Винаги съм се учудвал искрено на хората, които заявяват „Аз не гледам телевизия”. Първо ги мислех за чудаци,
Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net
после за асоциални задръстеняци, а най-сетне за егоисти-небрежняци. Но колкото повече гледам телевизия (за да съм в информацията, занаятът го изисква), толкова повече се убеждавам, че това всъщност са едни истински, уравновесени и разсъдливи българи, от които целият народ трябва да вземе пример.
Ако всеки от нас поеме задължение от днес прогресивно да намали блещенето в екрана, гарантирам че това оздравяване на мисленето на нацията, за което редят кървави сълзи психолози и социални антрополози, ще стане реалност за има-няма една година.
Сутрешните блокове, с които сте свикнали да изпълвате със смисъл ранната си утрин, ако не сте забелязали, са едни и същи във всички телевизии. Обикновено водещите са една зоза и един веселяк. Докато зозата усмихнато подхвърля закачки, веселякът папуни над първите страници на днешните вестници.
По традиция, това става с електронно устройство, тип „като оня вестник, дето Том Круз го четеше в „Специален доклад”. Такова, дето водещият боде с пръст в един екран и на екрана излизат грамадни заглавия „Бойко дава пари на фермерите”. Или „Бойко отсече: Не давам на фермерите!”
Сутрешните блокове на повечето телевизии по правило са едни територии на страстната полемика. Всеки ден ръководствата на телевизиите се събират на съвместна оперативка и разпределят по списък кой гост кога ще се появи. Затова когато сте махмурлии, имате чувството, че от 7 до 10 часа виждате едни и същи хора на почти еднакви места. Споко, не е от ракията, точно така става!
А, в сутрешните блокове задължително говорят и за Него!
Следва жизнеутвърждаващо „магазинно предаване” и/или „развлекателно токшоу”. Всяка уважаваща себе си програма не може да си позволи да снижи рейтинга заради някакви ефимерни мераци да се прави на независима. Обикновено токшоутата или магазинните предавания носят одухотворени имена като „На боза с Ала-бала”, „Стаичката”, Добро утро с Мунчо”...
Рубриките в тях са стриктно спазени – задълбочен хороскоп за деня (да е наясно драгият зрител кога днес не трябва да пикае накриво), времето, ценни здравни съвети за малки и големи, „Откровено с... „ и мода. В „Откровено с... „ веселбата е особено искряща и неподправена, понеже там с жар и плам бивши манекенки, настоящи чалги или обикновени кокошки разказват за тежкото си житие-битие, буквално отровено от внезапно сполетялата ги слава, да не беше идвала изобщо, sдее.а и славата!
Една от най-важните рубрики в този часови пояс е кулинарната. Води я или презряла „риалитизвезда” с грозен акцент, или чаровен симпатяга, който с кротичка страст дава нареждания как да сготвите нещо, чиято себестойност е колкото скромен обяд на Роман Абрамович в „Шератон”.
По време на ток-шоутата задължително трябва да се спомене за Него!
И ето, някак си съвсем естествено във всички телевизии идва времето на обедните новини. Те са повторение на всичко, което цяла сутрин напълно еднаквите гости са каканижели във всички студия. Затова, докато обядвате и разсеяно скачате с дистанционното от канал на канал, гледате абсолютно едни и същи новини, спокойно!
В обедните новини има едно неписано правило – да се спомене и за Него!
Часовете от ранноследобедния до късноследобедния времеви отрязък в българските телевизии са истинският пример за надпартийна и обществена телевизия. През тези пълни със спокойно съзерцание минути зрителите до насита изпадат в транс с любимите си сериали, в които най-прекрасното е, че те нямат край.
„Косопад”, „Късоглед”, „Омаяни смахнюги”, „Оцъклен стон”, „Слугинята с пачавра”, „Кексът и гладът”, „Запленена за нов” и безчет други високохудожествени картини, най-правдиво пресъздващи света около домакините и пенсионерите, които построяват своя ден благодарение на графика за излъчване на тези бисери на киноизкуството.
През това време за Него се споменава само в кратките прекъсвания за новини (ако има такива в програмната схема).
Какво му трябва на българина, когато изнурен от тежко псуване на правителството, международното положение, съседните държави, ЦРУ, еврейския заговор и коварното време (конгломератът от тези дейности той нарича „работа”) се върне смазан вкъщи? Ясно е какво – ударна доза новини.
За да му подсладят ракията, подкиселят туршията и да го настървят съвсем, преди да се нахвърли върху вечерята. Затова вечерната емисия на всички телевизии с големи претенции е по едно и също време (плюс-минус 15 минути).
В нея се излъчват същите новини, от които водещите в сутрешните блокове изпадаха в екзалтация, както и по-пресни, дошли от сензационни места, като пресцентъра на правителството, например. И няколко от международния обмен, в стил „То по целия свят е криза, че какво остава у нас. Затуй траене и нови дупки на колана му е майката”.
Във вечерните новинарски емисии задължително се говори за Него. Най-вече се говори за Него, от всички ракурси се обсъждат делата Му и социолози и наблюдатели песни за Него пеят.
Когато целокупният зрител, почти убит от здравото тъпкане, обозначено с термина „вечеря”, се изтъркаля от масата, той разбира се, ще предпочете да се поразведри от мрачните и тежки мисли, с които е преглъщал яденето. За него е помислено.
Отдавна и предварително, без да му се налага да бърчи чело в размисълна дейност. На която и телевизия да попадне, той отново ще се пренесе в рая на сериалите. Като правило, обаче, в тези часове на денонощието те са по-хард, за да задоволяват дори и вкусовете на мъжете, най-сетне прибрали се вкъщи – „Д-р Фауст”, „От местопроизшествието: Майната ми” и други от сорта.
След нахъсващите сериали идват късните новини. Разбира се, в един и същи час. В тях се говори за Него и за други работи.
И накрая настъпва може би най-любимият момент – късните шоута. „Размажи Съдран и Змей”, „Помпозното на Банала” и повторение на „Горелка или да”.
Затова, смятам аз, ако вкупом изберем чудноватата и извратена през последните години алтернатива „книга”, има някаква надежда отново да се затупаме в гърдите с позабравения през последно време рефрен „Най-интелигентната нация след евреите”.
При това в много кратки срокове, както вметнах в началото.
