Флиртът на Обама с новите арабски „демократи“ ще бъде захвърлен в килера на американската дипломация
22 Ноември 2011, Вторник
В нашия съвременен свят предстоят сериозни промени.
Автор: Стефан Солаков
Само след година в САЩ ще има президентски избори и по всяка вероятност днешният господар на Белия дом ще бъде сменен. Републиканската партия вече точи зъби както за президентския пост, така и за нов политически курс, който, ако съдим от днешните им закани, може да преобърне сегашния баланс на силите и да форсира нови сериозни сблъсъци на планетата.
Ако в края на 2012 г. републиканец оглави най-могъщата държава в света, Вашингтон ще престане да се церемони с европейските си партньори и ще направи всичко възможно да ги върне на „правилния“ коловоз на общата атлантическа отбрана. Известно е, че НАТО вече се задъхва заради общия финансов колапс на Стария континент, а САЩ са единствената държава, която все още влага значителни средства, за да държи изправен този военен колос на глинени крака.
Без да им мигне окото републиканците могат да направят рязък завой и да подпишат смъртната присъда на Северноатлантическия пакт, ако Саркози, Меркел и останалите европейски тарикати продължават да се ослушват и да саботират военната готовност на западния свят.
Рязка промяна се очаква и в американската политика по отношение на настъпващия световен ислямизъм. Флиртът на Обама с новите арабски „демократи“, зад които се прикрива войнственият поход на радикалния ислям, ще бъде захвърлен в килера на американската дипломация, а в Близкия изток и Северна Африка ще бъдат създадени условия за нови сериозни конфликти на расова и религиозна основа.
Къде е мястото на България в очакваните световни промени?
Най-важната заплаха за нашата страна е евентуалното разпадане на НАТО. Изведнъж оставаме по „бели гащи“, безпомощни и лишени от елементарни отбранителни възможности. Около нас и особено на югоизток съседите са въоръжени до зъби и само чакат удобен случай, за да се нахвърлят върху разкапаната ни държава, управлявана от политически мошеници и откровени некадърници.
Единствената защита на българската нация може да бъде осигурена от общ фронт на патриотичните сили, който бързо да смени угодническия курс на външната ни политика и да осигури спешни реформи в сектора на националната ни сигурност.
Фактът, че Турция в момента има сериозен конфликт с американската администрация, трябва да бъде най-рационално използван от София, ако искаме да получим евентуалната подкрепа от бъдещия републикански президент за превъоръжаване на нашата отбрана и за отблъскване на постоянно растящите мераци на новите османци.
Сегашното българско правителство очевидно не е в час в навечерието на задаващите се драматични събития. Както отбелязахме в предишни коментари, премиерът Борисов разчита
на старите живковски маньоври със снишаването пред великите държави и угодническото намигане към всички глобални сили, които вече се готвят за поредната смъртоносна баталия.
Ако нашите прогнози се окажат верни (във вестник „Десант“ и по телевизия СКАТ), то България ще бъде изправена пред решителен избор. А той трябва да бъде свързан с непосредствената опасност пред страната ни – нашествието на ислямския радикализъм и амбициозните планове на османските „възродители“ в Анкара. Ако е необходимо, трябва да се съюзим и с дявола, но да удържим на новия „източен“ потоп и да запазим суверенитета и православния фундамент на българската държава.
Това, че във Вашингтон вече се говори с езика на българските националисти, е силно окуражителен факт, който показва, че и най-дебелите глави бързо увират пред реалните заплахи за съвременния свят.
