зимни месеци.
Всичко можем да простим на нашите политици, само не и безумието, съчетано с престъпен нихилизъм. Изключително нагло е лицемерието да плачеш с крокодилски сълзи за „погубения“ от комунистите дядо, а в същото време да обречеш на гладна смърт десетки хиляди възрастни българи, повярвали на новия Крали Марко, който ще ги води към европейското бъдеще.
„Двойната езда“ на нашия вожд и учител неминуемо ще го изтърси между жестоките копита на чуждите интереси. И тогава отново ще се сетим, че пред България е имало и ще има много по-верен път към нейната икономическа стабилност и просперитет. Ще се сетим, но дано не бъде фатално късно...
