Портата на Светата обител постоянно е отворена за гости и вярващи
17 Януари 2012, Вторник
С течащ покрив и падаща мазилка в старинната църква посрещна зимата Марянският манастир “Свето Преображение Господне”
Автор: Здравка Христова
в Еленския Балкан. От спешен ремонт се нуждае и единствената жилищна постройка в Светата обител. След всеки валеж водата нахлува в храма, а прогизналите петна по тавана стават все по-големи, жалва се игуменката майка Анастасия. Цялостен ремонт там не е правен от далечната 1936 г.
За да осигури средства за укрепването на сградите, Великотърновската митрополия кандидатства с проект за цялостен ремонт на светинята по програмата за развитие на селските райони към Държавен фонд “Земеделие”. За обновяване на храма, камбанарията и жилищната сграда, както и за направата на защитна стена откъм реката са заложени 500 хил. лв.
Манастирската църква е една от най-старите и най-красивите в Еленския Балкан. Отличава се с уникалния си градеж. Майсторите строители не използвали дървена конструкция, а използвали за зидовете и сводовете камък и глина. Така, когато през 1868 г. там избухнал пожар, пострадал единствено иконостасът, който бил от дърво, разказва игуменката. От иконите пък оцеляла по чудо само една - на Богородица с Младенеца, която и днес може да се види в олтара.
Според легендите манастирът съществувал още по време на Първото българско царство от VIII-IX век. За това свидетелстват намерените там шест капители от т.нар. Теодосиеви колони, каквито има само в Плиска и Преслав. Четири от находките се намират в Националния исторически музей в София, а две се съхраняват в манастира. Докато ни развежда из Светата обител, майка Анастасия ни показва още няколко останки, свързани с миналото на храма.
През 1835 г. жителите на селото решили да построят нова църква на святото място. Вдигнали я само за 6 месеца, а точно на Преображение я осветил гръцкият владика Иларион Критски.“Говори се, че когато майсторите започнали да работят по стария олтар, съхранен през вековете, намерили в него мраморен саркофаг със скелет с Евангелие в ръцете, а до главата му - корона.
Двата символа на светската и на църковната власт подхождат само на цар Борис Михаил, защото той е единственият монах с царска титла в нашата история. Освен това всички знаят от историята, че когато се оттегля за втори път от престола, отива в манастир, който е на три часа път от столицата Търновград, между две реки, в подножието на Стара планина.
Историята всъщност описва точно този манастир”, разказва домакинята, докато ни показва вградените в каменния зид части от мраморния саркофаг. С царския гроб е свързана и друга легенда. При градежа през 1835 г. майсторите намерили и баптистериум - място, където са се извършвали масови кръщавки. Той бил три метра в диаметър широк и дълбок до коляно, облепен бил с цветна византийска мозайка. Но мъжете дали клетва да не разказват за видяното, за да не го обругаят иноверци.
Мара, сестрата на цар Иван Шишман Заминавайки за Константинопол, за да стане жена на султан Мурад, Кера-Тамара искала да остане в манастира, затова дарила всички свои накити в храма. След смъртта на султана, тя отново се върнала по тези места. С красивата царкиня е свързана легендата за името на селото - Марян. Сестра Анастасия дошла за първи път в светата обител преди 9 г.
В родния си град Русе работила като начален учител. “Никога не съм живяла на село, затова в началото тук ме боляха ушите от тишина. Сега като ми се наложи да отида до града, бързам да си тръгна, защото шумът ме убива”, споделя тя. За да научи цялата история на святото място, години наред се ровила по библиотеки. За Марянския манастир са писали даскал Никола, който събрал спомени и издал книжка през 40-те години на ХХ век.
Възрожденецът е дядо на примабалерината на Софийската опера и балет Диляна Никифорова, която при всяко свое идване в селото, се отбива при монахините в Светата обител. Историята на мястото е проучвал и митрополит Иларион, а събраното той описал в книгата си “Ктиторът”. Историята на манастира отлично познават и иманярите, които и до днес продължават да търсят съкровища в района.
Въоръжени с металотърсачи, те се надяват да попаднат на царския гроб на Покръстителя на българите или на накитите, които оставила царкинята Кера Тамара.„Идват от време на време момчета и ми обясняват, че имали карта, която им показва къде са скрити съкровищата. После започват да се пазарят с мен и ми обещават половината, ако им помогна да намерят златото. Давам им телефона на Митрополията, за да си уредят сделката там.
Номерът работи безотказно, защото никой после не се е върнал с разрешение, че може да копае и да търси златото”, усмихва се майка Анастасия. От 1873-74 г. са пък минеите, които игуменката грижливо съхранява. По тях се правят всички служби и до днес. Те са едно от свидетелствата за историята на манастира, тъй като някои от свещениците през годините са оставяли собственоръчни бележки в книгите. В някои е описано времето, в други какво се е случвало в съответния ден от годината в селото.
На гърба на всяка от тези книги пише, че тогава тя е струвала 42 рубли. „За сравнение ще ви кажа, че в същите онези години едно ведро водка е струвало 5 рубли. Представяте ли си колко пари са давали свещениците за книгите”, усмихва се игуменката. Майка Анастасия си мечтае да направи музей на християнската религия. Иска да събере на едно място всички символи, богослужебни книги, свещенически одежди, за да бъде полезна най-вече на децата, които влизат в манастира.
“Не чакам да ми хлопат по портата и да ме издирват по стаите на манастира. Като стана сутринта, първото нещо е да отворя вратата на църквата. И така, докато не си легна. Посрещам всеки гост на вратата и разговарям с всички. Идват много деца, което ме прави неземно щастлива, защото, когато им говоря, очите им светят. Не е обречена страната ни, щом има такива очи”, казва игуменката.
