Непрекъснато четем за нарастващия брой на хората с атеросклероза и сърдечносъдови заболявания.
Какви са тенденциите за развитието на тези заболявания в бъдеще и няма ли да се намери начин човечеството да се справи с тях, въпреки негативните фактори, с които изобилства ежедневието ни?
Димитър Паунов, Търговище
Въпреки че в икономически напредналите страни (за разлика от нашата) се наблюдава намаление на смъртността от сърдечносъдови заболявания (ССЗ), а също и на честотата на някои сърдечносъдови рискови фактори, прогнозите сочат, че относителният дял на атеросклеротичната болест в световен мащаб ще нараства особено в държавите в икономически преход.
Значителното понижение на смъртността от ССЗ в икономически развитите страни през последните три десетилетия до голяма степен се обяснява с промени на популационно ниво, отнасящи се до тютюнопушенето, консумацията на наситени масти и физическата активност. Всъщност, поради демографските промени, изразяващи се в застаряване на населението и подобряване на медицинската помощ, броят на хронично болните от атеросклеротични заболявания в тези страни нараства.
През последните 20 години новите и по-ефективни методи на лечение при острите форми на коронарна болест на сърцето, като средства против тромбози, стопяване на вече образували се тромби, хирургично и нехирургично възстановяване на нарушено от тромби кръвоснабдяване, както и профилактичните лекарства (бета-блокери, калциеви антагонисти, АСЕ инхибитори, понижаващи холестерола и триглицеридите средства, антикоагуланти) намалиха фаталните случаи и допринесоха за по-добра дългосрочна прогноза и по-добро качество на живот.
Общото предизвикателство за кардиолози, лекари от общата практика и други медицински специалисти и по света, и у нас е, както признаване на нуждата от здравна политика, насочена към популационните характеристики на ССЗ, така и разгръщане на медицинския потенциал за сърдечносъдова профилактика при лица с висок риск от развитие на заболяването и при всички пациенти с атеросклеротична болест.
Съществува изобилие от научни доказателства, че намесите в начина на живот и хранене, както и прилагането на профилактични медикаментозни средства при пациенти с коронарна болест и при високорискови лица, намаляват заболеваемостта и смъртността от сърдечносъдови заболявания.
На практика струпването на рискови фактори може да доведе до мултипликационен ефект и дадено лице с няколко умерени рискови фактора може да се окаже със значително по-висок риск за развитие на КБС, отколкото друго лице с един единствен фактор, носещ риск.
Обединените европейски дружества и Конгресът на Американската академия по кардиология дефинираха препоръчителния начин на живот и хранене, граничните стойности на рисковите фактори (холестерол, триглицериди, кръвно налягане, телесно тегло и други) и терапевтичните цели при пациенти с установена атеросклероза и здрави лица с висок многофакторен риск.
Коронарната болест на сърцето е голямо предизвикателство за целия свят, защото 29% от смъртните случаи в света се дължат на сърдечносъдово заболяване, а 20 милиона от населението в Европейската област страдат именно от коронарна болест.
Значението на този проблем ще се увеличава, тъй като прогнозите сочат, че смъртността ще нараства от 29 до 37% през 2020 г.
Ето защо новите предизвикателства в модерната превенция на КБС като тромболиза, перкутанна и хирургична реваскуларизация и профилактични лекарства т.нар. АСЕ инхибитори, като енелаприл, пириндоприл и други; бета-блокери като лабеталол, бизопролол, атенолол; липидопонижаващи средства, от групата на т.нар. Статини; блокери на рецепторите на ангиотензин ІІ конвертиращия ензим, т.нар.сартани; антикогуланти и т.н.
Безспорно, макар и схематично изградена, тази модерна превенция ще допринесе за общите усилия на обществото към намаляване на огромния товар на ССЗ. Но това може да се реализира, поне у нас, само от висококвалифицирани специалисти, а не от лаици (опасни за здравеопазването) и от тясно съдружие между бюджетната и здравноосигурителната система на здравеопазване.
Консултациите със специалистите осъществи доц. д-р Гео Нешев, д. н.
