То не само модно стана, ама някак и вътрешно присъщо за всяка администрация, изхранваща се от нашите данъци,
Автор: Огнян Марков
да казва, че не прави това и това, защото било много трудно.
Трудно било социалните служби да установят дали ромите примерно си гледат добре децата, а не ги използват само за просия или за получаване на социални помощи!
Трудно било и да се докаже купуването и продаването на гласове по време на избори, щото в Наказателния кодекс било забранено за тази цел да се използват специални разузнавателни средства. А с обикновените разузнавателни такива не ставало лесно!...
Много трудно било да се хванат големите риби в разпространението на наркотиците, безбандеролните цигари, алкохолът с неплатен акциз и контрабандно внесеното гориво. Поради това, а и за да се отпусне малко парата на народното недоволство, от време на време изгаря само по някой дребен дилър.
Още по-трудно пък било да се докаже незаконното забогатяване на някои наши именити сънародници. Независимо че някои от тях, като цар Киро например, десет и повече години не са си плащали не само данъците, но и сметките за ток. И че не очевидно, а направо очевадно десетките къщи на фамилиите им не могат да бъдат построени с едната заплата.
Макар че това си е чиста хипербола, ако ме питате мен. Такива хора обикновено не се водят никъде на заплата, с което произходът на тяхното имане става още по-тайнствен. За обикновения човек, разбира се...
Било много трудно също така да се направят реформите – здравната, административната, пенсионната, образователната. А като е така, за какво да ги почваме другояче, освен на думи? Пък има и някои палиативни мерки, които вършат добра работа до следващите избори – я пенсионната възраст да се вдигне, я стажът, я тук-там да се посъкратят хорица!... Ама не в администрацията, разбира се. Тя е свещената крава на всяко управление и на нея то се и крепи в трудни моменти.
А страшно пък трудно било да не сме в криза! Щом за цяла Европа е обявено вече бедствено положение, значи и ние, барабар Петко с мъжете, трябва да се свиваме на прокъсаното си бюджетно килимче. И то не от обикновената солидарност, разбира се, както би си помислил някой несведущ.
Просто в Европата били нашите пазари и след като те нямало да ни купуват стоката, тогава за какво да я произвеждаме, за какво да стимулираме като държава бизнеса, щом той тъй и тъй е заумирал вече?! Та по този повод вече ни убеждават, че не ни оставало нищо друго, освен да седнем край пътя и да почнем плачливо да викаме неволята.
Аз не знам какво сега и дали въобще нещо изнасяме за Германия, Великобритания, Франция и Италия примерно, което догодина те нямало да бъдат в състояние да купят?! Но дори да се окаже, че ги засипваме с наша стока, като няма да я искат през 2012 година, други пазари няма ли? Няма ли Русия, няма ли я Турция, Македония, Сърбия, Албания... И тъй нататък. Има ги, разбира се, ама нали нови пазари страшно трудно се усвояват, много усилия искат!
А то въобще лесно има ли?
Да не би да им е лесно на хората в кофите за боклук, които нарастват не само количествено, но и качествено – при последното преброяване май половината се оказаха висшисти?!
Да не би да им е лесно на безработните?! На младите след тях, които пазарът на труда още се дърпа и не иска да припознае като свои чада, щото вятър им веел в главите и нямали опит? Или на онези, от другия полюс, които са около все по-увеличаващата междувременно пенсионна възраст и които същият този пазар на труда по лесно обясними причини вече не иска?!
Да не би да им е лесно на хората с кредити? Които с тях са си купили нещо съвсем естествено за нашето време – семейното жилище. И то не толкова заради променящата се само в посока нагоре лихва, а заради убийствената сметка, че си взел 45 000 евро, а след 30 години ще си върнал на банката обирджия 105 000 евро. Ако, естествено, ти и съпругата ти сте успели през това време да си запазите работата и с това – социалния си статус.
Да не ни е лесно накрая на всички нас, наричани съвсем наужким “средна класа”, които непрекъснато сме заплашени да минем под чертата на бедността, и то не за друго, а поради някое хрумване на абсолютно безотговорните си работодатели, за които човешката съдба не струва и лула тютюн, както се казва?!
То това, че лесно няма, народът отдавна го е казал. И господа управляващите, заедно с техния бюрократичен и друг паразитен слугинаж би трябвало отлично да го знаят. Защото, ако са си търсили лекото, да са си стояли в Банкя. При филията с мас.
