Вижте, нека се уговорим предварително. И аз много харесвам майтапите. Вадя си хляба и сиренето с писане, получавам заплата,
Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net
за да остроумнича, а всичките ми любими писатели, музиканти и кинорежисьори са хора с невероятен полет на фантазията. Но и аз, напоследък, изпадам във вцепенение, щом по телевизията обявят „Не сменяйте канала, продължаваме след кратка рекламна пауза!”
Още в казармата установих непоклатимо, че времето може да бъде абсолютно разтегливо и силно индивидуализирано понятие. Затова с мъка отбелязвам, че явно в същата казарма са служили и програмните директори на телевизиите, които гледам.
За мен две години в армията отминаха като 4-5 месеца за хората „отвън”, на излизане така ми признаха самите те. В случая с телевизиите примерът е обратен. Петте (напоследък към 7-8 на блок) минути рекламно време се понасят като поне половинчасова зрителна и слухова инквизиция за клетия зрител.
От друга страна пък, няма как да не сме доволни, че стратезите от бранша добре са се поучили от челния капиталистически опит в дебелите книги и на практика прилагат идеята, че именно във време на криза рекламата трябва да бъде най-силна. За да успее да дръпне за съответния продукт от парите, разпределени от потребителя по останалите пера. И се почва една конкуренция... едно надкрещяване... едно мазно гъгнене... като телевизионни олимпийски игри по малоумие.
Ако погледнете честно, почти 80% от всички реклами са снимани от агенция, нямаща нищо общо с нашия пазар. Затова на екран, вместо мрачни субекти като комшията Жоро и вас самия на 6 ракии, виждате перчемно зализан бозав тип, който съвсем неубедително ви представя хапче за облекчаване на махмурлука, чието име бихте запомнили само с бой, заплахи и дълбока хипноза.
Преди доста години с мой съквартирант взехме такъв превантивен илач, в ранния следобед на 31 декември. За да сме шен за голямото ешмедеме през празничната вечер. Въпреки действието на чудодейния хап, аз погинах рано-рано, млад и зелен, още преди полунощ, а той на следващия ден по обед ме зовеше с хъхрещи вопли да дойда по-близо до него с химикалка и лист, за да му запиша завещанието.
Да не се отплесваме, обаче! Като казахме „махмурлук”, сигурно сте детайлно наясно с един тазгодишен рекламен хит. Става въпрос за едни пияни еленчета, които се мотат из снега и нещо припяват, но с толкова гъгниви гласчета, че от текста на посланието се разбира и набива в мозъка само „зън-зън-зън, отдавна сме навън”.
Не знам как са звучали в европейското студио, в което са измислени, нарисувани и анимирани, но у нас, по традиция, животинските гласове се озвучават от никому неизвестни актриси с пресипнал баритон, който трябва да наподобява уж мутиращ юношески такъв.
Лъжа ли, а? Я, по-възрастните си спомнете „Приказки под шипковия храст”! А по-младите - „Мечето Ръкспин” (онова бе, за Ел Би, Туиг и ОЧЗ. В което всички помнят и се кефят на лошите, щото на тъпото мече и аверчетата му-добряци своите гласове са дали тези, дето правят пияните еленчета в новогодишната реклама).
„Алекс! Играеш кът баба ми, честно!” Кой нормален българин ще се хване да се блъска като рогач в любимото си и така популярно у нас ръгби, без да хапне поне един шоколадов десерт! Абсурд!
Смело се хванете на бас, че същата реклама можете да видите в Румъния: „Алекс! Мъй, че фач!” И бъдете сигурни, че там лирическият герой също съвсем доброволно ще се откаже от неземния вкус на националната мамалига, в името на световна марка шоколад с карамел.
В Сърбия изобщо не искам да си представя как би звучал този клип, нали се сещате, че сърбите псуват много по-зловещо от нас...
А, имам новина за рекламистите на западноевропейски прах за пране! Тъдъът, губите! И то не заради лъскарските си гледки, в които мама приятелски се усмихва на хлапето за калната му след футболен мач фланелка, вместо да му изтряска два яки шамара, да му бъдат обица на ухото. А защото нашенецът с такива мами с ентусиазирани дечица и лели-собственички на ресторанти, които имат да перат купища покривки, не може да бъде баламосан, не!
Той твърдо използва за тези цели турски прахове, които си купува с чували по време на екскурзия. Пък и по правило, поне в 40% от масовите ресторанти у нас цари поверие, че покривалата за маси не трябва да се перат често-често, че е на уроки.
Всичко с времето си, обаче... От три-четири години у нас е на почит в рекламните спотове забравената през вековете изконно българска дума „Уау”. Но езикът е динамична система, както казваха моите преподаватели-филолози, постоянно се променя.
Затова през тази коледно-новогодишна телевизионно-рекламна война из екраните шета някакъв неадекватен, който през цялото време на клипа звъни на някакви хора по мобилния си телефон и като в някакъв Фейсбук постоянно ги осведомява къде е и какви ги върши.
„Ало, искаш ли да ядем?”, „Ало, днеска ме мързи за фитнес”... „Ало, вече съм в клуба!” (Всъщност, той го произнася „аУо, в кууба”, защото почти всички уважаващи себе си телевизионни деятели и изобщо люде, показващи се на синия екран, стриктно спазват модата вместо „л” да произнасят звука „уъ”).
Та, именно в края на неговите мъки се разбира, че иде реч за кампания на компания за мобилна телефонност, която се казва „Уау!” и дава 1000 минути до подобните абонати за говорене, бушта*.
Едни магазини за телефони, пък, са адски честни към публиката и с този си пичовски подход, чувам от зрители, че са спечелили тяхната любов и внимание. Те направо си обявяват още в началото: Здравейте, ние сме еди кои-си. Поканили сме си и публика, да ни пляска на глупостите”
Ако смятате, че това е странно, веднага ще ви възразя! Преди шест години, точно по коледно-новогодишните празници имаше един клип, който се вряза дълбоко в съзнанието на любителите на високите технологии. Едър ага, наконтен в шалвари, пояс и сетре, с ален фес на главата, припяваше по сгъваем мобилен телефон „Жингала бееелс, жингала бееелс, жингала ол дъ вееей... „, а до него ухилена ханъма, в атлазеносиньо юрганджийско елече стегнато хвърляше гюбек.
Предполагам, че таз рекламна стратегия е била насочена към южната ни съседка, но факт е, че тук дечурлигата масово се забавляваха, разигравайки я наизуст.
Ееех, дечурлига... Безспорно най-големият хит в момента е една реклама, присъстваща почти във всяка пауза в телевизионния праймтайм. Една, в която майка отваря входната врата и ужасено вижда почти цялото училище на своето синче, наредено в страховита опашка.
Почти всички подскачат с разкривени от малка и голяма нужда личица, а синчето извинително мънка: „Мамо! Всички искат да акат в нашата тоалетна!”
После... кой ми с.а в гащите...
