Фермерите са в протестна готовност от 22 март, когато подписаха споразумение с премиера и с Дянков, но след като обещанията им не се спазиха, излязоха на шосетата
02 Декември 2011, Петък
Понякога прогнозите са много лесни, гарантирано верни и заредени с политическо раздвоение.
Автор: Ани Петрова
Ето и пример за такава прогноза: Въпреки масовите протести, министър-председателят Бойко Борисов няма да подаде оставка, защото не чувства лична вина за тях и същевременно знае, че протестиращите ще посрещнат с овации смяната на който и да е министър.
Вярно е, че в понеделник първият правителствен и партиен ръководител за пореден път заяви: „Изобщо, изобщо да не си мислят, че с протест ще ме уплашат. На другия ден давам оставката. Като искат протести, да си изберат като Жан Виденов, като Станишев, като Костов и да фалират държавата”.
Каза го пред bTV и патетично допълни, че не иска да е лидер на държава, в която народът се бунтува или не иска да разбере мерките.
Борисов обича да плаши (гаргите) с подаването на оставка, защото – също като кумира си Тодор Живков – обича блюдолизците около него да го молят коленопреклонно да остане на власт и същевременно знае, че все още държи здраво юздите на всички видове власт.
Това му позволява да върти мненията си като фурнаджийска лопата, докато останалите се потят да обясняват колко е права всяка крива линия, успоредна на мисловния процес на лидера.
За кого бие камбаната? Не и за Борисов! Поне все още не!!
Протестират десетки хиляди зърнопроизводители – от Добрич до Сандански и от Видин до Капитан Андреево. Хиляди машини са по шосетата, а фермерите са готови на гражданско неподчинение, защото бяха излъгани от министъра на земеделието, от правителството, защото се подиграват с труда им.
Прогнозата е, че това по никакъв начин не заплашва личната власт на Борисов. Земеделският министър Мирослав Найденов отдавна плаче за смяна и в голяма степен неизвестното не е „дали”, а „кога”. Отговорът е еднозначен – Найденов ще изхвърчи от кабинета, когато Борисов прецени, че е дошло времето да бъде използват като бушон.
Фермерите най-вероятно ще отпразнуват отърваването си от Найденов, а след махмурлука ще разберат, че те не са спечелили нищо, а Борисов – още време за управлението си.
Стачкуват хиляди железничари в цялата страна... което няма да спре фактическия фалит на БДЖ; нито разграбването на компанията; нито намеренията на управляващите да я изтъргуват по удобен за тях начин, без изобщо да ги е грижа за съдбата на железничарите и семействата им.
Спомнете си за „Кремиковци” и не питайте какво ще стане с БДЖ! Няма реформа, която да може да върне държавните железници върху релсите, но има толкова много начини да се спечели от тяхната смърт.
Не питайте транспортния министър Московски, но следете делата му и от време на време изчиствайте неизвестните с въпроса:”Кой има полза?”.
Навременното задаване на този въпрос дава невероятно точни отговори.
Дори синдикатите организираха национален протест. Защо ли? На патоанатом като Тренчев едва ли му трябва нова експертиза, за да се увери в една диагноза, известна от години: дори обединени КТ „Подкрепа” и КНСБ вече не могат да свалят правителства; дори не могат да уплашат депутатите-новобранци, които не са и чували за 10 януари 1997 година; защото със смъртта на „Кремиковци”, със затварянето на рудници и мини, с маргинализирането на таксиметровите шофьори дори, профсъюзите станаха потентни колкото умряла лисица и почти толкова страшни.
Но камбаната се чува и дори все още може да буди. Тазгодишните следизборни протести събуждат една заспала и много могъща енергия – енергията на гражданското общество. През годините тя бе многократно експлоатирана от партиите и като следствие – тежко компрометирана.
ГЕРБ – с цялата абсурдност на думичките от абревиатурата си – на свой ред хвърли много пръст в гроба на гражданското общество. И въпреки това то се събужда – изчистено от партийните вируси, скарано с властта, отърсващо се от позорната роля на любовница на управляващите.
Ако не беше системната грешка Може би наистина щеше да има гореща зима, която да кара управляващите да чувстват огън под краката си, ако ситуацията не протичаше в условията на нещо, което програмистите наричат системна грешка.
Управлението на ГЕРБ все още действа на политическата система и на гражданското общество като компютърен вирус. ГЕРБ е своеобразен „троянски кон”, който влезе в парламента през парадния вход, но разруши парламентаризма с подмолни ходове; подложи на унищожителен и унизителен огън съдебната система и я завладя отвътре; атакува неуморно президентската институция и я получи така, както мафиотите получават периметъра на застрелян конкурент; инвестира страшно много, за да покори и местното самоуправление и в голяма степен успя. Напазарува си и медии…
Днес управляващата партия и държавата са слети така, както по времето но тоталитаризма и именно това е системната грешка, която на този етап прави властта тоталитарно неуязвима. Това дава възможност на Бойко Борисов да се държи като самодържец, а министрите му да имат самочувствието на средновековни феодали – в тях са и ножът и хлябът.
Има обаче две неща, които са по-силни дори от абсолютната власт и това са страхът и времето. Няма самодържец, който да не се страхува, че може да го сполети участта на Чаушеску или на Саддам, или на Кадафи; и няма начин да се попречи на времето да умножава този страх, докато го превърне в диагноза.
Ще попитате дали днешните управници на България се страхуват? Не, разбира се! Те са смели мъже и жени…които ходят с въоръжена охрана дори по коридорите на Министерския съвет и на Народното събрание, а „нашата” полиция ги пази даже, когато стачкува символично и плахо надига глас за привилегиите си.
Страхът ще направи сегашната власт безсмислена тогава, когато свършат парите. А те вече хронично не достигат и затова са посегателствата срещу възрастта за пенсиониране, опитите за унищожаване на БАН, продължаващото замразяване на доходите. Във фалиралите държави властта – образно казано - се търкаля по улиците, а бившите управници започват да говорят за нуждата от повече демокрация.
Поздрав на седмицата Мирослав Найденов по повод Деня на хранително-вкусовата промишленост (29 ноември): Оценявам, че всички вие, които се грижите на българската трапеза да има вкусна и качествена храна, полагате усилия да покривате стандартите за безопасност на хранителния продукт, за да може потребителят да е сигурен в консумацията му.
