Журналистите, ако не друго, поне имаме някакво ефимерно самочувствие, че много сме видели и трудно се стряскаме.
Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net
Но такова чудо не е било от времето на развития социализъм и неговия стратег, тактик, вожд и учител другаря Тодор Живков, с няколкото му ордена „Герой на Народна република България” и „Герой на социалистическия труд”.
Смразяващата новина „Министър-председателят Бойко Борисов води класацията „Футболист на годината” с 4% пред Димитър Бербатов” обиколи светкавично в началото на седмицата земята, като една човешка длан и (съвсем случайно?) пренареди обществения интерес от стачките на железопътни работници и земеделски стопани към най-обичания спорт и неговия най-голям герой на местна почва.
Като се замисли човек, това наистина не би трябвало да е толкова смайващо за съвременните българи. Та само преди две седмици роден футболист, известен с многокатните си и цветисти псувни, грижливо подплатени с арогантно държание на и извън терена, стана „Доктор хонорис кауза” на наш университет, чува се, че го гласят даже за министър на спорта.
Каквото и да говори, пишещият тези редове с огромна благодарност помни невероятните му голове на три континента, славата, която донесе на България, и успешната му в момента детска школа за таланти, която наистина работи. (Колкото и да е странно в наши времена).
С картотекирания в отбора на „Витоша” Бистрица, обаче, положението е по-сериозно. С откровена страст и любвеобилна нега медиите вкупом отбелязаха преди време, че отново е част от тима във „В” група, как всички негови колеги с разплакана благодарност го приели в съблекалнята и изобщо бистришките лъвове уверено са тръгнали заедно с Него към „Б” група.
Спортен журналист коментира с искри в погледа номинацията Му в анкетата така: „Да покаже на нашите смешни футболисти!”
В една телевизия номинираният в характерния си стил „абе, кво ше ми говориш!” сподели, че няма да се откаже от титлата, ако я спечели.
„Ей го, на един мач, Гонзо докара четири левскарчета, бихме ги 18:12. Той вкара четири гола, аз – осем. То е като красотата при жените и потентността при мъжете. Никой не ще да си признае, че е по-долу!”
Обична и отколешно до болка позната реакция. Българинът е*е най-много, разбира от футбол най-добре и по принцип е най-големият пич в цяла Европа и света.
Но наистина, примери за носители на славни отличия и длъжности бол. Собственик на чалга заведения, бивш състезател по таекуондо, замесен в десетки побои с видни знакови фигури от подземния свят и в момента евродепутат от партия със затихващи функции, е архонт!
Вижте в речниците какво означава този сан, в „Десант” сме писали много за случая, в момента нека просто отбележим, че е красноречив за ролята, влиянието и положението на Българската православна църква. Наведено и алчно. Но така е от десетилетия, не забравяйте, че патриархът е полковник от бившата Държавна сигурност.
Помните ли един бивш външен министър, орезилил себе си, българското правителство, от което беше и държавата, която представя, с девичия си плач по време на обявяването на България за част от Европейския съюз?
Да, същият, който си направи мощна лична реклама с няколкото си посещения при сатрапа Кадафи, по повод освобождението на четирите медицински сестри, обвинени и предадени на заколение на „шериат” правото в Либия. „Ти си мой братовчед и името ти, преведено на нашенски, е Сюлейман Пашхи”, повтаряше във френетичен унес този човек в своя разговор с наглия диктатор.
Та, този човек получи черен пояс от Българската айкидо федерация. На облещения ми въпрос „Защо?”, получих отговор „Е, той не е кой знае къв айкидока, но му се дава заради популяризирането”
Неговият принос беше, че на международен семинар по благородното и прекрасно бойно изкуство се появи (нелепо и смехотворно изглеждащ) по хакама* и кимоно* на тепиха.
Но нека се върнем на героя, който води класацията „Футболист на годината”! Най-важният човек в Родината, който след четири години се готви да стане президент! И всички, припяващи в хор „Той е! Той е!”
Това не се е случвало дори и при страховития култ към личността на руския батюшка Путин. Той тренира джудо, но неговите придворни до ден-днешен не смеят да извият ръцете на медиите да го номинират за „Джудист на годината”. Показа се и на ледения терен в хокеен мач, но на никого не му и идва наум да го направи „Хокеист на годината”.
Мислех, че това е нещо тъпо, което ще мине и отмине. А мъдрият български народ (уж, както обикновено) ще се подиграе с поредното малоумие на стройно организирани партийни централи, които гласуват навсякъде чинно и под строй.
Колко тъп съм бил!
Чух френетичен коментар от слушател, по едно радио – „Бербатов колкото е вкарал, вкарал е. Ама през последната година хич не е добре. Даже и не го пускат да играе. А господин Борисов, например, е допринесъл много повече за футбола! Ей го, на „Левски” намери спонсор, на „Берое” помогна, както е тръгнало и на други отбори ЩЕ ДАДЕ...”
Връх на скудоумната тъпотия! Малкият ни и мъдър народ явно със страшни сили се старае да премахне от своето описание думичката „мъдър”. Няма как да е иначе, след като 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата, е заливан от истерия – „Бойко дава...”, „Бойко строи...”, „Бойко замразява... „
Сякаш народът не разбира, че той е този, който вади парите, които бъдещият „Футболист номер 1” щедро „дава”.
