Усещали сте го. Предполагам, че в някои моменти сте си го и мислили.
Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net
Но съм почти сигурен, че веднага сте се опитали да го изтриете от себе си. Защото никак не е лицеприятно. Защото плаши. И защото дълбоко в себе си усещате, че е гадно и нечестно. Тази България, в която живеете през целия си живот и в момента, е на светлинни години далеч от тази, за която мечтаете, говорите и искате да преживявате. Това не ви харесва, но след всяко събуждане сутрин, от сънищата и мечтанията изпадате точно в абсурда „България 2011”.
Вие сте ходили в Германия. В Австрия, Холандия, Дания и изобщо Скандинавия. Радвали сте се от сърце на чистотата в тамошните градове. С голяма доза сарказъм сте ги съпоставяли с българските, родни улици, постоянно илюстрирани с кучешки и човешки лайна.
До болка ви е било мъчно, че у нас хората са мърляви, неприятни и злобни. Че те хвърлят по пътя своите фасове, на излизане от вкъщи насъбират цялата си злоба в носоглътката и я изхрачват с отлично премерена сила на тротоара. И вие правите така, но говорите, че българинът е по принцип душа човек.
Вие искате най-накрая да има ред по пътищата. Вечер, когато си пиете ракията по потник в кухнята, да не гледате гадни новини – психопат не спрял на пешеходна пътека и сгазил две петгодишни дечица. Вашето дете е на пет, също. Но утре, когато скокнете от сън, ставате нинджа-шофьор, псуващ всички, които ви пречат да карате с 95 километра най-малко, и изобщо, какви-са-тез-тъпаци-дето-ми-убиват-скоростта.
Ангажирани сте с идеята да се дават повече пари за новородено. Харесвате тази европейска практика. Но страшно мразите българските цигани, които живеят само на помощи за новородени. Вие си давате сметка, че ако тяхното радостно и неконтролируемо възпроизвеждане продължи с този темп, след има-няма 40 години те ще поискат парламентарно мнозинство и ще управляват България.
Ако толкова ви дразни това, защо не правите повече деца?
Чиновниците ви дразнят. Ясно ви е, че те са хора като вас. Но когато отидете в някое учреждение, ви се случва да видите самурна и трудно станала от сън служителка. Тя ви гледа мрачно и пита много, най-вече глупости.
Псувате тази женска креатура, но веднага сте готов да бутнете десет лева, за да стане вашата работа. Това се нарича „корупция” и е по принцип гадно. Но знаете, че без това не може. Затова давате. Давате.
Красивата игра футбол ви харесва много! Всеки българин знае, че републиканското първенство е фалшиво и когато някой отбор стане шампион, виновни са залозите за конкретния мач, в които няма нищо истинско.
Плюете по срамните некадърници, които се наричат „играчи”, и по алчните им босове, които перат пари с най-любимия спорт на земята, но иначе сте фен на този или онзи отбор и сте готови да удавите в капка вода всеки фен на „врага”.
Яд ви хваща заради един милион млади българи, които избягаха от страната. Те изчезнаха заради идеите, в които бяха възпитани. И видяха, че тези идеи са празни глупости. Показани и потвърдени от онези хора, които ги навиваха да излязат на площада. И вие бяхте там, на мегдана, и вие кряскахте, но в момента не ви пука за нищо повече, освен това, да се приберете вкъщи по светло.
Вие твърдите, че у нас в политиката се влиза само и единствено с цел лично облагодетелстване, дерибействане и търтеене. Не сте далече от истината. Искате да бъде потърсена сметка на партийните тунеядци, които не вършат нищо, а само говорят и обещават. Но в разговор с приятели съвсем откровено заявявате „и аз да съм там, и аз ще крада. Че може ли да бъркаш в меда, а да не си оближеш пръстите!”
Та, как да изтрием тази „друга България”, да разкараме паралелната реалност и да си живеем тук и сега? Ами с четене. С работа. Като си казваме истината в очите. Когато признаем и осъзнаем, че заможен и честит се става с къртовско бачкане, а не с лъжа и спекула. С рязане на лентички и с първи копки.
Спомних си нещо. Беше в началото на 1990 година, по времето на най-настървените митинги. Мой приятел, тогава още студент, а в момента уважаван лекар, ме повика със себе си и се сляхме с побеснялото на комунизма множество.
Сашо тръгна сред хората и почна да им раздава малки лентички с нещо написано на машина. Изумен гледах как след прочитане всички хвърлят омерзено хартийките и го гледат злобно. Един го нарече „мекере червено”. Друг го напсува.
Написаното гласеше: „По-малко митинги, повече работа”.
