Лично Красимир Велчев и Искра Фидосова са сред вносителите на новия закон за отнемане на имущество
27 Януари 2012, Петък
Многострадалният закон за отнемане на престъпно имущество отново тръгва по своята одисея към евентуалното си
Автор: Найден Хадживасилев
окончателно приемане. Наскоро негов нов вариант бе внесен от ПГ на ГЕРБ, като на първо място под текста стои подписът на шефа й Красимир Велчев, а до него са зам.-шефът на парламента Анастас Анастасов и шефът на правната комисия Искра Фидосова.
Доста е съмнително дали чрез новия закон управляващите изпълняват обещанията си за повече справедливост в обществото. Проектът предвижда да се проверяват имуществото и произходът на средствата за покупката му в течение на 10-годишен давностен срок.
По сега действащия закон тази давност е 25 г. Според други закони документи трябва да се пазят 5 години назад. Така на практика от една страна се амнистира истинското престъпно имущество преди 2002 г., а от друга, ако обикновен човек попадне случайно под ударите на закона, ще трябва да доказва имущество за 10 години, а не като пред данъчните за 5 години.
Сегашният вариант отново предвижда гражданска конфискация - отнемане на имущество без влязла в сила присъда. За разлика от предишния закон обаче административните нарушения няма да бъдат основание за започване на процедура по отнемане на имущество. Възможността да се задейства законът при всяко административно наказание бе остро критикувана от цялата юридическа гилдия.
Тя предвиждаше например възможност да се започва процедура дори ако става дума за незаконен строеж, за който не е виновен собственикът, а някой общински чиновник.
Според сега внесения закон това няма да е възможно. Процедурата по отнемане ще се задейства само при образувани наказателни дела по обвинения за определени престъпления.
Сред тях са тероризъм, участие в организирана престъпна група, отвличане, склоняване към проституция, трафик на хора, кражба, грабеж, длъжностно присвояване, неизгодна сделка, наркотици, укрити данъци и др.
Няма да се чака обаче наказателните дела да приключат, за да се конфискува имуществото. Процедурата ще се задейства при несъответствие между имуществото и нетния доход, което надвишава 250 000 лв. за целия проверяван период, т.е. за 10 г. назад.
Законопроектът предвижда и създаването на нова комисия за отнемане на имуществото, която ще има право само на един 5-годишен мандат. По този начин бе загърбен вариантът прокурори да се занимават с тази дейност, както бе според социалистическия Закон за собствеността на гражданите и каквато идея бе лансирана през последните месеци.
Според текстовете в новата комисия президентът няма да има право да посочи един представител, както е в момента. Този текст обаче бе приет на нож от новия президент Росен Плевнелиев, който дори заплаши с вето. Според депутати от ГЕРБ твърде е възможно квотата на президента да бъде възстановена.
Предишният вариант на закона за отнемане на имущество бе подготвен от екипа на Маргарита Попова в качеството й на правосъден министър. Той обаче не бе приет, тъй като една трета от депутатите от ГЕРБ отсъстваха от залата. Така те на практика бламираха закона и дадоха възможност на опозицията да го отхвърли.
Сигурно е, че и настоящият закон ще мине през много разгорещени дебати. Ясно е, че има теоретична възможност много близки до различните партии хора да попаднат под ударите на този закон. И няма да е чудно, ако по някаква причина и той в крайна сметка не бъде приет.
