проф. Илия Христов Трябва да се заложи на равния старт

Автор: Интервю на Диана Славчева

Той е дългогодишен преподавател в Бургаски университет „Проф. д-р Асен Златаров“. Автор е на множество научни трудове и учебници, които са се превърнали в истински библии за поколения студенти.

- За всички е пределно ясно, че са належащи законодателни промени и реформи в пенсионната система. Доколко има резон в приетия и засега спрян с президентско вето вариант за увеличаване на пенсионната възраст с 4 месеца от догодина?

- Реформа е дума, която не съдържа в себе си непременно нещо положително. Тя означава, че просто се прави някаква промяна. Но това не значи, че новото състояние на всяка цена ще е по-добро от настоящото. В този смисъл е учудващо, че нещата у нас стават много бързо.

Колкото по-драстична и по-радикална е една реформа, толкова повече тя трябва по-дълго време да бъде обмисляна. Ако се прави нещо, което засяга 5 или 10 стотинки или една година от възрастта на човека, може би нямаше да има проблеми. В случая ние и така имаме най-малката средна продължителност на живот в Европа и това е в резултат на няколко причини.

- Бихте ли формулирали най-важните от тях?

- Първата – това е климатичната зона, която ни е дадена от природата. Но другите са дадени от управляващите. Какво имам предвид?! Ами да вземем една друга причина – условията на живот. Те зависят от нашите властимащи. Естествено е при условията, в които живеем, да имаме най-ниска продължителност на живота. И второ – в рамките на тези условия за живот попадат и условията на труд, които, както знаем, у нас не са никак добри.

Но те се оказаха особено тежки в тези така наречени години на някакъв измислен преход. А той е измислен, защото не може повече от 20 години да се преминава от нещо и да се достига все до по-нищо.

- Ние обаче много обичаме да се сравняваме с другите. Верен ли е този подход?

- При тази най-малка продължителност на живот е безумие всеки да търси сравнения с тази или онази европейска държава. Като се вземе предвид, че в редица страни, особено в скандинавските например, продължителността на живота е с по 10-15 години по-голяма, то логично е да се обоснове, че ако при тях пенсионирането става на 65, та дори и на 70, то нашата пенсионна възраст би трябвало да бъде с около 20 и няколко процента по-ниска. Това може да го сметне дори човек, завършил основно образования. Така че тезата, че ние работим много кратко време и затова нямало средства, просто е несъстоятелна.

- Но правителството се тупа в гърдите, че сега дава повече пари за здравеопазване, което ще удължи продължителността на живота и така всичко ще си дойде на мястото...

- Нека първо правителството да направи една справка – в сравнение с 1989 г. например и съпоставимо с днешни цени дали е увеличило, или е многопроцентно намалило тези средства. В този смисъл тези изявления и твърдения са просто безумни. И второ – това, че увеличава парите в сравнение с миналата или по-миналата година, ако все пак това е така, пак е нещо несъстоятелно.

Защото не е важно това, че увеличава средствата, а е от значение какво получава онзи, който се нуждае от здравеопазване. Знаем много добре, че достъпът до специализирани пътеки, кабинети и пр. е невъзможен. То нещата са много простички.

Ако иска да направи нещо правителството в това отношение, да изработи една карнетка за всеки един гражданин с талончета ли, бончета ли – с каквото там ги нарече, чрез които всеки ще има възможност отивайки тук и там по определени максимални цени за определени видове прегледи да ги извърши при този лекар, при когото си иска, заплащайки му с тях. Така ще знае какво има да изразходва за годината и какво е изразходвал до момента.

Освен това, приемането в болница, съгласно Конституцията и съгласно другите държави, които събират осигурителни вноски, трябва да стане напълно безплатно. И като следят какво се прави в западните държави, министрите в кабинета трябва да знаят, че не само цените на лекарствата у нас са най-високи, но и че там са безплатни за всеки осигуряващ се.

- Защо обаче така прибързват нашите управляващи с пенсионната реформа, при положение че в тези западни страни, за които говорите, отлагат повишаването на пенсионната възраст за след доста години? И какво се крие зад тази тяхна припряност?

- Има известна доза нещо вярно в това, че настоящото правителство е унаследило нещо отрицателно най-общо казано, което се е обусловило от досегашната 22-годишна политика на управляващите ни. Не говоря само за реформата в пенсионната система. Имам предвид, че няма блага, които се произвеждат в онова количество, в което се произвеждаха в навечерието на т. нар. преход от нещо към нищо.

Все пак тогава бяхме на 25-о място в света по жизнено равнище в класацията на ООН, а сега сме след 70-о и кой знае още до коя позиция ще паднем, ако не се предприеме нещо. Но не по-нататъшно разпродаване на националното имущество. Та нима БДЖ е нещо, което са изработили правителствата и партиите?! Вървейки по този път, след година или две просто няма да има какво да разпродаваме, за да спасяваме бюджета.

Нека припомним, че така нареченият национален резерв на България от 8 милиарда и половина набързо се стопи наполовина от пълненето на бюджетните дупки. Това и бързината, с която управляващите искат да проведат тази реформа, а и други промени, продавайки националното имущество, показва, че досега не се е появило правителство, което да мисли, че основният и най-важен източник за пълнене на бюджета – това е производството. А не разни псевдоизмислени данъци, такси, глоби и пр.

- Значи можем да обобщим, че пенсионните фондове ще се напълнят само когато съживим икономиката си и развием реално производство?

- Само и единствено тогава. Но това не се очертава да стане, ако не се случи това, което тези дни българската преса тиражира – а именно думите на „народния певец на Гърция“ Микис Теодоракис, че всичко трябва да се национализира и да се започне от начало. Т. е. нещо като реформата на Ерхард в Германия в началото на 50-те години на миналия век, когато той казва:

„Аз не мога да обещая да направя всички немци еднакво бързо и в кратко време еднакво богати, но мога да ги направя еднакво бедни“. В този смисъл немецът е предприел нещо от рода на политиката на равен старт. Книгата му я има публикувана у нас някъде в средата на 90-те години, да вземат днешните ни политици да я прочетат.

Защото голямото икономическо чудо след Втората световна война, което постига Германия – една страна, която и след двете световни войни, когато тотално е унищожена промишлеността й и селското й стопанство, се възстановява за много кратко време и заема първото място в Европа. При това без да е сукала от каквито и да е колонии. Защото другите държави, които се дават за пример – като Франция , Белгия, Холандия и пр. –  са смукали много от други подчинени им страни.

- Излиза, че България в момента се намира в положението, в което е била Германия след войните ...

- О, у нас разрушенията са доста по-големи. Защото германците много по-кратко време са изживявали военните ограничения от всякакъв характер, включително лишенията и от храна, и от дом, и от спокойствие. Войната все пак е продължила от 1939 до 1945 г. Нашата „война“ продължава вече повече от 20 години. И при това положение ние сме много по-изтощени и в социално отношение, и в психическо отношение... Ние сме много по-обезверени! И много по-трудно ще се възстановим.

- А виждате ли реални възможности да възродим икономиката, да се национализират поне стратегически най-важните отрасли?

- Възможности винаги има. Пътят обаче е от 120 до 180 градуса в обратна посока. Премиерът, ако иска, да възложи едно социологическо проучване на съответния екип, та да види, че вече сме много по-назад дори и от Куба. За мен верният път е да се приеме принципът на равния старт. Подробностите, разбира се, могат да бъдат многовариантни и са въпрос на дискусии и истински отговорни решения. 


В категории: Интервю