Ахилевият гняв на платения блюдолизец Бареков по време на фермерския протест в столицата е гребенът
Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net
на мръсната пяна на простотията. От която е изтъкан съвременният живот в градовете на България. Те много отдавна не са (а дали изобщо някога са били) центрове на културата, възпитанието, напредъка и развитието.
В тях живеят около 50-60% (както твърди един приятел) някаква странна порода зомбита. Които усещат, че не им е точно там мястото, но панически отказват да седнат за момент, да помислят спокойно и да си признаят точно къде принадлежат. Голяма част от тях дори не притежават този причудлив процес „мислене”.
Всъщност, нито плановата икономика, нито централизираният пазар (те си работеха, често дори на свръхпроизводство) са най-тежкото наследство от социализма. А именно идиотското обожествяване на работническата класа. Грозният стремеж да приличаме на големия брат (който лежи върху грамадни подземни ресурси, за разлика от нас) и да развиваме „Тежкото машиностроене – сърцевината на комунизма”.
Заради който кроткият, хубав и работлив стопанин 45 години се е отливал в панелните осеметажни спални, наречени „жилищни комплекси”. Докато се превърне в завършен кретеноид, еманация на който е гореспоменатият (с извинение) журналист.
Защото няма по-унизително нещо от това да плюеш на произхода си, тайно срамувайки се от него.
И докато при дивия соц на АПК-тата в обезлюдените села помагаха (спорно до каква степен, но все пак) ученическите, студентските, войнишките и ведомствените бригади, при лъчезарната и лелеяна демокрация нещата лъснаха с ужасна сила – така нареченият трудолюбив българин масово си взе земята, за да я вкара в каквато и да било регулация и я продаде някому за строеж, а не да я обработва и да печели от нея.
Защото отдавна е забравил какво означава „работа”, заменяйки това понятие с напълно градско звучащото и калпаво „работно време”, през което се имитира някаква дейност, за която на края на месеца се получава заплата по фиш. Ето как селскостопанската дейност стана срамна и достойна за присмех от тиквеници като този бюрек.
И се възвисиха гражданите
Активисти с червен билет в джоба и чугун в кратуната, посветили своя живот на това да са верни на Партията, чуха „Другари, назначавам ви за милионери”. Взеха куфарчетата с пари и се излюпиха почтени градски бизнесмени.
Редом до тях застанаха и непочтените – момчета от село, възпитаници на спортни школи, влезли там за прослава на Родината, която изведнъж се отказа от тях и ги изрита на улицата. Последваха ги останалите парвенюта, вдигнали тежка пачка със спекула по време на тукашна криза или с 5-6 цистерни с гориво по време на война в съседни държави, или изобретателно продавали в началото на 90- те счукани керемиди за червен пипер.
Затова интериорни дизайнери се дивят и шашкат (какво толкова чудно има!), че от 10 различни варианта за паното в 18- метровия хол едър богаташ избира пасторалче с овчици. Тегли го сърцето, човекът, силно усещане е това, макар и неосъзнато, за 45 години кръвта вода не става.
По-дълго време е нужно за този процес. (Работил съм във фирма за почистване, занимавахме се с триетажен палат с басейн на подобен бизнес лидер, новопостроен на два метра от мръсния канал в родния му град).
Не по-малко горди граждани са, ентусиазирано гонили патките в локвите на село, политици от началото на прехода, запечатали славните си образи в народното съзнание с белите си хавлиени чорапи с червен и син кант и бозавите си пуловерчета. Някои от тях почти са успели със зверски мъки да потиснат нечовешкия акцент и мьекането. Но са компенсирали тези си природни хубости с гениални словосъчетания от сорта на „Както каза моя преждеговоривш колега, когото дълбоко уважавам”.
Сред най-гордите граждани и презрители на селото има и една особена порода. Те наистина са родени в града, но аристократичният им произход не се дължи на това, а на дълбоко вкоренената им омраза към всякакъв вид работа. А човекът от село априори трябва да работи, иначе остава гладен и умира. (Отново мога да ви посоча елемент от такъв род.
Едър мазен мъж с бял каскет, който по време на социалистически Бургас висеше в сладкарница „Малина” и пишеше стихове върху салфетките, а няколко дни след 10 ноември 1989 година го видях сред пламенните оратори на СДС митинг. Брадясал, с пламтящ от справедлив гняв срещу комунизма поглед и синя лента на ръката). Този тип граждани през своя живот са създали само няколкостотин и повече килограма отпадъци от храна. Но ненавиждат неистово всеки селянин, дръзнал да каже, че не е добре.
Така че репликата на целувача на задни части, която вдъхнови тези редове, е наистина еликсир на мисленето на гражданите от негов тип. Които удобно са забравили, че селянин е човек, който просто живее на село. А селяндур може да израсте и в центъра на най-голямата европейска столица (каквато нашата далеч не е). Прочее, има подобни примери, описани в родната литературна класика. Алеко Константинов го е рекъл най-добре от всички:
Пази Боже, сляпо да прогледа!
Е, само това ни липсваше - граждани срещу селяни. Цялата статия е пропита от кастова омраза и като че ли има една единствена цел - да насъска "работливите", "почтени" и т.н. добродетелни селяни срещу "мързеливите", мразещи работата и т.н. носители на порока граждани.
Г-н Максимов,
за Ваше сведение, г-н Бареков с начина си на мислене и с обществените си изяви далеч не може да бъде пример за интелектуална мощ. Приемайки го априори за "гражданин", Вие сам принизявате потока на мисълта си. Да не говорим за това, че плод на безкрайна духовна и морална нищета е тезата, че "работа" е единствено селския физически труд.
Що се отнася до кротките, трудолюбиви и пр. и пр. "селяни", то не е излишно да се поразходите до "Женския пазар" в София и да се опитате да купите от който и да било представител на тази каста четвърт моркови, 200 грама гъби или зелен фасул... изобщо нещо по-малко от 1 кг. За да чуете по свой адрес епитетите и "съветите", с които тези кротки, хубави и работливи стопани ме обсипват всеки път, когато се осмеля да поискам ДА КУПЯ (не да ми подарят) със собствените си пари малко от тяхното производство.
Така че, г-н Максимов, по-кротко и без генерални обобщения.
