Преди време във вестниците се появи съобщение, че от търговската мрежа е изтеглена хранителната добавка „ЛиДа Да дайхуа“.
Оказа се, че този „чудотворен“ продукт, рекламиран като универсално средство за отслабване, в действителност съдържа опасното за човешкото здраве вещество сибутрамин, който е противопоказан при сърдечни аритмии, при исхемична болест на сърцето – „гръдна жаба“, при недобре контролирана артериална хипертония, сърдечна недостатъчност, мозъчно-съдова болест и др. Трябва ли да се притесняваме, че се рекламират и предлагат като хранителни добавки и други опасни продукти?
Веселина Тинтерова, София
Освен като добавка към храната, и за лечение на различни болести на пазара и в интернет се продава огромен асортимент от хранителни добавки. Едва ли някой води точно статистика колко точно са те. При това не става дума само за фамозните „ЛиДа Да дайхуа“ – зелени водорасли за отслабване, или „Кава-кава“.
Огромно е количеството на продуктите, за които рекламите ни уверяват, че лекуват „почти всичко“ като се започне от проблеми с паметта, мине се през грипа и последиците от него и се стигне до... най-различни онкологични заболявания.
Всъщност, ако вярваме на бомбастичните реклами по вестниците и по кабеларките, на въпросните хранителни добавки може спокойно да бъде присъдена Нобелова награда за широкомащабна ефективност. И защо не, след като от всички страни гръмко ни уверяват, че добавките например задължително „засилват имунната система“.
Тук ще отворя само една скоба, за да кажа: добре, че това не е така, защото в противен случай тези фалшиви „имуностимулатори“ биха довели до истинска епидемия от автоимунни заболявания. Нека все пак не забравяме, че имунната система не може да се засилва безнаказано и безконтролно! Но това е друга тема.
Затова нека се върнем на въпроса, защо хранителните добавки и подвеждащите реклами за тях напоследък така активно заливат търговската мрежа?
Преди време Световната здравна организация – СЗО, и Световната търговска организация – СТО, приеха т. н. „Хранителен кодекс“, който изисква контролът върху хранителните добавки да бъде задължителен и подобен на контрола върху лекарствата!
Какво на практика означава това? „Хранителният кодекс“ забранява свободната продажба на витамини, минерали и т. нар. „хранителни добавки“. Всички те се приравняват към лекарствата и трябва да се купуват само срещу рецепта от специалист. Комисията на кодекса регламентира също така комплекс от стандарти за производство на хранителни добавки, които важат за всички страни, членки в СЗО и СТО.
Кодексът налага и драстични ограничения върху безразборната реклама на тези продукти. Освен всичко останало, според него никой няма право да продава хранителни добавки с профилактична или лечебна цел, ако те не отговарят на критериите за ефективност и безопасност на лекарствата. Продажбата на нови хранителни добавки ще се разрешава само ако те отговарят на изискванията на СЗО за нови лекарства.
А ето и някои от утвърдените вече международни правила за безопасност на хранителните добавки. Те трябва да бъдат придружени от съответната хигиенно-токсикологична експертиза, в която да бъде отразена тяхната остра токсичност, в т. ч. метаболизъм, възможни химични въздействия със съставките на храната и др.; подостра токсичност; хронична токсичност – т. е. влияние върху способността на човек да има поколение, канцерогенност, мутагенно и алергенно действие и т.н.; допустима дневна доза и допустимо ниво на употреба в храните.
На анализ и оценка трябва да се подлага също така въздействието на добавките върху здравето на т.нар. специални групи консуматори и др.
Не може да се отрече, че в страната ни има законови разпоредби в тази област. Те обаче или си противоречат, или не се спазват. Да вземем само Наредба 47 на Министерството на здравеопазването. В нея категорично е отбелязано, че хранителните добавки не могат да имат претенции за лекуване, повлияване на болестни процеси и за предпазване от тях.
Производителите и търговците обаче явно не отдават значение на този „дребен“ факт. В резултат инвазията на подвеждащите реклами и неконтролираната търговия с хранителни добавки на родния фармацевтичен пазар продължава да набира скорост.
Всичко това – за сметка на пациентите, разбира се!
Консултациите със специалистите осъществи доц. д-р Гео Нешев, д. н.
