В разни форуми пише, че Гложенският манастир се намира в равнина. Не четете, ами тръгнете!
Автор: Илияна Христова
Разположен е точно върху старопланински рид, като гнездо свито от орли. Под него са скали и пропаст. Отдалеч погледнат, манастирът прилича на непревземаема крепост.
Пътят до там е вълнуващ. Тривиалната част включва преход по магистрала „Хемус” и отбивка през Ябланица към село Малък извор. Следва табела, указваща накъде точно да се свие. Започва леко изкачване по тесен асфалтов път, по който едва се разминават автомобили. Няма как да не се разминат. Ако единият не ще да се размине и прояви своеволие, ще се катурне в 50-метрова пропаст.
„Колегата” му от насрещното движение пък ще се удари в скала.
Този друм, широк животоспасяващите 5-6 метра, може да предложи и други емоции. Като например теснотията да бъде препречена допълнително от хайка. Шофирате си към манастира, гледате да не паднете в дерето отляво, но ловци с карабини, пушки и двуцевки са насядали по ръба на пропастта. Аха да ги ударите с левия фар. Ловците си носят столчета, уокмени, мезе.
Долу в бездната се чуват кучета, които трябва да подгонят предполагаемите диви прасета към тях. Те пък да ги застрелят. Една мисъл не бива да минава през главата ви - какво би станало, ако наистина има прасе, което наистина се насочи към тези замезващи чичковци, пък те вземат и не улучат.
Правилно – глиганът ще дойде право при вас.
След двадесетина минути внимателно шофиране в тези екстремни условия стигате манастира. Там вече работата е културна – вземат ви парички за паркинг, лели ви предлагат сладко от горски плодове или мед. Вредната форумска клюка сочи, че за паркинга не се дават билетчета, но на нас ни дадоха, следователно, всичко е наред.
Гложенският манастир определено си струва. И заради историята, и заради пейзажите. Нали се намира върху високи скали, гледките са невероятни. Открива се цялата прелест на Балкана между Ябланица и Тетевен. При ясно време пухкави облачета хвърлят сенки върху раздиплените горички.
Не са само горички – и селца се виждат като на длан, рекички, далечни пътища. Природата сякаш е играла зарове – всеки хвърлен зар е създал неповторими красоти по маршрута си. А е хвърлено от там, където вие стоите.
Добрите фотографи могат да запечатат панорамата чрез невероятни кадри.
Тя може да бъде фон на камбана, или пък на издадени над пропастта пристройки. Целият манастир е от камък и дърво.
За началото му се носят легенди. Преданието сочи, че през XIII век киевският княз Георги Глож основал в близка местност манастира "Св. Преображение". Но стените постоянно се рушели.
Изчезнала и иконата на Св. Георги Победоносец, която той донесъл от манастира „Киевско-Печорска лавра”. Един ден иконата била намерена върху висока скала. Именно на това труднодостъпно място Георги Глож построил днешната обител.
Някои източници слагат началото на манастира в XVI век.
Архитектурата му е копие на манастирите в Атон. За изчезналата митична икона на Глож пък се казва, че е чак от XVIII век. Така или иначе, връзката с Украйна е явна, тъй като повечето открити старопечатни книги са украински.
Гложенският манастир е единственият, който не е опожаряван от турците. И до днес се пази скривалище на Левски в него. Именно в съседното село Голям извор Апостолът основава през 1872 г. първия революционен комитет.
Любопитен факт е, че Васил Друмев през 1893 г. е осъден на „вечно заточение в Гложенския манастир”. По това време той е митрополит на Търновската епархия под името Климент. Митрополитът държи реч против католицизма, което с посредничеството на премиера Стефан Стамболов стига до ушите на римокатолика Фердинанд. Наказанието за Климент свършва с падането на Стамболов.
Чирпанското земетресение през 1928г. почти разрушава църквата. На нейно място е построена нова, в западен стил.
Днес манастирът е добре поддържан, приятен и уютен. Има си и механа. Не забравяйте за сладкото от горски плодове, което си е изключителна кулинария. Хем местна, хем от естествени природни дарове.
Повечето туристи приключват разходката си на излизане от манастира. Но в самото село Гложене има музей. А след него по пътя за Тетевен се намира и водопад. През лятото пръска свежа вода, през зимата е още по-красив, тъй като замръзва.
При повече свободно време може да се отбиете и в Тетевен. Кръчмите там предлагат сочен дивеч, упоен с всякакви отварящи апетита аромати. Виното също си струва. Най-върви с печено диво прасе. След няколко чаши кажете на готвача, че приживе мръвката замалко да се блъсне отгоре ви!
