Новият Общински съвет в Бургас е като Питуновата "Единна Русия" и нейните "опозиционни" сателити
18 Ноември 2011, Петък
Добре известното разделение на българското общество на столица и провинция не е от днес или от вчера.
Автор: Деснат
То бе агресивно наложено през годините на социализма с градската индустриализация и с концентрацията на икономиката около административния център на страната – София.
От политологична гледна точка обаче това разделение тепърва започва да набира сили у нас. Най-просто казано, политическа провинция имаме там, където политическите конфигурации и практики се отличават съществено от тези в столицата. Провинциалната политика не е задължително лоша, особено като се има предвид, че националните ни (т. е. столични) управленци съвсем не са върхът на сладоледа.
И въпреки че писателят Ърнест Хемингуей е казал, че всичко, което не е до морето, е провинция, то в България, както винаги, е точно обратното. Особено в политиката, а емблематичен пример в това отношение е Община Несебър, където столичните партии изобщо не виреят, за сметка на местните бизнес кланове.
Провинциалната зараза обаче е на път да плъзне по цялото южно крайбрежие, а после и в цялата страна. Болестта вече засегна областния център Бургас, макар че симптомите там ни отвеждат в по-различна посока. И тъкмо за това ще стане въпрос в следващите редове.
Бургас, колкото и да имa самочувствието на „космополитен“ град, заради голямото си пристанище и моряците, които по времето на комунизма мъкнеха „контрабандни“ плочи на „Бийтълс”, всъщност отколе е идеална арена за развихрянето на всякакви селски „битълси“. Включително (и най-вече) в политиката.
Един от святите демократични принципи по света, а и у нас (поне досега), е в парламентите – национални и местни, съответните представители на политическите групи да се разпределят пропорционално според резултатите от изборите. Това обаче вече не важи в най-добрия град за живеене, което се случва за първи път в най-новата ни демократична история.
Втората по големина група съветници – тази на „Национален фронт за спасение на България“, кой знае защо, бе грубо изтикана в ъгъла и не получи представителство в комисиите на Общинския съвет.
От общо 122 места в постоянните и временните комисии НФСБ следваше да получи горе-долу 17. Това е пропорцията на представителност, така сочи простата аритметика. Вместо това обаче управляващите и техните сателити позволиха на партията на СКАТ да вземе едва четири места – колкото принципно се полагат на политическите сили, вкарали по един-двама човека в Общинския съвет. А НФСБ все пак има седем избраници.
Това, впрочем, е единствената партия, която беше твърда опозиция на управляващите през предния мандат. Тогава ГЕРБ прокарваха повечето от решенията си, включително и за бюджета, с гласовете дори и на БСП, която беше мълчалив и мним техен „опонент“. За тези си заслуги социалистите бяха възнаградени подобаващо и получиха широко представителство в комисиите на новия ОбС.
Макар че групата им е от шест човека, те „вкараха“ 15 души в комисиите, колкото всъщност им се и полага съгласно принципа на пропорционалността. Толерантността на ГЕРБ дори премина границите на допустимото и те гласуваха дружно в комисията по култура да влезе зърнено-строителното парвеню Бенчо Бенчев, вместо предложения от НФСБ писател и издател Валентин Фъртунов, което втрещи местната общественост.
Но в Бургас ГЕРБ спечелиха абсолютно мнозинство, благодарение на което могат да налагат всякакви техни си приумици. Такава е конюнктурата обаче и в София – там дори това се случва във втори пореден мандат.
Но нито през 2007 г., нито сега управляващата клика си позволи да наруши практиките на пропорционалност, приети в целия демократичен свят. Както казахме обаче, има разлика между столица и провинция.
Парадоксите в Бургас обаче не свършват дотук. Новата власт в града реши да покаже още по-яки мускули и си позволи да отмени правото на отговор, в случай че доброто име на даден съветник бъде накърнено от друг негов колега.
Не че съвсем отнеха възможността за такава защита, но я допуснаха, едва след като се разгледат всички точки от сесията, която често продължава по няколко дни. А и заради хроничната липса на елементарна политическа култура, практиката досега показа, че масово залата се изпразва след изчерпване на дневния ред и едва ли някой ще остане да слуша самозащитата на конкретния обиден местен старейшина. Ако въобще някой има желание да се обяснява
в стил „след дъжд качулка“.
Въпросното ново правило в Бургас също е безпрецедентно в демократичния свят. И неслучайно – вместо до желания, по-логично е да доведе до обратен ефект. Местните политици ще започнат да се плюят и обиждат още повече – някои от тях просто за да се избъзикат с абсурдната норма на правилника, а други – уповавайки се на шанса, че опонентът им едва ли някога ще им отвърне.
По-вероятно е да настъпи пълен хаос и да се блокира спазването на реда, тъй като всеки съветник има право да взема думата и под формата на реплика, дуплика, процедура и т.н., пак може да се заформят кавги и неподвластни на контрол словесни дуели. Така че почти на сто процента е сигурно, че управляващите сами ще се убедят в неадекватността на приетото от тях правило.
Друг нечуван и невиждан по света парадокс, който сътвориха в бургаския местен парламент, е резолюцията, залегнала в новия му правилник, гласяща, че ако разходите за изпълнение на дадено предложение не могат да се покрият от текущия бюджет, то решението на Общинския съвет няма да има задължителен, а препоръчителен характер. При това – през следващата бюджетна година. Възниква въпросът, тогава какъв е смисълът от съществуването на съветниците, щом решенията им ще зависят от добрата воля на кмета.
Бургас се оказа и
най-конформисткият град (за живеене)
в България. Групата на управляващите се сдоби с толкова много сателити, че цялата политическа конфигурация там заприлича по-скоро на Путиновата „Единна Русия“. Човек да се чуди защо му е на морския град да има толкоз много партии, като може всичките директно да си се влеят в ГЕРБ, както направиха от формацията ДЕЛА в Несебърско. Така най-сетне ще се сложи край на илюзията, че видите ли избираме някого или нещо различно.
Защото сега в Бургас консолидацията на сателитите стигна дотам, че в стремежа си да са единни в коленопреклонението си, някои от тях създадоха политически несъвместими съюзи. Такова абсурдно съчетание например сътвориха дясната Синя коалиция с откровено лявото Движение за социален хуманизъм и корпоративната партия на крупния капитал ЛИДЕР. Трите формации се сляха в група, титулувана като „Демократичната коалиция“. Може само да гадаем как точно се преплитат в едно свободният дух на личната инициатива с хуманитарните идеи на соца, и то така, че да не се накърнят и интересите на ЛИДЕР-ите от олигархията. Като в допълнение, около (и в) партията на властта гравитират в съвършено единомислие също и такива противоположности като единственият съветник на „Атака“ Димчо Грудев и двамата юнаци на ДПС Селим Смаил Иса и Шерафет Асан Мехмет.
Списъкът с парадоксите в Бургас може да бъде продължен още, като например това, че водачът в листата на ГЕРБ Магдалена Манолова напусна местния парламент веднага след прощъпулника си като общински съветник. От какво се уплаши младата жена, не стана много ясно, но скорострелно се върна на старото си поприще като началник на териториалната дирекция в най-големия бургаски комплекс „Меден рудник“.
Политиката не е просто нещо, а още по-малко е за прости хора. В Бургас още не са го разбрали, а както е видно – няма и такива тенденции. Там днес парадно шества цветът на политическата провинция, след като безумните изборни резултати на управляващата партия (най-високите в страната) вкараха неочаквано в местния общински съвет цяла армия от „куцо и сакато“, напъхано в листите за запълване на бройката.
Така за политическия филм, който ще се твори този сезон в столицата на политическия провинциализъм край морето, сценарият очевидно е замислен по злокобен руски образец и в него ще се вихрят в главните роли иначе второразредни актьори, на които едва ли в друг случай някой би им дал сцена за изява. И както често обявяват киноафишите – очаквайте скоро в цялата страна. Парламентарните избори са само след година и половина...
